Решение № 26 от 13.03.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Свиленград, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200038 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000493 от 06.11.2023 година на ВПД Началник на Група в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на Д. Н. И. с ЕГН ********** от село ********************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Г. Скрижовски” № 1, офис № 9, област Хасково, чрез адвокат П. К., за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят Д. Н. И. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – постановен при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди, че не бил извършил процесното нарушение. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. Н. И., не се явява. За него се явява адвокат П. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, поради допуснати процесуални нарушения - не ставало ясно за какво 1 точно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и имало смесване на материалната норма и текста в Акта.

Алтернативно от съда се иска да намали размер на Глоба до минималния такъв. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП

(въззиваемата страна) - ВПД Началник на Група в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения на дата 06.10.2023 година в град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на улица „Сан Стефано” и улица „Генерал Скобелев”, свидетелят Г. Д. Г. и колегите му Д. Т. И. и С. К.

К. (служители на РУ – Свиленград) около 22.40 часа спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел 80 с държавен регистрационен номер ********, управлявано от жалбоподателя в посока Автогарата и негова собственост (видно от Справката за собствеността на автомобила, Свидетелството за регистрация, част I и част II и Договор за покупко-продажба). При извършената проверка от страна на полицейските служители жалбоподателят представя гръцко Свидетелство за управление (СУ) с № 120599504, издадено на 18.08.2023 година от Република Гърция. Друго СУ жалбоподателят не представя.

Поради възникнали съмнения относно истинността на представения документ е извършена проверка, като за целта е изготвена Експертна справка с № 626/2023г. от дата 06.10.2023 година, изготвена от Х.Я.Х. (специалист в 2 областта на криминалистиката на ГКПП „Капитан Андреево” към ГПУ Свиленград), от която става ясно, че посоченото СУ е неистински документ – не отговаря на спесимена по форма, цвят, размери, използвани видове, печатна техника и интегрирани защити, бланката е персонализирана посредством различно печатащо устройство, под UV светлина се установява, че бланката на използвания документ не отговаря на спесимена и оптически вариращите елементи са имитирани. В същия смисъл е и Заключението на Техническата експертиза, изготвено от вещото лице Й.А.Р. и приложено в кориците на НОХД № 614/2023 година на Районен съд – Свиленград.

На 07.10.2023 година свидетелят Г. Д. Д. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА с № 399002. Това процесуално действие извършва и с участието на колегите си Д. И. и С. К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без СУ, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си Д. Н. И. удостоверява получаването на екземпляр от него, като сочи че няма възражение против констатациите в Акта и това обстоятелство е вписано в съответната графа в Акта.

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Д..

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 23-0351-000493 на 06.11.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Д. И. административно наказание 3

„Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 03.01.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и Справката за нарушител и Картона на НП, както и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Н.А.А.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра н а МВР, вземайки предвид факта, че Г. Д. Д. заема длъжността „Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, идентична с Младши инспектор и от Писмо с рег.№ 35 1000-333 от 15.01.2024 година, видно от което Н.А.А. е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. И. има наложени санкция с влезли в сила НП и Фиш за нарушения на ЗДвП и че не притежава СУ на МПС.

Видно от представената Декларация за семейно, материално и имотно съС.ие и служебно извършената Справка за трудовите договори на жалбоподателя става ясно, че Д. И. няма доходи и МПС и притежава недвижим имот в село Студена, област Хасково, където живее заедно с родителите си.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 19.02.2024 година свидетел Г. Д. Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С 4 тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. Д. Г., които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено) и от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без СУ.

Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът дава вяра и на другите налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

5

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-333 от 15.01.2024 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в този ред на мисли са 6 неоснователни наведените в тази насока възражения в Жалбата, свързани с липса на реквизити и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението). Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично (в този ред на мисли наведеното в Жалбата възражение е неоснователно). Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.