Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 11.03.2025, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Гражданско дело 700/2024
Вид
Решение № 49
Подписан
11.03.2025
В сила
04.04.2025
Състав
Атанас Тодоров Динков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Чирпан, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20245540100700 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ), подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрисконсулт Г. К., с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Й. Н. Д., ЕГН **********, с посочен адрес: с. С., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ул. „Г. **.

В ИМ се твърди, че на 28.02.2024 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН) подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Чирпан за вземанията си към Й. Н. Д. в размер на 171.73 лв. По входираните документи било образувано ч.гр.д. № 197/2024 г. по описа на PC - Чирпан, по което била издадена заповед за изпълнение. В определения от съда срок не било постъпило възражение от длъжника, но тъй като същия бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба в срока по чл. 415 ГПК.

В ИМ се твърди, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството - http://wvyw.evnec.ba/bg/ge5etze/agb.asp.

1

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с. С., общ.

Чирпан, обл. Стара Загора, ул. „Г. **, индивидуализиращ се с ИТН ***, като за Й. Н. Д. бил открит клиентски номер ***.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на Й. Н. Д. за периода от 05.10.2021 г. до 04.02.2022 г. електроенергия на обща стойност 138.54 лв., която не била заплатена от ответника.

Поради забава в заплащането на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 33.19 лв. за периода от 23.11.2021 г. до 27.02.2024 г.

Молят съдът да се произнесе с решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към Й. Н. Д., както следва: 138.54 лв. (сто тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 05.10.2021 г. до 04.02.2022 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 23.11.2021 г. до 27.02.2024 г. в размер на 33.19 лв. (тридесет и три лева и деветнадесет стотинки), законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират за разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № 197/2024 г. по описа на PC - Чирпан.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Районен съд - Чирпан от адв. Георги Вълчев Жеков, адв. № **********, вписан в АК - Ст. Загора, действащ като особен представител на ответницата Й. Н. Д., ЕГН **********, адрес: обл. Ст. Загора, общ. Чирпан, с. С., ул. Г. **, в който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че не разполага с възраженията на ответната страна, тъй като към предпоследната дата от срока за подаване на настоящия отговор установил, че Й. Н. Д. живее и работи в чужбина и не се е прибирала в България, а нейните близки твърдели, че нямали връзка с нея. Счита, че посочените в исковата молба обстоятелства са недостатъчни за установяване вземането при изискване за пълно главно доказване от страна на ищеца. Твърди, че Й. Н. Д. не е получила и не е била запозната с Общите условия за EVN Електроразпределение и за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното с ИМ удостоверение за идентичност на имена е, че Й. Н. Д. и Й. Н.

М. са имената на едно и също лице.

От служебно изготвените справки от НБДН се установява, че Й. Н. Д., ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес: с. З., ул. „Т. **, общ. Чирпан, обл. Стара Загора.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 197/2024 г. по описа на PC – Чирпан е, че в полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ EАД е била издадена Заповед № 247/16.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Й. Н. Д. за сумата от 138.54 лева (сто 2 тридесет и осем лева и 54 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 33.19 лева (тридесет и три лева и 19 стотинки), обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за период от 23.11.2021 г. до 27.02.2024 г., както и държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева (петдесет лева). В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 05.10.2021 г. до 04.02.2022 г. на основание ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл. 98а от Закона за енергетиката по партидата на Й. Н. М., с клиентски номер ***, отнасяща се за обект на потребление: с. С., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ул. „Г. **, ИТН ***. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщенията до него са били приложени по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 101, том VII, рег. № 5897, дело № 1282 от 2014 г. на нотариус Люсиен Иванов, № 090 на НК – София се установява, че ответницата е собственик на процесния имот в с. С., общ. Чирпан, обл.

Стара Загора, ул. „Г. **.

От представените с ИМ заявление - декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежа се установява, че ответницата е декларирала, че желае да получава от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД електрическа енергия за обект на потребление: с. С., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ул. „Г. **, ИТН ***, като е предоставила достъп до мрежата – постоянно захранване.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че за процесния период от 05.10.2021 г. до 04.02.2022 г. ищецът е издал на името на ответника следните данъчни фактури за доставена ел. енергия и мрежови услуги по партидата на Й. Н. М., с клиентски номер ***, за обект на потребление: с. С., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ул. „Г. **, ИТН ***, както следва: данъчна фактура № 1259981921/09.11.2021 г., данъчна фактура № 261607970/09.12.2021 г. данъчна фактура № 1263216050/09.01.2022 г. и данъчна фактура № 1264836176/09.02.2022 г.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото, се установява, че процесните четири броя фактури за консумирана ел. енергия от ответницата по делото са осчетоводени редовно при ищеца по делото, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и действащите счетоводни стандарти, като задължение за консумирана ел. енергия от ответницата по делото по счетоводна сметка 411 Клиенти, клиентски номер ***, с титуляр Й. Н. Д., като формираното крайно дебитно салдо в размер на общата сума е 138.54 лева.

Правилно е изчислена дължимата сума за консумираното количество ел. енергия за всеки един отчетен период от ответницата по делото Й. Н. Д., като са ползвани утвърдените цени за краен потребител на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в сила от 01.07.2021 г. с Решение Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР. Претендираната законна лихва за просрочване на плащанията по процесните четири броя фактури възлиза на общата сума в размер на 33.19 лева.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по 3 делото, се установява, че монтирания през процесния период на обекта на ответника статичен, еднофазен, двутарифен електромер „Актарис ACE2000, 5/60А, 230V, 1000 imp/kWh“, ф. № 007496800 е годно средство за търговско измерване на количеството консумирана ел. енергия.

Отчетените през процесния период показания на същия електромер съвпадат с фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги през процесния период по представените по делото фактури.

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ 013/10.05.2008 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Ищецът „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл. 92, т.

2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия - чл. 98а ЗЕ. С Решение на ДКЕВР № 0У-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че общите условия са задължителни за потребителите на ел. енергия, какъвто се явява ответникът Й. Н. М., като собственик на електроснабдения обект, поради което неоснователни се явяват всички възражения на особения му представител за противното.

Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че между страните по делото е налице правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия. Доставката на ел. енергия и мрежови услуги за обекта, собственост на ответника се доказва от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което монтираният в обекта електромер е изправен, отчита се локално на място, чрез оптичен четец и отчетник, като отчетените показания съвпадат с фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги през процесния период по представените по делото фактури.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че процесните четири броя фактури за консумирана ел. енергия от ответницата по делото са били осчетоводени редовно при ищеца, дължимата по тях обща сума е в размер на 138.54 лева, а претендираната законна лихва е в размер на 33.19 лева.