Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 60 от 27.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 93/2026
Вид
Определение № 60
Подписан
27.02.2026
В сила
27.02.2026
Състав
Милена Карагьозова, ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ, Евгений Пачиков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Евгений Пачиков

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от Милена Карагьозова Въззивно частно наказателно дело № 20264100600093 по описа за 2026 година С Определение № 67 от 30.01.2026 г. по ЧНД № 1682/2025 г. Районен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалба, подадена от Т. К. П., чрез адв. С. П. против постановление на Районна прокуратура – Велико Търново от 27.11.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № ЗМ95/2025 г. по описа на ОД на МВР – гр. Велико Търново,образувано за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

Срещу постановеното определение от Районен съд – Велико Търново е подадена жалба от Т. К. П., чрез адв. С. П., с която се иска същото да бъде отменено. Твърди се, че осъществяването на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр., ал. 1 от НК е довело до реално причинени му щети. Изтъква се, че в случай на спиране на плащанията и незаявяване на платежоспособността в 30дневен срок се накърняват имуществените права на съответният кредитор.

Настоящата съдебна инстанция намира, че депозираната жалба, подадена в законоустановения срок, от заинтересованото Л., е ДОПУСТИМА. Предвид изложените по долу съображения, настоящият съдебен състав намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ДП № ЗМ-95/2025 г. по описа на ОД на МВР – гр. Велико Търново е е образувано и провеждано за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. с, ал. 1 от НК.

С постановление от 27.11.2025г г. на Районна прокуратура – Велико Търново на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство. Срещу постановлението е постъпила жалба от Т.

К. П. чрез адв. С. П., с която се отправя искане до съда да прогласи посоченото постановление за нищожно. С Определение № 67 от 30.01.2026 г. по ЧНД № 1682/2025 г. Районен съд – Велико Търново е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата, 1 изброени в чл. 243, ал. 4 НПК.

Преценката за това дали от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална възможност за определени лица/или Л./ да бъдат страни в съдебната фаза/ и оттук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК /, се основава на резултата от проверката на следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на обвинението, които винаги е необходимо да са налични, за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено юридическо Л. : 1. дали престъплението е със съставомерни общественоопасни последици, т.е. дали в състава е предвиден определен престъпен резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване не е наЛ. и 2 . дали обектът на посегателство /защитените чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото по принцип се състои в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на даден правен субект. Респективно отнесено към наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатият с престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права на гражданите.

Трайна и непроменена понастоящем е съдебната практика относно това, че от престъплението по чл. 227б от НК не може да възникне фигурата на пострадал, съответно - на ощетено юридическо Л.. Обект на защита при същото престъпление е финансво-кредитният оборот в сферата на търговските взаимоотношения, като деянието по чл. 227б от НК се осъществява с бездействие и неговият състав не предвижда настъпване на общественоопасни последици, различни от самото изпълнително деяние. Ето защо, с оглед обекта на засягане при това престъпление, настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че осъществяването на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр., ал. 1 от НК не предполага възникване на фигурата на пострадал, регламентирана в чл. 74 НПК.

Съставът на посоченото престъпление, за което е образувано и водено производството, не реализира резултат - увреждане на определена категория лица. В състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК, причиняването на вреда на определен субект не е предвидено като елемент от обективната му страна, като липсата на съставомерни вреди от престъплението препятства възможността конкретно Л./ Ф. или юридическо/, да придобие фигурата на пострадало такова. В конкретния случай жалбоподателят няма законово предвидена възможност да обжалва по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл. 227б ал. 2 от НК, тъй като няма качеството на пострадал от това деяние. Това е така, защото престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК е на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществени отношения, формирани в стопанската дейност и законосъобразното им осъществяване, т. е. то не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, засягащи сферата на определено Ф. или юридическо Л..

Поради това и в този случай, законът не дава възможност за наличието на 2 пострадал от това престъпление по смисъла на чл. 74 НПК. Поначало всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на обществения живот, в по-малка или по-голяма степен засяга нечии права и лично пространство. Но критериите за регламентираното в ч л . 7 4 НПК качество "пострадал" и следващите от това права и възможности за процесуално участие са обективно установени.

Следва да се акцентира, че вредоносният резултат следва да произтича пряко и непосредствено от конкретното престъпление, а не от деянието в широк смисъл.

По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че определението на Районен съд – Велико Търново е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата от Т. К.

П., чрез адв. С. П., следва да бъде оставена без уважение.

Водим от тези съображения‚ Окръжен съд – Велико Търново, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 67 от 30.01.2026 г. по ЧНД № 1682/2025 г. Районен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3