Решение № 231 от 22.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Русе, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500369 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от В. В. П., ЕГН: ********** от гр. Русе срещу Решение № 419/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 5048/2025 г. по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ срещу Специализирано звено "Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност" при Община Русе, ЕИК 0005306320229, с адрес: гр. Русе, бул. „Ген.

Скобелев“ № 45, представлявано от ЙСД – директор за отмяна на Заповед № 33/10.07.2024 г. и Заповед № 36/15.07.2025 г. на Директора на

Специализирано звено "Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност", с всяка от които му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като неоснователни. Счита в обжалваната част решението за неправилно, за което излага подробни съображения.

По отношение обжалваната Заповед № 36/15.07.2025 г. счита, че за да я приеме като правилна и законосъобразна, съдът неправилно е кредитирал безкритично и немотивирано показанията на св. АА, заемаща длъжност „Специалист УЧР", пренебрегвайки факта, че същата е 1 заинтересована страна, тъй като от една страна е в служебна зависимост от ответната страна, която й е работодател, a от друга е автор на доклади срещу него. Намира, че не могат да се приемат за обидни изречените от него думи, че А не е юрист и е некомпетентна по юридически въпроси, още повече, че същата не притежава юридическо образование и правоспособност. Счита, че подобно изявление не може да бъде прието като нарушение на етичните правила за поведение, тъй като то само по себе си представлява неговата лична оценка и не е израз на поведение за търсене на конфронтация или целящо да накърни достойнството и престижа на извършваната от свидетелката работа.

Основавайки се събраните по делото писмени и гласни доказателства, развива подробни доводи в подкрепа на това, че е изпълнявал съвестно служебните си задължения и в същото време е налице тенденциозност в действията от страна на работодателя спрямо него, изразяващи се в многократно изискване на дисциплинарни обяснения и налагане на дисциплинарни наказания.

Пo отношение на Заповед № 33/10.07.2024 г. излага доводи за нейната нищожност, тъй като по отношение на деянието, за което е санкциониран има влязлo в сила решение на AC- Pyce, от което се установява че няма виновно извършени действия oт негова страна.

Излага подробни доводи относно установената от Адм. съд Русе незаконосъобразност на заповедта на Кмета на Община Русе, чието неспазване е повод за налагане на наказанието му.

Моли решението не първоинстанционният съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановено друго такова, с което претенцията му срещу ответното Специализирано звено "Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност", Община Русе, за отмяна на Заповед № 33/10.07.2024 г. и Заповед № 36/15.07.2025 г. на Директора на Специализирано звено "Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност", с всяка от които му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, бъде уважена. Претендира разноски.

Депозиран е отговор от въззиваемата страна Специализирано звено "Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност" при Община Русе, представлявано от ЙСД – директор чрез процесуален представител 2 юрисконсулт П. Д., в която се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Относно искането за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № 33/10.07.2024 г. на Директора на СЗ „ИООРС“ счита същото за неоснователно и недопустимо, тъй като е предявено извън установения законов срок, визиран в нормата на чл. 358, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 КТ. Акцентира, че доколкото заповедта е връчена на 11.07.2024 г., срокът за предявяване на иск е изтекъл на 12.08.2024 г., което обосновава погасяването на правото на иск по давност, а исковата молба е депозирана в съда на 22.08.2025 г., поради което защитата на накърненото право не следва да бъде осъществявана по съдебен ред. Освен това сочи, че по силата на чл. 197 КТ наложеното с процесната Заповед № 33/10.07.2024 г. на Директора на СЗ „ИООРС“ наказание е заличено, поради изтичането на една година от неговото налагане.

Относно искането за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № 36/15.07.2025 г. на Директора на СЗ „ИООРС“ излага съображения за неговата допустимост, но неоснователност.

Сочи, че в звеното има утвърден от директора „Етичен кодекс за поведение на работниците и служителите, с който въззивният жалбоподател се е запознал срещу подпис. Спазена е и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, която е започнала след получена докладна записка от г-жа А Д. К – специалист „УЧР“ от 02.07.2025 г. и докладна записка от г-жа МГКС – касиер, счетоводство, в които се съдържат данни за непристойно и неучтиво поведение на г-н П., който си е позволил да обижда и накърнява престижа на звеното, да отправя заплахи за некомпетентност и предизвикване на проверки. В съответствие с чл. 193, ал.1 КТ са изискани писмени обяснения от лицето, които са заведени с рег. № 94В-12851-1/04.07.2025г. на Община Русе, след което със Заповед № 35/03.07.2025 г. на Директора на СЗ „ИООРС" е учредена дисциплинарна комисия, която да се запознае с обясненията на служителя и да установи дали същият при изпълнение на служебните си задължения е нарушил изискванията на длъжностната си характеристика и Етичния кодекс на СЗ „ИООРС" и да излезе със становище дали с налице нарушаване на трудовата дисциплина. Сочи, че с протокол № 1/14.07.2025г., комисията е изразила становище, че е налице нарушение на трудовата 3 дисциплина и мнение да се потърси дисциплинарна отговорност на служителя. При така развилата се процедура, напълно законосъобразно е издадена обжалваната заповед и наложено дисциплинарно наказание с нея „Забележка“ на служителя В. П..

Моли решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените във въззивните жалби оплаквания, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от В. В. П., ЕГН: ********** от гр. Русе обективно съединени искове по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ срещу Специализирано звено "Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност" при Община Русе, представлявано от ЙСД – директор за отмяна на Заповед № 33/10.07.2024 г. и Заповед № 36/15.07.2025 г. на Директора на Специализирано звено "Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност", с всяка от които му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ като неоснователни.

Страните не спорят по отношение на установената фактическа обстановка, поради което настоящият въззивен състав изцяло препраща към същата изложена в първоинстанционното решение. Спорът се свежда единствено до правните изводи с оглед цененето на събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и приложението на материалния закон въз основа на същите.

За да отхвърли претенциите като неоснователни, на първо място първоинстанционният съд е приел, че е изпълнена волята на законодателя, изразена в нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, съобразно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага и процесните заповеди, с които е наложено дисциплинарното наказание "забележка", отговарят на 4 изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Приел е, че не са налице нарушения и в процедурата по издаването и, тъй като в съответствие с чл. 193, ал.1 КТ са взети писмени обяснения от лицето. Изложил е мотиви и за това, че от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че в действителност В. П. е нарушил задълженията си, описани в т. 14, тире 7 от раздел III. „Преки задължения” вменени му по длъжностната си характеристика, последна точка от чл. 2, ал. 1 и чл. 16 от глава пета „Взаимоотношения с колегите“, както и от глава шеста „Лично поведение“ чл.

22, ал. 2 на Етичния кодекс за поведение на работниците и служителите в СЗ „ИООРС“ при Община Русе, чл. 25 от раздел IV „Основни права и задължения на служителите“ предпоследно изречение от Правилника за вътрешния трудов ред на СЗ „ИООРС“ и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от раздел VIII „Трудова дисциплина“ от ПВТР на СЗ „ИООРС“, като на 01.07.2025 г. е имал конфликтно и заплашително поведение спрямо А К - служител, назначен на длъжност специалист УЧР при ответника. Ищецът не се е държал с дължимото уважение и възпитано отношение, каквото се изисква от него, съгласно Етичен кодекс за поведение на работниците и служителите в СЗ „ИООРС“ при Община Русе. С поведението си е накърнил достойнството на служителката – специалист УЧР и е спомогнал за създаване враждебна и обидна среда (нарушение на чл. 16 от глава пета „Взаимоотношения с колегите“ от Етичния кодекс). Аргументът за съответно неетично поведение на служителката спрямо ищеца, но в други случаи, не може да се приеме като оправдание или провокация от нейна страна спрямо ищеца в конкретния случай, независимо от това, че от разпита на свидетелите се установява от страна на служителката принципно поведение, нарушаващо етичните норми, приети от работодателя, което би следвало да е било повод за образуване на аналогично дисциплинарно производство спрямо нея въз основа на декларацията от 04.07.2025 г., подписана от служителите.

Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и прилагайки действащото законодателство съдебният състав на РРС е стигнал до извода, че работодателят се е съобразил с критериите по чл. 189 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание, като е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено; в заповедта е налице 5 и съответствие на фактическото описание на нарушението с неговото нормативно определение, което го е мотивирало да отхвърли претенциите като неоснователни.

Настоящата въззивна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционният съд. Както правилно е посочено в мотивите на съдебния акт съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ.

Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В случая във всяка от заповедите липсва посочване на конкретното нарушение, кога е извършено и законният текст, въз основа на който се налага. Този порок не може да бъде саниран с установяването на тези обстоятелства в хода на съдебното производство. Видно от процесната заповед № 36/15.07.2025 г., в нея като нарушение е изписано - „нарушил: 1. т.