Решение № 777 от 10.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.М.К. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20221720105908 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Е. О. П., ЕГН:********** от гр.

******, кв. „********* , бл.**, вх.*,ет.*,ап.** срещу Община Перник, с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта 12.07.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.

Процедурата по размяна на книжа е спазена и отговор е депозиран от ответната страна.

Ищцата твърди, че на 12.07.2022 г. около 15.30 - 16.00 часа сутринта вървейки по тротоара на улица „Физкултурна“ от към страната на кафето, което се намира срещу Обединен детски комплекс, гр. Перник в посока паркинга близо до Регионалния исторически музей била претърпяла инцидент. Спънала се в разместени и липсващи плочки, извила десния си крак в глезена навътре и била паднала на земята при което била изпитала силна болка. Била заедно с една приятЕ. и внуците й на разходка в парка. Последната била вървяла малко преди ищцата. ПриятЕ.та й била помогнала да се изправи, ищцата се била подпряла на нея и куцайки били отишли до колата, която била паркирана на паркинга. Посочва, че кракът й я бил болял силно и за кратко време се бил подул и не могла да стъпва на него. Била се обадила на съпруга й, който я бил закарал до специалист травматолог, за да я прегледа.

Направена й била рентгенова снимка и било установено, че има фрактура на 2,3 и 4-та метатарзални кости, субкапитални зони. Било й назначено лечение и й била поставена шина на коляното, като след 7 дни й била поставена гипсова шина за 45 дни. При претърпяване на 1 тези увреждания и последвалия продължителен възстановителен период била понесла силни болки, страдания и стрес. Твърди, че не можела да ходи, да се обслужва сама, нуждаела се от помощта на близките й. Все още била търпяла значителни затруднения. В резултат на травмата била претърпяла неимуществени вреди, които следвало да бъдат справедливо обезщетени със сумата от 8000 лв. Поради изложеното за ищцата бил налице правният интерес от предявяването на настоящия иск против Община Перник, чиято отговорност за обезвреда следвала от неизпълнението на задълженията на общински служители за поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоарите. Съгласно §7. т.4 от ПЗР на ЗМСМА. собственост на съответната община са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а според чл. 30 ал. 4 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Законодателят бил възложил на общините изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, и т.н. От изложеното следвало, че задължението за поддръжката, както на улица ,Физкултурна“, така и на тротоарите към нея било на Община Перник. Моли съдът да постанови решение, с което да се осъди Община Перник да й заплати сумата от 8 000 лв.

/осем хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес в следствие на претърпян инцидент на 12.07.2022 г. в гр. Перник, поради неподдържан в добро състояние участък от тротоар, при който инцидент била получила фрактура на 2,3 и 4-та метатарзални кости на дясното ходило, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2022 г. до окончателното й изплащане. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ответникът счита за недоказано наличието на увреждане, причинено от описания от ищцата в исковата молба инцидент, нито претърпени болки и страдания от ищцата причинени от инцидента. В случая липсвало причинна връзка между настъпилото увреждане на ищцата и състоянието на пътя. Искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените вреди. Съгласно чл.

51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Липсвали доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането на ищцата и състоянието на пътната настилка. Непозволеното увреждане било сложен юридически факт, елементи от който били: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполагала до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането можел да доказва, че не бил действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, била причинната връзка. За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следвало да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и 2 настъпилите вреди. Причинната връзка се доказвала във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.

От посочените по-горе обстоятелства ставало ясно, че искът в размер на 8 000 лева за болки и страдания, в следствие на увреждането, бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените вреди. Предвид изискването на посочената законова норма последиците да са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото увреждащо събитие, нямало и не се установявало от доказателствата по делото пряка връзка между събитието от 12.07.2022 г. и състоянието на ищцата. Ето защо оспорва периода, в който ищцата твърди, че била изпитвала болки и страдания и в тази връзка поддържа неоснователност и недоказаност на претенцията в размер на 8 000 лева за неимуществени вреди, като я счита за силно завишена и несъотносима към претърпените увреждания. С оглед това освен физическите болки и страдания, други последици не били налице и не следвало да бъдат обезщетявани, а исковете следвало да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. По чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК - оспорва изцяло обстоятелствата при които били настъпили твърдените от ищеца увреждания. Счита, че липсвали каквито и да било доказателства и не се били ангажирали такива, относно установяване на описаните в исковата молба обстоятелства. По чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК - възразява срещу исковете и обстоятелствата, на които същите се основават, като изразява следното становище:

Липсвали доказателства за наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане и действия/бездействия на Община Перник, които да обосноват нейната отговорност. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

С оглед характера на предявените претенции, съдът с определение по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: Указал е на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи настъпването на твърдяното събитие – спъване в разместени и липсващи плочи на тротоар и падане на земята на процесната дата и място, настъпили неимуществени вреди в резултат на този инцидент, причинната връзка между настъпилия инцидент и вредите, размера на причинените неимуществени вреди, обстоятелството, че те са причинени следствие на неизпълнение от страна на длъжностни лица, на които ответника е възложил работа – поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоари, без да е необходимо да се установява точно кой служител е виновен, т.е. вредите да са настъпили следствие противоправно действие или бездействие при или по повод възложената работа. Със същото определение е указал на ответника, че следва да докаже изпълнение на задължението си по чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата за поддържането на общинските пътища, улици и тротоари и че не сочи доказателства за изпълнението на това задължение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

3

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От фактическа страна:

На 12.07.2022 г. около 15.30 - 16.00 часа ищцата вървейки по тротоара на улица „Физкултурна“ от към страната на кафето, което се намира срещу Обединен детски комплекс, гр. Перник в посока паркинга близо до Регионалния исторически музей била претърпяла инцидент. Спънала се в разместени и липсващи плочки, извила десния си крак в глезена навътре и била паднала на земята при което била изпитала силна болка. Била заедно с една приятЕ. свидетЕ.та Н. и внуците й на разходка в парка. Последната била вървяла малко преди ищцата. ПриятЕ.та й била помогнала да се изправи, ищцата се била подпряла на нея и куцайки били отишли до колата, която била паркирана на паркинга и след това се била обадила на съпруга си който я бил завел на лекар.

Видно от съдебномедицинската експертиза при процесния инцидент, ищца е получила счупване на 2- ра, 3- та и 4- та предходилни кости в долния им край. Това увреждане е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период, при такъв вид травми е около 4 месеца. За в бъдеще е възможно, ищцата да чувства болки в областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето. В приложената медицинска документация, не са описани придружаващи заболявания на ищцата, които да са повлияли върху механизма на получаване на уврежданията и начина на протичане и продължителността на възстановителния процес. По повод на получените увреждания, ищцата е била на прегледи при ортопед- травматолог.

Проведено е консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на дясно ходило за 45 дни. Видно било от приложените по делото амбулаторни листове, че на ищцата й е била назначена обезболяваща медикаментозна терапия. Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е желателно след поставяне на гипсова имобилизация да се проведе курс по физиотерапия и рехабилитация, но от приложените документи не се било установявало ищцата да е била провела такива.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза като изготвена от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетЕ. Н., която е била очевидец на процесния инцидент на 12.06.2022 г. била заедно с ищцата и с внуците им в градския парк, като били спрели колата на паркинга на минната дирекция под „Миньорското кафе“. Децата били карали колела и когато станало време да се прибират ищцата била избързала напред и тръгнала по улицата „Физкултурна“ към тротоара по посока на мястото, където била паркирана колата, за да отвори багажника на колата и децата да поставят в него тротинетките. СвидетЕ.та била чула ищцата как била извикала, хванала децата и изтичала да види какво се било случило. Ищцата й била казала, че се била спънала, тъй като плочките били разместени и много лошо си била подвила крака. СвидетЕ.та леко била изправила ищцата, същата могла слабо да движи крака и се били обадили на съпруга на ищцата.

4

Същият бил дошъл, като през това време кракът на ищцата бил посинял. СвидетЕ.та се била обадила на доктор А.П., тъй като го познавала и му имала доверие. Той я бил посъветвал да откарал ищцата в София и да й направят рентгенова снимка. Установило се било счупване на пръстите и й била поставена подложка. Две седмици не трябвало изобщо да стъпва на крака и се била сринала психически. Изцяло до този момент се била грижила за внука си, а сега трябвало за нея да се грижат сина и съпруга й. Трудно била ходила с две патерици. Били й поставили гипс след две седмици. Ищцата също била страдала и от диабет и невропатия.