Решение № 538 от 19.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000068 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕВРОТУР ТТ“-ООД чрез управителя му О. Л. Т. – ищец в първата инстанция против решение №260702 от 29.04.2021 год., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №260771 от 17.05.2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-17 с-в, постановено по т.д.№ 3140/2017 год.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „ЕВРОТУРТТ“-ООД против Ж. О. Т. искове с правно основание чл.145 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на дружеството сума в размер на 102 500 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 500 000 лв. - обезщетение за претърпени от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи , равняващи се на сумата, с която „ЕВРОТУР ТТ“-ООД е пропуснало да увеличи своето имущество и представляваща разликата между покупната цена, на която са продадени притежавани от него имоти по силата на сключен на 20.01.2014 г.

Договор за продажба и пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката, които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от Ж. О.

Т. на задълженията му като управител на

„ЕВРОТУР ТТ“-ООД, както и сума в размер на 205 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, което се равнява на стойността на изтеглените от управителя Ж. О. Т. на 20.01.2014 г. и на 27.01.2014 г. парични средства от сметката и от касата на дружеството, които 1 не са отчетени и/или върнати, които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от Ж. О.

Т. на задълженията му като управител на дружеството, което неизпълнение се изразява в изтегляне без основание за това и превеждане по своя лична сметка на паричните суми, постъпили по сметка на дружеството като насрещна престация по сключения на 20.01.2014 г. Договор за продажба, както и като насрещна престация по сключен на 28.01.2014 г. Договор за продажба.

С решение №260771 от 17.05.2021 г. на основание чл.247 ГПК съдът е допуснал поправка на ОФГ в горното решение, като е добавил и нов диспозитив, с който е отхвърлен като неоснователен предявения при условията на евентуалност от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД против Ж. О. Т. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на дружеството сума в размер на 205 000 лева, получена от ответника без основание, която подлежи на връщане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на двете решения поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивната жалба е подробно аргументирана, като са изложени подробни доводи във връзка с твърдените от ищеца и неправилно възприети от съда факти и направените от него правни изводи. Моли съда да отмени решението като неправилно и противоречащо на закона и уважи предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция Ж. О. Т. чрез пълномощника му адв.С.С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Подробни доводи против твърденията на жалбоподателя са наведени в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно и правилно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби, поради което настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:

От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

2

Ищецът „ЕВРОТУР ТТ“-ООД е предявил срещу Ж. О. Т. иск с правно основание чл.145 от ТЗ за осъждане на ответника да възстанови на дружеството сумата от 102 500 лева – частично заявена претенция от общата такава в размер на 500 000 лв. - обезщетение за претърпени от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, равняващи се на сумата, с която „ЕВРОТУР ТТ“-ООД е пропуснало да увеличи своето имущество и представляваща разликата между покупната цена, на която са продадени притежавани от него имоти по силата на сключен на 20.01.2014 г. Договор за продажба и пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката, които вреди са настъпили в резултат от неизпълнението от Ж. О.

Т. на задълженията му като управител на дружеството, както и сума в размер на 205 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, равняващи се на стойността на неправомерно изтеглените от управителя на 20.01.2014 г. и на 27.01.2014 г. парични средства от сметката и от касата на дружеството и превеждане по негова лична сметка, като тези парични средства са постъпили по сметка на дружеството като насрещни престации по сключените на 20.01.2014 г. и 28.01.2014 г. договори за продажба на недвижими имоти.

При условията на евентуалност е предявен и иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата 205 000 лева, получена от ответника без основание и представляваща стойността на изтеглените от него парични средства от сметката и от касата на дружеството и преведени по негова лична сметка, които не са отчетени и/или върнати,които средства са постъпили като заплатена продажна цена по двата договора за покупкопродажба от 20.01.2014 г. и 28.01.2014 г.

Ответникът Ж. О.

Т. е противопоставил възражения за неоснователност на претенцията. Не е оспорил твърденията, че е сключил като управител на дружеството твърдените два договора за покупко-продажба на посочената в тях цена и след това се е разпоредил с паричните средства, постъпили като продажна цена, като е превел сумите по личната си сметка.

Твърди, че същите съставляват служебен аванс; че получаването от управителя на служебен аванс за целите на управление на дружеството и неговото разходване за покриване на задължения на дружеството, са правомерни действия, не и такива, увреждащи дружеството. Заявява, че през 2014 г. е върнал по банкова сметка на дружеството всички суми, които е получил като служебни аванси. Посочва, че недвижимите имоти на дружеството са продадени на цени, които отговарят на пазарните цени към момента на водене на преговорите за сключване на сделките за това, както и са съобразени с факта, че продадените имоти в с. М. са били обременени с тежести - налице е вписана възбрана върху тях.

Оспорва валидността на общото събрание на съдружниците в „Евротур -ТТ“ ООД за търсене на отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. Заявява, че решението от 20.07.2017 г. от проведено общо 3 събрание е нищожно, тъй като този протокол е документ с невярно съдържание, в който не е отразено вярно кои лица са присъствали на заседанието на върховния орган на дружеството. Освен това твърди, че не носи отговорност за посочените в ИМ действия, тъй като с решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, което към този момент е било ЕООД, е освободен от отговорност за дейността си през 2014 г.

Съдът е приел, че е налице валидно взето решение на ОС на съдружниците на ищцовото дружество /протокол от 20.07.2017г./ за предявяване на иск срещу ответника по чл.145 ТЗ. Изложил е подробни съображения, позовавайки се на ТР № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, защо това решение не е нищожно, като е отхвърлили доводите на ответника, изложени в тази насока. Съдът е приел, че наличието на решение на върховния орган на дружеството за предявяване на специалния иск срещу неговия управител съставлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на по чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно.И след като същата е налице, то иска е допустим.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 30.03.2015г. е освободен от отговорността си като управител за 2014г. Към 30.03.2015 г. дружеството е било с правно организационна форма ЕООД и съгласно чл.147, ал.2 ТЗ негов върховен орган е едноличният му собственик.

За да направи този извод, от една страна е съобразил последователната съдебна практика, че последиците на решението за освобождаване на управителя от отговорност настъпват само по отношение на тези негови действия, които са били известни на дружеството към момента на приемане на решението. А такива са действията, които още към момента на тяхното извършване са били надлежно отразени в счетоводството на дружеството, както и в останалите водени от него дружествени книги и по този начин са станали известни на съдружниците в него. От друга страна е приел, че когато дружеството е ЕООД и едноличният собственик на капитала е и негов управител, т.е.едно лице изпълнява функцията на върховен орган на дружеството и на управител - в случая, когато следва да вземе решение по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ -да оценява своята собствена дейност в качеството си на управител и да вземе решение дали да носи отговорност за това или не, в тази хипотеза решението на едноличния собственик на капитала по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ не може да породи последици по погасяване на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ. При тези разсъждения е приел, че отговорността на ответника като управител на дружеството не е погасена.

За да отхвърли иска, съдът е приел за установени и безспорно доказани възраженията на ответника, че изтеглените суми съставляват служебен аванс и управителят е разходвал сумите във връзка с вменените му по закон задължения да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, е оглед която то е създадено и съществува. Освен това, 4 от ССЕ се установило, че от ответника в периода от 11.03.2014 г. до 25.07.2014 г. са извършени няколко превода на парични суми по сметка на дружеството в общ размер на 218 050 лв./в по-висок размер от изтеглените/.

Като основание за извършените преводи в съставените платежни документи било посочено „връщане на служебен аванс“. Приел е, че е налице решение на едноличния собственик на капитала на дружеството към момента на извършване на двете сделки по покупко-продажба на недвижими имоти, в което решение е определена цената, на която трябва да се осъществи сделката – 100 000 лева и управителят е обвързан в действията си от това решение.

Поради това е приел, че ответникът е изпълнил точно задълженията си на управител и не е допуснал неизпълнение, което да представлява противоправно поведение и да е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 145 ТЗ.По тези съображения е отхвърлил изцяло иска.

С оглед изхода по главно заявения иск, е разгледал и евентуално заявения по чл.55,пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 205 000 лв., неправомерно изтеглена от сметката на дружеството.

Съобразявайки представените по делото преводни нареждания и основното заключение на вещото лице, е приел за установено, че ответникът Ж.Т. е върнал така получените парични средства на ищцовото дружество чрез извършени в периода от 11.03.2014 г. до 25.07.2014г. няколко превода на сума в общ размер на 218 050 лв., която сума е по-голяма от претендираната. След като ответникът, получил процесната сума от 205 000 лв., я е върнал обратно в патримониума на ищца, то това означава, че всъщност не е налице неоснователно разместване на блага между патримониума на ищеца и ответника.Затова е отхвърлил иска като неоснователен.