Решение № 3501 от 16.11.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3501 гр. В., 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223110103559 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск с правно осн. чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК от „У.Е.“ ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, вх.В, ет.8 (с предходно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) срещу М. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. В., ***А за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 49,98 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка в размер на 3 месечни вноски (3х16.66лева за тарифен план Smart M+/, дължима за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16739908001 от 09.10.2017г., сключен между длъжника и „Б.Т.К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД на 24.02.2020г. съгласно Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД на 10.03.2020г., посредством Анекс към договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК № 6539/22.11.2021г., постановено по ч.гр. дело № 16580/2021г. на ВРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ответника и „Б.Т.К.“ 1

ЕАД е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за далекосъобщителни услуги от 09.10.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер ***, по което длъжникът не е заплатил стойността на използваните от него услуги. Вземането е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., а след това същото вземане е предмет на втора цесия от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът не е заплатил задълженията си за отчетния период 11/2018г., което обусловило възможността на оператора едностранно да прекрати индивидуалния договор, като се позове на разпоредбата на т. 43 от ОУ. Неплащане на задължението на длъжника породило правото на оператора автоматично предсрочно да прекрати договора на 07.12.2018г., която дата била автоматично генерирана в електронната система на оператора при нерегистрирано плащане след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове за плащане. След прекратяване на договора операторът е издал фактура

№

1258190579/15.12.2018г., с която е начислена неустойка в размер на 278,23 лева, от която се претендира сумата от 49,98 лева. Процесната сума се формира от три месечни абонаментни вноски съобразно абонаментния план на сключения договор.

По отношение на уведомяването на длъжника за цесията се подържа, че към исковата молба са представени уведомления до длъжника и за двете цесии, поради което счита, че с връчване на препис от същата ведно с приложенията към нея, цесиите са редовно съобщени на ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител. Излагат се възражения, че договорът с оператора не е прекратен доколкото по отношение на ответника не отправяно едностранно волеизявление за прекратяване на същия. Сочи, че съобразно т.50.6 от ОУ договорът се прекратява едностранно от оператора с 30-дневно предизвестие при непращане в срок. Доколкото за кредитора не е възникнало основание за прекратяване на договора, то намира, че на същия не му се дължи и неустойка.В условията на евентуалност възразява посочените две цесии на задължението да са произвели ефект спрямо ответника, като излага съображения, че същия не е уведомен за прехвърляне на задължението, 2 както в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД, така и в последствие на ищцовото дружество.

Намира за неприложим посочения в исковата молба способ за уведомяване, а именно с изявление в самата ИМ и съдържащите се към нея уведомления до длъжника, доколкото исковата молба до последния е връчена в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което е назначен и особен представител в производството по делото, който да осъществи процесуално представителство на ответната страна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за мобилни услуги с клиентски номер 16739908001 от 09.10.2017г., сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, по силата на който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез предоставен мобилен номер ***, при абонаментен план с уговорена месечна такса в размер на 19,99 лева, за срок от 24 месеца.

С фактура №12565554315/15.11.2018г. операторът е начислил сумата от 51,65 лева, представляващи задължение за ползвани услуги за периода 15.11.2018г.-14.12.2018г.

С фактура №1258190579/15.12.2018г. операторът е начислил сумата от 320,12 лева, от която сумата от 49,98 лева представлява неустойка по тарифен план Smart M+.

Представен е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който „Б.Т.К.“ ЕАД прехвърля своето вземане в полза на „С.Г.Г.“ ООД.

Представено по делото е пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 27707/24.10.2018г. по описа на нотариус М.Г. с район на действие СРС, с който „Б.Т.К.“ ЕАД упълномощава „С.Г.Г.“ ООД да осъществи дейността по уведомяване на длъжниците във връзка с договор за цесия от 16.10.2018г., на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.

Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането от „Б.Т.К.“ ЕАД, с което се удостоверява, че задължението срещу ответника в размер на 49,98 лева е предмет на договор за цесия от 16.10.2018г.

Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., по силата на който ищецът У.Е.“ ЕИК 205680303 (с предходно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) придобива от „С.Г.Г.“ ООД вземанията на последния, които са предмет на договор за 3 цесия от 16.10.2018г., сключен с „Б.Т.К.“ ЕАД.

С приложение №1/11.03.2022г. се индивидуализира процесното вземане за сумата 49,98 лева, което е предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.

Представено по делото е уведомление от „Б.Т.К.“ ЕАД, чрез пълномощникът си „С.Г.Г.“ ООД до ответника М. Т. В., с което на последния е съобщена осъществената цесия на задължението с договор за цесия от 16.10.2018г. Със същото уведомление дължникът е уведомен и за осъществената втора цесия на задължението в полза на ищцовото дружество, което прехвърляне е обективирано в договор за цесия от 01.10.2019г. и анекс към него от 10.03.2020г.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че процесното вземане е придобито от него по силата на договор за цесия, съответно че цесията е съобщена на ответника.

От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото облигационно правоотношение, което е оформено в договор за мобилни услуги с клиентски 16739908001 от 09.10.2017г.,сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, по силата на който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез предоставен мобилен номер ***, при абонаментен план с уговорена месечна такса 4 в размер на 19,99 лева, за срок от 24 месеца. Посоченият договор е представен от ищеца, договорът носи подпис на ответника, поради което волеизявлението, с което последния е приел условията на договора за мобилни услуги следва да се счита за валидно. Така сключеният договор за ответника поражда задължения, съобразно които то следва да заплаща дължимата месечна абонамента такса за предоставения му достъп до мобилната мрежа на оператора, така и стойността на услугите, които е изразходвал.В изпълнение на договореното между страните, операторът ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и използвани от ответника услуги, за което обстоятелство е издавал и съответната данъчна фактура, която е адресирана на адреса за контакт, който е посочен от абоната при сключване на договора.

От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема, че ответникът е неизправна страна, като в рамките на уговорения в съответния договор срок не е осъществявал заплащане на дължимите месечни абонаментни такси, съответно размера на изразходваните от него услуги.

Операторът е изправна страна, като е предоставил съобразно уговореното достъп до телекомуникационната си мрежа на ответника в качеството му на абонат, като по делото не са налице данни за релевирани от страна на абоната искания до оператора да временно прекъсване достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни обстоятелства, които да водят до невъзможността на ответника да използва услугите, които са остойностени в съответната фактура. Не се установява и оспорване размера на фактурираните телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез съставянето на съответната месечна фактура. При тези съображения съдът намира, че операторът е изправна страна, като за процесния период от време е предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по вид и в количество посочено в съответната месечна фактура, а абонатът – ответник в производството по делото не е осъществил задължението си да заплати същите.

Разпоредбата на чл.50.6 б“в“ от ОУ на договора между БТК и абонатите на услуги, дават възможност на оператора да развали договора при неплащане в срок на дължимите от абоната задължения. Изрично в договора от 09.10.2017г. страните са уговорили, че в случай, че облигационното правоотношение бъде прекратено преди края на уговорения 24 месечен срок, 5 то оператора може да претендира неустойка в размер на оставащите до края на договора уговорени месечни такси.

Съдът вече прие, че ответникът в качеството му абонат е неизправна по договора страна, като не е осъществил плащане на падеж на предоставените му от оператора услуги. Последният в качеството му на изправна по договора страна се е възползвал от правото си да развали същия, като претендира заплащане на неустойка. Волеизявлението на оператора за разваляне на договора следва да се счита обективирано във фактура № 1258190579/15.12.2018г., с която се предявява искане за плащане на процесната сума под формата на дължима неустойка. Фактурата е издадена и насочена за получаване от абоната на адреса, който той е посочил в договора за мобилни услуги, като в срока по чл. 131 ГПК липсват възражения, че същата не е получена на този адрес. При тези съображения съдът намира, че изправната по договора страна се е възползвала от правото си да развали договора, упражнила е това свое потестативно право, като е довела до знанието на ответника това си свое намерение. С получаването на тази фактура, с която се претендира процесната неустойка ответникът следва са се счита за уведомен, че договора е развален. Неустойка се дължи именно при развален договор, така както страните изрично са уговорили в договора за мобилни услуги. В процесната фактура операторът е обективирал своето волеизявление за разваляне на договора по смисъла на разпоредбата на чл.50.6 б“в“ от ОУ на договора между БТК и абонатите.