Решение № 6462 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6462 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100500957 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14018/06.12.2022. по гр.д. № 36266/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34-ти състав, са отхвърлени предявените от В. Г. К. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите от: 841.44 лева – главница по издаден на 25.02.2009 г. запис на заповед; 25.00 лева – държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.01.2012г. по ч. гр. дело № 18/2012г. по описа на РС – гр. Благоевград, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 24/2012 по описа на ЧСИ Г.С., рег. № 798.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца В. Г. К. с аргументи за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважен като основателни. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешен правен извод за непогасяване на вземанията по давност, като не е зачел обстоятелството, че изпълнителното дело е било перемирано, поради което извършените след датата на перемпцията действия са били незаконосъобразно предприети и не са породили правни последици. Акцентира, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, независимо от неиздаването на нарочно постановление от съдебния изпълнител, което има само оповестително действие. С оглед на това намира, че по отношение на претендираните от ответника суми е изтекла пълната погасителна петгодишна давност.

Претендира присъждане на разноски по делото.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По наведените доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът приема следното:

Предявените са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се претендира да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 05.01.2012 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 24/2012 г. по описа на ЧСИ С., поради погасяването им по давност.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал.

1 ГПК/ и направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за главница и лихви, като установи, че в течение на пет години от приключването на съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество ( в случай, че вземането е установено с влязло в сила решение), респ. след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение), е предприел активни действия за събиране на вземането си.

В случая, установява се от приложеното към делото изпълнително дело № 24/2012 г. по описа на ЧСИ С., рег. № 798, че заповедта за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК е връчена на длъжника В. Г. К. /с предишна фамилия – Мутавчийска/ с препоръчана пратка № 708045 чрез куриерска фирма „С.П.“ ООД на 02.04.2012 г.

Не е спорно между страните, че в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в действащата към този момент редакция/ не е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в сила на 17.04.2012 г.

С оглед на това, релевантни за прекъсването на давността са предприетите от взискателя действия в периода от 17.04.2012 г. до предявяване на настоящия иск, предвид обстоятелството, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение, за длъжника се явява преклудирана възможността да се позовава на фактите от значение за давността, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение, които не могат да бъдат нововъзникнали /чл. 439 ГПК/, а само новооткрити по смисъла на чл.

424 ГПК.

2

В същото време следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2020 на ОСГТК на ВКС, съгласно която погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

С исковата молба и с въззивната жалба са въведени от ищеца твърдения, че вземането, предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност, а изпълнителното производство, образувано за събирането му е прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие. Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тоест, както перемпцията, така и давността са правна последица от пасивното поведение на кредитора, като същите текат от един и същ начален момент – поискването или извършването на последното по делото изпълнително действие.

При задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, приложимият срок за погасителната давност е общия 5-годишен срок по чл. 110 ЗЗД, вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Съобразно становището, възприето в мотивите към т. 10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността искането на взискателя да извършване на изпълнителни действия или предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

3

Не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, както и извършването на справки за имущественото състояние на длъжника и снабдяването на книжа.

В случаите, когато длъжници по изпълнението са няколко лица, независимо дали са задължени за сумата по изпълнителния лист в условията на солидарност /каквато е настоящата хипотеза/ прекъсването и спирането на давността са разглежда поотделно за всеки един от длъжниците, като прекъсването на давността по отношение на главния длъжник, няма действие спрямо поръчителите/авалистите – изрично в чл.

148 ЗЗД. С оглед на това, при преценка на извършените изпълните действия, значими от гледна точка изтичането на погасителната давност за вземането по конкретното изпълнително дело, съдът основава преценката си единствено на предприетите спрямо В. К. изпълнителни действия, но не и на онези способи, приложени спрямо другия солидарен длъжник /главния длъжник по записа на заповед/ - Антон Колев.

При дадените разяснения от правна страна, съдът намира, че взискателят по изпълнителното дело – ответник и въззиваем в настоящото производство, е имал активно поведение през целия исков период.

От приложената преписка по изпълнително дело № 24/2012 г., в относимата й спрямо ищеца по делото – В. К. част и след 26.06.2015г., /датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/, до който момент давност не е текла, се установява извършването на следните действия, всяко от които е прекъснало изтичането на 5-годишния срок за погасяване на вземането, а именно:

Подаване на молба от взискателя до съдебния изпълнител с искане да бъде наложен запор на трудово възнаграждение от дата 16.07.2015 г.; Изпращане на запорно съобщение до работодател на 01.06.2016 г., Изпращане на запорно съобщение до работодател от 24.08.2016 г., както и последващото му изпращане отново през месеци октомври, ноември 2016 г. и януари 2017 г. – по делегация чрез ЧСИ Д.; Молба от взискателя за налагане на запор на вземанията на длъжника по трудови правоотношения и по банкови сметки от 02.10.2017 г.; Налагане на запор на вземания от Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка със запорни съобщения от 20.02.2018 г., получени от третите задължени лица на 23.02.2018 г.; молба от взискателя за налагане на запори на вземания и МПС от 13.05.2021 г., молба от взискателя за налагане на запор на конкретно МПС от 18.06.2021 г.; изпращане на запорно съобщение до КАТ от дата 28.06.2021 г.

Видно от горната, установена с неоспорени от ищеца документи, фактическа обстановка, взискателят е проявил активно процесуално поведение през целия ход на изпълнителното производство, като в нито един момент между искането, респ., извършването на изпълнителни действия, не е изтекъл период от поне 5 години.

Действително, установява се от така приетата фактическа обстановка, че в рамките на исковия период е изтекъл изискуемият по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок за настъпване на перемпция, в следствие на която, според закона и задължителните указания в тълкувателната практика на ВКС, изпълнителното дело се прекратява по право, без необходимост от нарочен акт на съдебния изпълнител.