Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 364 от 05.07.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1476/2022
Вид
Решение № 364
Подписан
05.07.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Красимира Иванова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл.75 · Закон за собствеността
  • чл.76 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.124 ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Търговище, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530101476 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание – чл.124 ал.1 предлож.3-то от ГПК във вр. чл.79 ЗС.

Ищците - Ш. Ю. Ф. и С. Ю. Ф. твърдят в исковата си молба, че помежду си са братя и са наследници /синове/ на своите родители Ю. Ф. О., поч. на 25.07.2010г. и Д. Т. О., поч. на 04.08.2015г., бивши жители на с.

Подгорица.

С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том II-ри, н. д. № 583/1986 год., по описа на ТРС, вписан под № 701, napт. книга: том 123, стр. 133, 134, първият ищец и неговият баща Ю. Ф. О., са закупили от продавачите И. Р. Я. и Т. Р. П., дворно място от около 1 200 кв. м., с построените в него къща, лятна кухня и сайвант, за което място са били отредени парцели I и II (първи и втори) за дворище 322 (триста двадесет и две) в квартал 28 (двадесет и осем) по плана на с. Подгорица, общ.

Търговище, при посочените граници.

След закупуването на къщата на 29.10.1986г. , в нея със семейството си заживял първият ищец /Ш. Ю. Ф./. По същото време родителите на ищците ищците живеели и работели в с. Балван, общ. В. Търново.

През 2003 год., вторият ищец /С. Ю. Ф./ заминава за Р Гърция. Там се запознава с ГА.на Г. Т. и през 2006 год. в Р Гърция, им се ражда дъщеря, С.

С.ова Ю.а.

През 2006/2007 год., родителите на ищците, се връщат в с. Подгорица и 1 заживяват в къщата си, която се намира на ул. ***. Малко преди това, първият ищец се премества да живее със семейството си в друга къща в с.

Подгорица. До навършване на 8-годишната й възраст, за С.-дъщерята на втория ищец, С. и ГА.на се грижели бабата и дядото по бащина линия - Ю. и Д.. През тези години, докато растяла при тях дъщеря им, С. и ГА.на работели в Гърция и се връщА. за по няколко месеца при родителите и детето си. В къщата те ползвА. самостоятелна стая на първия етаж, в която се намирА. личния им багаж и вещи.

През 2008 год., собствениците на къщата-баща и син - Ю. и Ш. закупили нови материА., с които ремонтирА. изцяло паднА.я сайвант.

След смъртта на бащата на ищците /2010г./, в къщата останала да живее майка им, която продължила да полага грижи за внучката си С. Ю.а, до смъртта си /2015г./. В поддръжката на имота след смъртта на баща им със средства и труд участвал основно първия ищец.

Малко преди да почине майката на ищците /2015г./ , по молба на племенницата им С. Ш. Х., която е дъщеря на сестра им А. Ю.а Ф.а, те решават да й позволят да ползва две стаи и салон от втория етаж, защото със съпруга й и двете им деца, нямА. къде да живеят по това време.

До м. май 2019 год., когато С. се връща от Нидерландия и остава за няколко дни да живее и ползва тяхната стая от къщата между тях-ищците и племенницата им не са съществувА. спорни въпроси относно собствеността на имота.

През лятото на 2021 год., Ш. се скарал с племенницата /ответницата/, защото съпругът й бил изрязал овощните дръвчета и дървения материал, с който бил изграден сайванта, за да ги ползват за отопление. През м.Септември на същата година (2021 год.) първият ищец научава от роднини, че племенницата му е изхвърлила багажа на брат му до контейнера, за което го уведомил.

В началото на м. октомври 2021 год., Ш. по повод на оказана му от адв.

С. А. правна помощ относно изготвяне на нот. за дарение на недвижим имот й споделя, че има друг съсобствен/наследствен/ недвижим имот в с. Подгорица, по отношение на който имал намерение да уреди въпросите за собствеността му с другите наследници, без обаче да й възлага извършването на конкретни действия в тази насока.

В края на следващия месец - ноември 2021 год., Ш. се свързал по телефона с адв. А. и я попитал, как така негова племенница, С. Ш. Х., на основание давностно владение по реда на чл. 587, ал. II ГПК, с нот. акт за собственост на недвижим имот № 10, том III, рег. № 5370, н. д. № 341/2021 год., издаден от нотариус Св. Г., е призната за единствен собственик на недвижим имот, находящ се в с. Подгорица, общ. Търговище, ул. „** т.е. процесния имот. До момента на снабдяване на ответницата с констативния нотариален акт за собственост върху процесния имот, ищците не са срещА.

2 фактически и/или правни трудности свързани със съществуването и упражняването на правото им на собственост върху поземления имот и сградите в него, съответстващо на притежаваните от всеки един от тях идеални части - за първия ищец 4/6 ид. части, а за втория ищец 1/6 ид. част от него. Оттогава обаче, ответницата им заявила претенцията си, че тя е единствен собственик на имота. Ищците оспорили твърдението й, но тя не отстъпвала, не отстъпва и сега и по този начин, с неоснователната си претенция реално е засегнала правната сфера на ищците и конкретно съществуването и пораждането на правото им на собственост в притежаваните от тях идеални части - за първия ищец 4/6 ид. части, а за втория 1/6 ид. части от описания по-горе поземлен имот и построените в него сгради, което съответно обуславя и нуждата им потърсят неговата защита по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск срещу нея.

Ищците молят съдът да постанови решение, с което да признае, че ответницата не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 322, с площ от 1275 кв. м. , в кв. 28 по плана на село Подгорица, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, при граници и съседи на имота: от две страни улици, ПИ № 321 - на К.

Д. Д., удостоверено с издаден по реда на чл. 587, ал. II ГПК, констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот № 10, том III, рег. № 5370, н. д. № 341/2021 год., издаден от нотариус Св. Г., вписан под № 327 в регистъра на НК, вписан в АВп - София, СВп Търговище, ДВВх рег. № 4657, вх. рег. № 4468/14.X.2021 год., акт № 82, том XIV, н. д. № 2754, парт. книга: том 95266, като на основание чл. 537, ал. 2, предл. 3-то ГПК, да бъде отменен този нотариален акт.

Редовно призовани ищците, от тях се яви лично Ш. Ф., докато С. Ф. не се яви в открито заседание. Двамата ищци се представляват от пълномощника им адв. Й. К. от АК-Русе, който поддържа иска така, както е предявен.

Ответницата, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за неоснователен.

Възраженията и са следните:

Придобила е собствеността на имота по давностно владение, считано от 2008г.

Ответницата владее спорния имот от 2008г. - когато заедно с мъжа, с който съжителства, се преместили да живеят в имота на дядо и и баба и по майчина линия Ю. Ф. И. и Д. Т. О./ Д./. Дядото и бабата имА. нужда от грижи и за това ищците и майката на ответницата са се договорили, че С. ще се грижи за тях, а в замяна ще получи къщата на дядо Ю. и баба Д.. Откакто се е задомила, ищцата С. е живяла само в процесният имот. Полагала е грижи, както за възрастните си дядо и баба, така и за имота като свой. Приживе Ю.

Ф. И. и Д. Т. О. са предоставили стопанисването и поддръжката на къщата на своята внучка.

3

Първият ищец Ш. Ю. Ф., никога не е живял в този имот и не е демонстрирал поведение на собственик. Напротив, ремонтът на сайванта, за който се споменава в исковата молба е направен от Ю. И., който е теглил за това заем от ДСК през 2006г.

Вторият ищец С. Ю. Ф. никога не се е завръщал да живее в с.Подгорица. Още преди да се завърнат родителите му от с.Балван през 2005година, той е мигрирал в Гърция. В настоящият момент също живее там.

Ищецът Ш. Ю. Ф. се установил да живее в ИтА.я през 2008 г. Завърнал се в с.Подгорица през 2018г. За този период от време никога не е идвал в процесния имот. Независимо че в приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №146, том 2. дело № 583/1986г. фигурира името на първия ищец, то никога не е ставало на въпрос, че той има право на собственост върху имота на дядо Ю. И..

Всички в селото знаят, че този имот е бил на дядо Ю. и баба Д., които предоставили имота срещу задължение за грижи за тях на внучката си С.. С. изпълнила своите задължения, гледала ги и двамата, поела всички разходи по погребенията им. Баба Д. била болна дълго време. От 2012година до смъртта и през 2015г. ответницата я гледала на легло. Тогава никой не искал да полага грижи за нея. Ответниците даже не дошли на погребенията и на двамата. Все и повтаряли: „Ние нищо не искаме от къщата, ти се грижи за тях нА. ти дават къщата“. Случвало се е Ш. като си дойде в лятната отпуска от ИтА.я, да минава покрай къщата, но да не се отбива да види майка си. Ш. не е правил никакъв ремонт на покрива. Направил го е дядо Ю. с пари от кредит. С. е гледала братовчедка си С. С.ова. Оставили я на баба Д., но тя не можела да се грижи за малко дете. Ответницата я перяла, тя готвела, тя се грижела за домакинството. С. също има две деца - Есра и Невзат, родени през 2010 г.

Когато бабата починала дъщерята на втория ищец С. останала при С. и семейството й. Чак след като се обадила на С. и жена му дошли да си приберат детето.

Ищците никога не са оспорвА. собственост на племенницата си С..

Напротив толерирА. я да гледа възрастните за това, че на нея са дА. процесният имот. Чак когато се снабдила с нотариален акт през 2021г., започнА. да предявяват претенции. Тъй като дядо Ю. и баба Д. приживе не й прехвърлили собствеността върху имота по нотариален ред, независимо, че я нарекли и я и е дА., то тя стъпвайки на непрекъснатото си давностно владение от 2008 г. насам предприела действия съгласно закона, за да се снабди с нотариален акт за собственост, тъй като до този момент никой не е оспорвал нейната собственост, никой не е предявявал претенции за това.

Ответницата е добросъвестен владелец, владяла и стопанисвала имота като свой собствен необезпокоявано повече от 10 години, поради това го е придобила по давност – още през 2018г.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен ведно със законните последици.

4

Редовно призована ответницата се яви лично и с упълномощен процесуален представител – адв. С. А. от АК-Търговище, която поддържа писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците на пълномощника им.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, том II, дело № 583/1986г., вписан на 29.10.1986г. в Служба по вписванията-Търговище, Ю.

Ф. О. и С. Ю. Ф., двамата купувачи, са закупили от продавачите И. Р. Я. и Т.

Р. П. следния недвижим имот: Дворно място от около 1200 кв.м. с построени в него къща, лятна кухня и сайвант, за което са отредени парцели I и II за дворище 322 в кв.28 по плана на с. Подгорица, общ. Търговище, с неуредени регулационни отношения със съседите за сумата от 5000 лв.

От удостоверения за идентичност на лице с различни имена и удостоверения за наследници се изясни, че след смъртта си Ю. Ф. О. / по цитирания нот. акт първи купувач - Ю. Ф. О., роден 1941г./ починал на

25.07.2010г., е оставил четирима законни наследници: 1. Д. Т. О.-съпруга, поч. 04.08.2015г.; 2. А. Ю.а Ф.а-дъщеря,род. 1961г.; 3.Ш. Ю. Ф., род. 1964г.

/посочен в нот.акт втори купувач – С. Ю. Ф./ и 4. С. Ю. Ф.-син, род. 1968г.

След смъртта през 2015г. на съпругата на Ю. Ф. О., нейни законни наследници са останА. трите им деца: двамата синове /ищците/ и дъщеря им.

Доколкото в нотариалния акт от 1986г. не е изрично посочено всеки от купувачите каква идеална част притежава, то счита се че дяловете им са били равни –по 1/2 ид.ч. на Ю. Ф. О. и 1/2 ид.ч. на Ш. Ю. Ф.. След смъртта на Ю.

Ф. О. и на съпругата му - Д. Т. О., към 2015г. всеки от тримата им наследници е съсобственик на имота, при дялове , както следва: Ш. Ю. Ф. – 4/6 ид.ч., от които 3/6 ид.ч.- индивидуална собственост-от закупуването на имота + 1/6 ид.ч. по наследство; С. Ю. Ф.-1/6 ид.ч. по наследство и А. Ю.а Ф.а-1/6 ид.ч. по наследство.