Решение № 18011 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18011 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110141873 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от М. И. Й. против Военномедицинска академия, уточнена с молба от 08.10.2024 г., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и сумата в размер на 6083 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законна лихва за забава от 09.02.2023 г. до окончателно погасяване на вземането.

Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.02.2023 г. около 09:00 часа М. Й. посетила Спешното отделение при ВМА, като на влизане в отделението, докато преминавала през автоматична плъзгаща се врата, вратата се затворила, затиснала ищцата и я повалила на земята. След като паднала на земята ищцата изпитала силна болка в областта на таза и левия крак, като в резултат на инцидента било установено счупване на лявата тазобедрена става, обусловило необходимостта от провеждане на операция за репозиция и фиксация. В исковата молба са изложени твърдения, че при ищцата били установени фрактури с дислокация, поради което било взето решение за извършване на операция.

Представителят на страната поддържа, че М. Й. била изписана от лечебното заведение с окончателна диагноза: „Фрактура коли феморис син. Ст. Пост алопластикам коксе син. А модо symbios /dual mobility/” и било назначено домашно лечение. Ищцата поддържа, че в условията на домашно лечение била напълно неспособна да посреща елементарните си битови потребности и изцяло зависела от чужда помощ. В исковата молба са изложени твърдения, че първите девет месеца след инцидента М. Й. прекарала почти изцяло на легло.

Ищцата поддържа, че месеци след инцидента изпитвала силни болки в засегнатата област, поради което приемала обезболяващи медикаменти, като изпитваните болки довели до смущения в съня. В исковата молба са изложени твърдения, че М. Й. дълги месеци се придвижвала единствено с помощта на инвалидна количка, а впоследствие с проходилка.

Ищцата поддържа, че процесът по рехабилитация и раздвижване бил изключително дълъг и болезнен, като въпреки проведените серия от оперативни интервенции с поставяне на 1 остеосинтезни импланти, проведеното медикаментозно лечение и раздвижване, пълно възстановяване на здравословното състояние на ищцата така и не настъпило. Страната сочи, че и към момента на депозиране на исковата молба изпитва болки в левия крак и тазобедрена става, като е неспособна да върви повече от няколко минути без да изпитва болки. В исковата молба са изложени твърдения, че претърпените интензивни и продължителни болки се отразили негативно на психическото състояние на ищцата, която се затворила в себе си, чувствала се подтисната от обстоятелството, че за дълъг период от време била обездвижена и изцяло зависима от чужди грижи. В молба-уточнение от 08.10.2024г. са наведени твърдения, че в резултат на фрактурата на тазобедрената става ищцата претърпяла две операции – първата проведена при първоначалния престой в лечебното заведение, а втората около година по-късно. Ищцата поддържа, че за остеосинтезните материали, вложени при операциите заплатила 2483 лева по фактура от 21.02.2023 г. и 3600 лева по фактура от 02.04.2024 г.

Съдът служебно е установил, че ищцата е починала на 14.06.2025 г., като видно от удостоверение за наследници № 1227/23.09.2025 г., издадено от Община Берковица, след смъртта си М. И. Й. е оставила за законни наследници Д. П. Й. ( съпруг), Е. Д. П. ( син) и А.

Д. К. ( дъщеря). С определение от 02.01.2026 г. наследниците са конституирани в процесуалните права на починалото лице.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Допчева оспорва исковата претенция по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения както относно механизма на твърдяното вредоносно събитие, така и относно описаните вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между инцидента и здравословното състояние на ищцата. На първо място представителят на ответника сочи, че съгласно снета анамнеза по данни на М.

Й. при извършване на преглед на 09.02.2023г. ищцата е постъпила в лечебното заведение „след падане на улицата“. На следващо място в отговора са изложени твърдения, че на 12.10.2022 г. при извършен ремонт на входа на МСО на Военномедицинска академия са поставени два броя врати, които отговарят на изискванията за безопасност и разполагат със светлинни бариери за защита от притискане, от което следва, че вратата не би могла да затисне ищцата и да я повали на земята. В депозирания отговор са изложени твърдения, че пет месеца преди настъпване на описания инцидент ищцата е била на лечение в Клиника по неврохирургия в МБАЛ-София към ВМА, където е постъпила в увредено общо състояние, като съгласно медицинската документация ищцата не е можела да се предвижва самостоятелно. Представителят на страната сочи, че на 09.02.2023 г. при постъпване в Клиниката по ортопедия и травматология в МБАЛ-София към ВМА ищцата е представила копие от амбулаторен лист от 31.01.2023 г. от извършен преглед при специалист-невролог, като съгласно снетата анамнеза ищцата е с многоетажна дискова болест, спондилолистеза и стеноза на гр. канал, като след проведени интервенции М. Й. се е придвижвала с помощно средство ( проходилка) само в рамките на стаята. В допълнение ищцата е посочила, че от два месеца има болки в лумбален отдел с опазващ характер и има доказана остеопороза. В депозирания отговор са изложени твърдения, че при постъпване за лечение на 09.02.2023 г. ищцата е представила и Експертно решение № 91913/23.11.2021 г., видно от което лицето е с 95 % увреждания. Процесуалният представител на ответника намира, че от така представените от лицето медицински документи следва, към датата на твърдения инцидент ищцата не можела да се придвижва и обслужва сама, което обстоятелство опровергава поддържаните с исковата молба твърдения както относно механизма на твърдяното вредоносно събитие, така и относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и влошеното здравословно състояние на М. Й.. С отговора са оспорени и поддържаните от ищеца твърдения за проведена рехабилитация и серия от оперативни интервенции във връзка с описаното събитие. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, 2 ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Като писмено доказателство по делото е приета Епикриза по ИЗ № 23647/2022 г. на Клиниката по неврохирургия на МБАЛ – София към ВМА, видно от която М. Й. е била хоспитализирана за периода 29.07.2022 г. – 04.08.2022 г. с диагноза „травматични компресионни фрактури на Тх11 и Тх12 прешлени“, като според снетата по нейни данни анамнеза е потърсила медицинска помощ поради силна болка в кръста и двата крака, появила се след падане на седалището. В епикризата са описани предходни оперативни интервенции на гръбначния стълб, изразена остеопороза, S-образна тораколумбална сколиоза с кифотична деформация, долна вяла парапареза и неврологичен статус, при който походката е отразена като „невъзможна самостоятелно“. На 01.08.2022 г. е извършена перкутанна транспедикулна вертебропластика на Тх11 и Тх12 прешлени.

От експертно решение № 91913/23.11.2021 г. на ТЕЛК – Общи заболявания при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД – гр. Монтана се установява, че на М. Й. е определена 95 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза „спинална стеноза“, като в мотивите е посочено, че е налице състояние след трикратни оперативни интервенции (2003 г., 2016 г. и 2021 г.), долна парапареза тежка степен, че самостоятелното придвижване и самообслужване са невъзможни и че за битовото си обслужване ищцата се нуждае от рингова инвалидна количка с чужда помощ, като поради невъзможност за самостоятелно придвижване количката следва да жтде с едностранно задвижване и регулиращ се гръб.

Като писмено доказателство по делото е приет амбулаторен лист № 23031С01069Е/31.01.2023 г., издаден от д-р *** – невролог, т.е. девет дни преди процесната дата, видно от който М. Й. е съобщила, че след последната оперативна интервенция е с тежка долна парапареза и се придвижва с помощно средство само в рамките на стаята, като от два месеца има болки в поясния отдел. В обективното състояние е отразено, че липсват активни движения на долните крайници (долна вяла парапареза) и че походката е „с проходилка“.

От лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 004302 се установява, че М. Й. е постъпила в МСО на ответника на 09.02.2023 г. в 08:34 ч. и го е напуснала в 08:54 ч. с основна диагноза „счупване на бедрената шийка“. В раздел „Анамнеза“ е отразено, че анамнезата е снета по данни на пациентката, която заявила, че увреждането се дължи на „падане на улицата“. Видно от листа за преглед пациентката е предложена за незабавна хоспитализация в Клиниката по ортопедия и травматология.

От Епикриза по ИЗ № 4990/2023 г. на Клиниката по ортопедия и травматология на ответника се установява, че М. Й. е била хоспитализирана за периода 09.02.2023 г. – 21.02.2023 г., като в анамнезата, отново снета по данни на пациентката, е посочено, че увреждането е възникнало след падане на улицата. В раздел „Консултативни прегледи“ е отразена консултация от специалист по вътрешни болести, в която е записано, че ищцата „постъпва по повод на силни болки в кръста от 2 месеца“ и че „при влизане през вратата паднала и получила фрактура в областта на бедрената шийка“. На 13.02.2023 г. е извършена алопластика на лявата тазобедрена става. Съгласно епикризата ищцата е изписана с подобрение, вертикализирана и приучена да ходи с помощни средства.

Видно от Епикриза по ИЗ № 8933/2024 г. на Отделението по ортопедия и травматология за лечение на септични състояния на ответника М. Й. е била хоспитализирана за периода 04.03.2024 г. – 02.04.2024 г. поради инфекциозно усложнение – фистула с гнойна секреция в областта на оперативния цикатрикс, като на 14.03.2024 г. е извършена екстракция на ендопротезата и имплантиране на антибиотичен спейсър.

От представената по делото фактура № 1000099921/21.02.2023 г. и фискален бон към нея се установява, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 2483 лв. за медицински консумативи, а видно от фактура № 1000115299/02.04.2024 г. и фискален бон към нея – сумата от 3 600 лв. за медицински консумативи.

3

От представените заповед № 1458/04.09.2019 г. на началника на ВМА, регистър на дейностите по обработване на лични данни „Видеонаблюдение“, заповед № 2166/23.11.2021 г. и Процедура за обработване на лични данни чрез видеозапис от средства за наблюдение рег. № ВД-8631/23.11.2021 г. се установява, че записите от видеонаблюдението на ответника се съхраняват за срок от 30 дни, след което най-старите записи се изтриват.

Съгласно декларация за съответствие от 12.10.2022 г. и сертификат на TÜV NORD CERT GmbH рег. № 44 780 13068018 с приложенията към него на входа на спешното отделение на ВМА са монтирани 2 бр. автоматични врати тип TST ES200 Standard, производство на dormakaba, декларирани като съответстващи на изискванията на DIN 18650.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че към момента на описаното в исковата молба събитие М. Й. е била 76-годишна жена с множество тежки хронични заболявания на опорно-двигателния апарат – многоетажна дискова болест в поясния отдел, спондилолистеза и стеноза на гръбначния канал, преживян гноен спондилодисцит, доказана остеопороза, многократни оперативни интервенции на гръбначния стълб, S-образна кифосколиоза и тежка долна парапареза, както и с авансирали сърдечно-съдови заболявания – артериална хипертония III стадий и ИБС. Счупването на шийката на лявата бедрена кост е обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни. В заключението вещото лице е приело, че при пациент с подобен здравен профил дори минимално външно въздействие може да доведе до падане и фрактура, поради което механизмът на инцидента с автоматична врата е приет за „напълно възможен“. При изслушването си в открито съдебно заседание на 21.05.2026г. вещото лице е уточнило, че заключението му е изготвено само въз основа на медицинските данни и на механизма, описан в исковата молба, без анализ на техническите данни, като приетата съдебно-техническа експертиза налага корекция на медицинските изводи. Вещото лице е пояснило, че увреждането на тазобедрената става не е причинено пряко от вратата, а от падането или рязкото ротиране на тялото на пострадалата, и че такова падане е напълно възможно и без какъвто и да е контакт с вратата – при стресиране или самостоятелно падане, както и вследствие на заболяванията – заболявания на сърдечно-съдовата система, които могат да причинят внезапни състояния, или внезапно отпадане на функциите на едната половина на тялото, водещо до неравновесие, като „със сигурност има и други възможности при заболяванията да получи такива самостоятелни и непредизвикани от нищо падания“.