Решение № 476 от 27.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Велико Търново, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101899 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на С. К. Е. против Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. на Общинска служба по земеделие, гр. Велико Търново.

Жалбоподателката С. К. Е., чрез пълномощника си адв.И. от ВТАК твърди, че Решение № 1820В-1/30.05.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр.В.Търново е нищожно поради това, че е постановено в противоречие с влезли в сила съдебни решения- по НАХД № 10215/2009 г. и НАХД № 10106/2012 г. на ВТАдм.С и по гр.д.№ 442/2022 г. на ВТРС. Моли съда да прогласи нищожността му и претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът Общинска служба Земеделие , гр.Велико Търново не изпраща представител. С писмено становище на началника на службата вх.№ 2936/13.02.2023 г. заявява недопустимост и неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. Общинска служба по земеделие, гр. Велико Търново е признала правото на собственост на наследниците на Марин Иванов Енчев в съществуващи / възстановими/ стари 1 реални граници на имот, представляващ нива от 1.300 дка, трета категория, находяща се в строителните граници на гр. Велико Търново в местността Дълга лъка и на имот, представляващ нива от 2.800 дка , трета категория, находящ се в строителните граници на гр.Велико Търново в местността Дълга лъка и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на двата описаните имоти поради това, че представените скици и удостоверение по реда на чл. 13,ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на Заповед № РД-0214/461/26.08.2003 г. на МРРБ и не е обезсилено Решение № 1820В/28.09.2000 г. , с което е постановено обезщетение с ПКБ на стойност 3362 лева.

От приложените по делото документи се установява, че жалбата е процесуално недопустима.

Видно от приобщеното по делото Решение № 98/6.07.2020 г. по КАХД № 10061/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, предмет на касационното производство е Решение № 4/29.11.2019 г., постановено по АД № 5/2019г. по описа на ВТРС.

С решението си Административен съд

Велико Търново е оставил в сила решението на районния съд по цитираното адм. дело в частта му, в която е отменено Решение № 1820В-1/30.05.2019 г. на Общинска служба Земеделие гр.В.Търново в частта, в която е отказано да се възстанови на наследниците на Марин Иванов Енчев правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 1.300 дка, находяща се в строителните граници на гр.В.Търново в местността Дълга лъка. Със същото решение Административен съд Велико Търново е възстановил правото на собственост върху същия имот, като е отменил решението на ВТРС в частта му, в която преписката е върната на Общинска служба Земеделие гр.В.Търново за ново произнасяне по заявление № 1820В/13.02.1992 г. От изложеното се констатира, че по оспорването на процесното решение на Общинска служба Земеделие има влязъл в сила съдебен акт. Жалбоподателката е сезирала съда с искане да се отмени обжалваното решение относно втория му диспозитив и по това искане е постановено влязло в законна сила съдебно решение на 6.07.2020 г. В действителност при образуваното адм.д.№ 5/2019 г. на ВТРС жалбоподателката е атакувала само втория диспозитив на решението- този, с който и се отказва възстановяване на правото на собственост върху имотите в съществуващи стари реални граници, но както тогава, така и сега тя няма 2 правен интерес да атакува решението в първата му част. При извършената служебна проверка от съда се установи, че жалбоподателката е оспорила решението относно втория му диспозитив, като същият касае два имота-този от 1300 дка и този от 2,800 дка и двата в местност Дълга лъка.

Първоинстанционният съд се е произнесъл само досежно имота с площ от 1,300 дка, но доколкото жалбоподателката не е поискала допълване на решението настоящият състав приема, че има произнасяне по цялото и искане. С оглед горното са налице предпоставките на чл. 159,т.6 от АПК, според която разпоредба образуваното съдебно производство се прекратява, ако по оспорването има влязло в сила съдебно решение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи , че дори да се разгледа по същество жалбата би била неоснователна.

Това е така, защото жалбоподателката се позовава на нищожност на решението, като счита, че то е постановено в противоречие на влезли в сила съдебни решения по КАХД № 10215/2009 г. , КАХД № 10106/2012 г. на ВТАдм.С и по гр.д.№ 442/2022 г. на ВТРС. Видно от приложените по делото съдебни актове с решението си по КАХД № 10215/2009 г. съдът е оставил в сила решение № 526/10.07.2009 г. по гр.д.№ 1646/2009 г. на ВТРС.С него районният съд е прогласил нищожността на решение 1820В/20.10.1998 година на ОСЗ В.Търново, с което поземлената комисия е признала правото на собственост на наследниците на Марин Иванов Енчев да възстановят в съществуващи стари реални граници нива от 1,300 дка. в м. „Дълга лъка” и нива от 2,800 дка. в м.”Дълга лъка” в землището на град В.Търново и е отказала да се възстанови правото на собственост върху нивите с мотив, че ще бъде възстановено след представяне на удостоверение и скица от Община В.Търново; прогласил е нищожността на решение 1820 В/31.03.2000 година на ОСЗ В.Търново, с което поземлената комисия е определила на наследниците на Марин Иванов Енчев правото на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но не възстановено право на собственост върху земеделските земи, посочени в решение № 1820В/ 20. 10. 1998г. на ПК В.Търново. Мотивите на съда са били, че първото решение не е било подписано едновременно от председателя и секретаря на комисията, с което е нарушен действалия към момента на издаване на атакуваното решение ЗАП /отм./ чл. 15, ал.2, т.6, изр.2, според който административният акт се издава в писмена форма и когато органът е колективен /какъвто е ОСЗ В.Търново, 3 бившата Поземлената комисия/, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. Второто решение е било прогласено за нищожно, тъй като е издадено въз основа на първото. При настоящото оспорване обаче жалбоподателката не може да се позове на тези съдебни решения, доколкото впоследствие констатирания порок е бил изправен с издаването на други валидни административни актове, отговарящи на изискванията на закона. Що се отнася до решението по КАХД № 10106/2012 г. на ВТАдм.С, със същото се отменя решение № 1820В/15.10.2009 г. на ОбСЗ гр.В.Търново, с което е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на процесните две ниви и преписката е върната за ново разглеждане от Общинска служба Земеделие , като въз основа и на това решение е издадено оспорваното в това производство Решение № 18201/30.05.2019 г., по обжалването на което, както вече бе коментирано има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. Цитираното решение по гр.д.№ 442/2022 г. по описа на ВТРС е отменено с решение № 201/28.11.2022 г. по КАХД № 10159/22 г. на ВТАдм.С и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като след образуването на новото гражданско дело № 3024/22 г. на ВТРС с Определение № 245/30.01.2023 г. производството е прекратено, поради оттегляне на жалбата от страна на жалбоподателката.

В резюме, жалбата се явява процесуално недопустима и производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 159,т.6 от АПК, тъй като по оспорването има влязъл в сила съдебен акт по КНАХД № 98/6.07.2020 г. на ВТАдмС. Алтернативно, дори да се разгледа по същество жалбата е неоснователна, тъй като оспорваното решение не страда от цитираните в жалбата пороци. Отделно от това следва да се има предвид, че при липса на основания за прогласяване на нищожност на решението същото не може да се прогласи и за унищожаемо, тъй като преклузивният двуседмичен срок по чл.

149,ал.1 от АПК е изтекъл за жалбоподателката още на 19.06.2019 г. , видно от известие за доставяне / л. 121 от делото/.

При този изход на делото на жалбоподателката разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

4

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1899/2022 г. по описа на ВТРС по жалба на С. К. Е. с ЕГН ********** от гр.**** срещу Решение № 1820В1/30.05.2019 г. на Общинска служба Земеделие гр.Велико Търново, поради процесуална недопустимост на основание чл. 159,т.6 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5