Акт № 13015 от 11.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13015

Пловдив, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180702570 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

И. Т. Б., [населено място], [жк], *** с пълномощник адв. И. К. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-0239-000118/11.08.2026г., издадена от Началник РУ – А.при ОД МВР – [област].

- Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Поддържа се и нищожност на административния акт. Заявено е, че оспорената заповед е издадена на 11.08.2026г. за нарушение от същата дата, но часове след установяването му около 16.34ч., в 19.56ч. на 11.08.2026г. – собственикът на автомобила, който е различен от водача, е сключил валидна застраховка Гражданска отговорност /ГО/. Счита се, че в случая целта на закона не може да бъде постигната и регистрацията е служебно възстановена на 12.08.2026г. Не е налице материалноправна предпоставка за издаване на акта, тъй като към дата 11.08.2026г. нарушението е отстранено и противоправното деяние е преустановено. Твърди се, че волеизявлението на административния орган не е ясно, предвид съдържанието на разпоредителната част на заповедта. Изложени са подробни съображения, аргументирани с нормите на чл.143 ал.1о ЗДв.П, чл.574 ал.10 КЗ, Т.П. № 2 / 2023г. Поискано е заповедта да бъде отменена с присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът Началник РУ – А.при ОД МВР – [област] оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна по съображения, изразени в писмено становище. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването им до минималния размер по Наредба № 1/ 2004г.

Окръжна прокуратура-[област] не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дневен срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 12.08.2026г. Жалбата е подадена на 14.08.2026г.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област] - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е Началник на РУ към ОД МВР – [област] /т.1, 1.2/; АУАН № GА4876904 от 11.08.2026г., посочен в обстоятелствената част на оспорената заповед и фактическата установеност в който е основание за издаване на оспорената заповед; справка с информация за служебно възстановена регистрация на МПС с рег. № [рег. номер].

В случая е констатирано управление на МПС – К. Р. с рег. № [рег. номер], от страна на жалбоподателя, на 11.08.2026г. около 16,34ч. в [населено място], за което МПС не е отразено чия собственост е, като същото е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДв.П – без да е посочена дата на прекратяване. Данните са приети за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

С жалбата е представено копие на застрахователна полица от 11.08.2026г. – 19,56ч., според съдържанието на която – собственик на посоченото МПС е Ст. К.

Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Налице е заповед за оправомощаване на Директор ОДМВР-[област], основана на чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“. Авторство не е оспорено. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея длъжностни лица.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е съобразил факта на валидна ГО от 11.08.2026г. – дата, на която е издадена оспорената заповед.

3. С обжалвания административен акт е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази, че административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 11.08.2026г. около 16.34ч., а полицата за „Гражданска отговорност“ е сключена на същата дата в 19.56ч.

При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано.

В допълнение и с оглед дата на издаване на заповедта се съобрази, че според измененията в чл.143 ЗДв.П и по-конкретно – чл.143 ал.9 ЗДв.П /изм., бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г. : „Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство, в предвидените в закон случаи, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.“/. Служебната дерегистрация по чл. 143 ал.10 ЗДв.П се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143 ал.15 ЗДв.П в нея не е предвиден нарочен ред за извършване. Аргумент в тази насока са и действащите редакции на чл. 143 ал.15 и чл. 143 ал.18 ЗДв.П – служебната дерегистрация в конкретните специфични хипотези отново следва да се извърши чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства. Същото има конститутивно действие, при което, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата, следва да е осъществено вписване не в информационните системи на МВР, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства. В случая няма данни регистрацията на автомобила да е прекратена чрез вписване в Националния регистър на пътни превозни средства.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171 т.1 б.З ГГ ЗДв.П, за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П вр. с чл.175 ал.3 ЗДв.П. Относно правното основание за издаване на заповедта се съобрази, че грешка на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба, респект. непълна или неточна норма, не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие. Въпросът за коректната правна квалификация е разрешим от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма. - Решение № 50/2021г. по д. № 2324/2020г., ВАС. В случая приложеното правно основание не е грешно, предвид фактическите основания в обстоятелствената част на заповедта. Дали същите съответстват на обективната действителност е въпрос по същество на спора. Дори в хипотеза на грешно правно основание досежно правна квалификация на нарушението - с оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, за нарушение, което е преустановено към дата на издаването й.

Разноските за адвокатско възнаграждение са малко над минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като предоставената услуга е качествена и цялостна по обективните критерии в Решение на СЕС по дело С-438/22г. и чл. 36 ал.2 ЗАдв. в редакция на нормата – изм., ДВ бр. 17 от 2026г.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът

Р Е Ш И:

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0239-000118/11.08.2026г., издадена от Началник РУ – А.при ОД МВР – [област].

Осъжда ОД МВР – [област] да заплати на И. Т. Б., [ЕГН], [населено място], съдебни разноски в размер на общо 555,11евро.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�