Определение № 126 от 29.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Б., 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501375 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 17497/30.12.2024 година, подадена от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В против Разпореждане № 3560/29.11.2024 година, постановено по ч.гр.дело № 3259/2024 година по описа на Районен съд – Б., в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В жалбата се твърди, че с обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на „П. К. Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е. Д. И. за вземанията за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 325,49 лева, дължимо за периода от 10.11.2019 година до 03.12.2020 година; 141,70 лева лихва за забава от 11.11.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.12.2020г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 1056,77 лева, дължима от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 година.

Жалбоподателят твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди се, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Твърди се, че съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила.

Твърди се с жалбата, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза, а именно: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски 1 кредит.

Жалбоподателят твърди, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

С частната жалба се сочи, че преди сключването на процесния договор, на длъжника е бил предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия договор за кредит. Твърди се, че кредиторът е предоставил преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. Сочи се, че в същия подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди се, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е поставил граница на договорения между страните годишен лихвен процент. Твърди се в жалбата, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, който не е референтен лихвен процент. Твърди се, че кредиторът е спазил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..

Жалбоподателят твърди, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

Жалбоподателят твърди, че заповедният съд неправилно е отхвърлил и искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта по отношение на претендираната със заявлението – сума за лихва за забава.

С оглед на оплакванията и твърденията в жалбата се иска от съда да отмени Разпореждане № 3560/29.11.2024 година, постановено по ч.гр.дело № 3259/2024 година по описа на Районен съд - гр. Б., Гражданска колегия, в частта, в която се отхвърля заявлението на „П. К. Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е. Д. И. за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 325,49 лева, дължимо за периода от 10.11.2019 година до 03.12.2020 година; 141,70 лева лихва за забава от 11.11.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.12.2020г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 1056,77 лева, дължима от 03.12.2020 г.

- датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 година, като се иска вместо него да бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно тези суми.

Прави се искане за пресъждане на сторените от дружеството-заявител за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

При горното съдът за да се произнесе съобрази следното:

Разглежданата частната жалба е допустима - подадена е по реда на чл. 413 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения от закона срок.

2

Същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, при следните аргументи:

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявление, подадено от заявителя “П. К. Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу длъжника Е. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „Е. П.“ № 5, ет. 1, ап. 2, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми:

- сумата от 325, 49 лв. /триста двадесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10 .11.2019 г. до 03.12.2020 г.;

- сумата от 270, 00 лв. /двеста и седемдесет лева/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст;

- сумата от 810, 00 лв. /осемстотин и десет лева/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси;

- сумата от 30, 00 лв. /тридесет лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.11.2019година;

- сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.03.2020 година;

- сумата от 141, 70 лв. /сто четиридесет и един лев и седемдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 11.11.2019 г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.12.2020 г.;

- сумата от 1 056, 77 лв. /хиляда петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ законна лихва за периода от 03.12.2020 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 27.11.2024 година.

Заповедният съд е приел, че вземането на заявителя кредитор се основава и произтича от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30040013180 от 15.10.2019г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и Е. Д. И. и ОУ към него.

Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съгласно която съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Правилно заповедният съд е приел, че кредитополучателят - физическо лице има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите и се следва при съобразяване на заявеното искане от заявителя да се вземе предвид, че се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Доколкото с частната жалба се обжалва разпореждането само в частта относно : за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 325,49 лева, дължимо за периода от 10.11.2019 година до 03.12.2020 година; 141,70 лева лихва за забава от 11.11.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.12.2020г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 1056,77 лева, дължима от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 година, като се иска вместо него да бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно тези суми - по аргумент от т.1 от Тълкувателно 3 решение № 1/2013 година от 9.12.2013 година, постановено по тълк.дело № 1/2013 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, докладвано от съдия Красимир Влахов и съдия Емилия Василева, настоящия съдебен състав не следва да извършва проверка на обжалваното разпореждане в останалата отхвърлителна част, в която същото като необжалвано е влязло в законна сила.

Заповедният съд е приел, и се възприема и от настоящата съдебна инстанция, че съгласно т. 2, член 10, параграф 2, буква „ж „и член 23 от Директива 2008/48 е взето решение да се тълкува в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщането от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Неоснователни са доводите в жалбата, че заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася относно валидността на сделката, от която заявителя черпи права. Напротив, следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В същият смисъл и законодателно императивно е разписано задължение на заповедния съд да извърши проверка – така по аргумент от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, с които съдът има право и възможност да извърши проверка относно това дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.