Определение № 1664 от 14.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1664 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110155301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

В съда е постъпила искова молба, с която предполагаемо се иска делба на безналични ценни книжа в Централен депозитар.

На първо място следва да се посочи, че входираният документ по никакъв начин не отговаря на изискванията на ГПК за редовност на искова молба, предвидени в чл. 127 от ГПК и чл. 128 от ГПК.

От друга страна даването на указания е безпредметно, доколкото делбата на ценни книжа е недопустима.

Така приема константната практика на ВКС например в Определение № 94/09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011 г. на ВКС, I г.о.: „ Институтът на съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Това следва пряко както от разпоредбите на материалното право - чл. 34 от ЗС, чл. 69 от ЗН, така и от текстовете на ГПК за съдебната делба. Способите, по които се извършва делбата във втората и фаза са съобразени с предмета на делбата – т.е. с обстоятелството, че се делят вещи или вещни права. Като се изхожда от спецификата на вещта, при определени условия тя може да бъде възложена на един от съделителите за задоволяване на жилищните му нужди. Ако вещите са повече, делбата им може да бъде извършена чрез теглене на жребий или разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.), сега чл. 353 от ГПК. Ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан. Тези правила не могат да бъдат прилагани по аналогия към ценните книги, които не са вещи, каквито и паралели да се правят между тях. Невъзможността за прилагане на чл. 288 от ГПК (отм.), сега чл. 349 от ГПК по отношение на акциите е очевидна и не се нуждае от обосновка. Ликвидирането на съсобствеността чрез жребий или по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), сега чл. 353 от ГПК, не би могло да се извърши във всички случаи – например когато броят на акциите не може да бъде поделен без остатък между съделителите, съобразно квотите им на съсобственост / при делба на нечетен брой акции между четен брой съделители с равни дялове и др. /. В тези случаи съдът не може да постави в някой от дяловете по-голям брой акции, отколкото в другия дял, тъй като липсват правила за уравнение на дяловете. От друга страна следва да се има предвид, че акцията е неделима, съгласно чл. 177 от ТЗ и делбата и не може да се извърши по начина, по който е процедирал Самоковският районен съд в посоченото от жалбоподателката решение. И на последно място – публичната продан като начин за прекратяване на съсобствеността върху вещи е създадена с оглед обстоятелството, че 1 неделимата вещ не може да бъде ползвана от всички съсобственици – т.е. това е една крайна мярка, която се прилага от съда само когато делбата не може да се извърши по друг начин.

Тази мярка ще бъде неудачна по отношение на акциите, тъй като съдът ще лиши съсобствениците от права върху акциите, които те могат да упражняват заедно, макар и чрез пълномощник – чл. 177 от ТЗ. Или в обобщение – липсата на правила за поделяне на акциите по съдебен ред не е основание да се прилагат по аналогия правилата на института на съдебната делба, който е създаден само за делба на вещи.

Ценните книги по своята правна природа са по-близо до вземанията, отколкото до вещите. Оттук следва, че те могат да бъдат много лесно поделени от съсобствениците, стига преди това да се отстранят споровете между тях относно размера на дяловете им. В определени случаи акциите могат да се поделят между съсобствениците без остатък, както се поделят и паричните суми или вземанията за парични суми. В случай, че остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само той може да остане под режима на чл. 177 от Т З . С други думи – ако в Централния депозитар бъде представено удостоверение за наследници, дори и без договор за доброволна делба, следва да се извърши разкриване на персонална партида на заявителя за съответстващия на дела му брой безналични акции. Ако има спор между наследниците за размера на дяловете им, няма пречка този спор да бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство – чл. 84 от ГПК (отм.), сега чл. 110, ал. 1 от ГПК и съдебното решение да бъде представено пред Централния депозитар. Въз основа на това решение лесно може да бъде определен броят акции, които всеки от наследниците е придобил по наследство и за тях да бъдат разкрити персонални партиди, а в случай на остатък, който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл. 177 от ТЗ.“

С оглед горното следва да се приеме, че ценните книжа не са вещ по смисъла на закона, следователно и същите не подлежат на съдебна делба. Ето защо исковата претенция е изначално недопустима и делото следва да бъде прекратено.

Следва да се спомене и че съдът не е орган, функциите на който да са да указва съдействие на гражданите при всякакви възприети от тях затруднения. Ирелевантно е дали на наследниците им е неудобно, както намира молителят, да се явят пред инвестиционен посредник.

Така мотивиран, на основание чл.130 от ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 412503/16.12.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 55301/2025г. по описа на СРС, 57-ми граждански състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Да се връчи препис от определението на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2