Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11171 от 14.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68302/2021
Вид
Решение № 11171
Подписан
14.10.2022
В сила
14.10.2022
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11171 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110168302 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД .

Ищецът „ФИРМА“ ЕАД е подал срещу ответника „ФИРМА|“ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 360,82 лв., представляваща цена на далекосъобщителни услуги по договор 504798436 за периода 19.04.2019 г. - 19.06.2019 г, заедно със законната лихва за периода от 18.08.2020 г. до погасяване на задълженията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 38196/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен иск за установяване на вземането по заповедта.

Ищецът твърди, че на 26.02.17г. сключил с ответника Договор № 504798436/26.02.17г. за електронни съобщителни услуги със системен партиден № М 5567488, като ответникът не е заплатил възникналите съгласно договора задължения за предоставени в периода 16.03.19г.15.06.19г. далекосъобщителни услуги . За посочените услуги били издадени следните фактури

:№390746967/19.04.19г. с падеж

19.05.19г.;

№392368276/20.05.19г. с падеж 19.06.19г.;№393979835/19.06.19г. с падеж 19.07.19г. , които не били заплатени. Моли съда да установи вземанията по 1 заповедта. Претендира разноски.

Ответникът „ФИРМА“ООД , на когото препис от исковата молба и доказателствата са връчени, в срока по чл. 131,ГПК не подава отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Ответникът е редовно уведомен и за последиците по чл. 238 ГПК разпореждането по чл. 131,ГПК. с

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

С изявление, направено от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание , ищецът е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови 2 решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявения иск за посочената погоре сума да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до погасяване на задължението.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство, в размер общо на общо 200лева, от които по ч. гр.д. 38196/20г. на СРС, 69 с-вв размер на 75лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и за исковото производство- в размер на 125лева- за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***** срещу „ФИРМА“ООД , ЕИК ***** иск с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 360,82лева , представляваща цена на далекосъобщителни услуги по договор 504798436/26.02.2017г. , със системен партиден номер М5567488 за периода 16.04.2019 г. - 19.06.2019 г., заедно със законната лихва за периода от 18.08.2020 г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК от 20.10.2020г. по ч. гр.д. № 38196/20г. на СРС, 69с-в.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1,ГПК „ФИРМА“ООД , ЕИК ***** да заплати на

„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***** разноски за настоящото производство в размер на 125лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 38196/2020г. по описа на СРС, 69с-в в размер на 75лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

3

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4