Определение № 353 от 30.06.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. *, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „И.М.БГ“ ЕООД срещу определение Рег.№ 255 / 25.02.2026г.,постановено по гр.дело 20251620101022 по описа за 2025 година на *РС, с което е прекратено производството.

В жалбата се твърди се, че неправилно *РС е приел, че предявеният от ищеца положителен установителен иск за собственост е недопустим. В тази насока са изложени доводи .Поддържа се също така,че съдът е допуснал и процесуални нарушения – не се е произнесъл по допустимостта на иска преди размяната на книжата, постановил е определението преди да получи отговор от втория ответник,допуснал е фактическа грешка .

Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия .

Окръжен съд *, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск ,предявен от „И.М.БГ“ ЕООД с ЕИК*, срещу „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК* и ТД на НАП - *, ОФИС * с правно основание по чл.

269, ал.1 ДОПК във вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди,че на 25.04.2025 г. на адреса на „И.М.“ ЕООД в гр. * е получено съобщение, адресирано до „Б.Б.“ ЕООД от ТД на НАП – *, офис *, за извършване па 21.05.2025 г. на опис на следния недвижим имот: Производствена /промишлена/ страда, масивна сграда „*" с пл. №*, състояща се от производствена част - хале със застроена площ 360.00 кв. м. и обслужваща част- двуетажна масивна сграда, състояща се от: на първия етаж складови площи, битови и съблекални помещения със застроена площ 180.00 кв. м. и на втория етаж- офисен сектор със застроена площ 180 кв. м., заедно с подобренията в сградата и дворното място и монтираните съоръжения- мачтов трафопост и електропроводно отклонение, площ 720 кв. м., находящо се в гр. *, община *, област *, с граница: 2-ра промишлена зона в общински УПИ II, в кв.*а по плана за регулация на гр. *, утвърден със Заповед № 361/26.11.1992 г., с площ 2310 кв. м., придобит с Нотариален акт №*, том*, Peг.

№*, дело №*/2021 г. Ищецът подал уведомление с вх. № С-250001 -000-0245343/25.04.2025 г. до ТД на НАП *- офис * относно това, че описът, насрочен за 21.05.2025 г., на 1 гореописания имот е незаконосъобразен, тъй като имотът е собственост на „И.М.БГ" ЕООД, което дружество не е длъжник на ТД на НАП, като бил представен и Нотариален акт №*, том*, Peг. №*, дело №*/2021 г., видно от който имотът е придобит в резултат на обезпечено вземане на ищеца към „Б.Б." ЕООД. В случая изпълнителното производство е образувано за публични задължения по изп.д. № срещу длъжника "Б.Б." ЕООД. Иска се: да се признае за установено по отношение на двамата ответници по иска, че „И.М.БГ” е собственик на гореописания имот. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано за публични задължения по изп.д. №* г. срещу длъжника "Б.Б. "ЕООД. Ищецът е трето лице със самостоятелни права върху обекта на изпълнението - описания имот в съобщението ТД на НАП- *.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

За да постанови обжалваното определение ,*РС е приел, че искът е недопустим, като е изложил мотиви в насока,че ищецът не се явява легитимиран ищец по иск с правно основание чл. 269 от ДОПК ,освен това дори и да се установи,че е собственик на процесния имот , това няма да доведе до търсения ефект – преустановяване на принудителното изпълнение.

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна

Настоящата инстанция намира,че атакуваният съдебен акт е правилен по същество, макар и по по-различни съображения.

Предмет на исковата молба е положителен установителен иск за собственост за описания в нея недвижим имот, предявен в хипотезата на чл. 269, ал. 1 ДОПК. Искът е предвиден като защита на третото лице срещу предприето принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имущество, спрямо което третото лице претендира самостоятелно право, което се засяга от изпълнението. Крайната цел на този иск е аналогична на иска по чл. 440 ГПК /да бъде отречено взискането на взискателя върху съответния имуществен обект/, но средствата на постигането й са различни, като частично различни са и предвидените от закона процесуални предпоставки за допустимостта на тази искова защита.

И в двата процесуални закона са предвидени два вида средства за защита на трето лице, засегнато от принудително изпълнение върху имуществен обект за събиране на парично вземане – жалба срещу действия на органа по изпълнението и иск срещу взискателя и длъжника, но по различен начин са уредени предпоставките за двата вида защита. Така по ГПК защитата на третото лице може да се осъществи по избор на лицето: 1) чрез жалба по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху вещ, но само ако третото лице се намира във владение на вещта към деня на запора или възбраната; и/или 2) отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, чиято допустимост е обусловена единствено от висящност на изпълнението спрямо съответния имуществен обект, без значение дали ищецът разполага и с право на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, освен ако такава жалба е била уважена и принудителното изпълнение върху обекта е преустановено. По ДОПК третото лице не може да избира между тези средства за защита, което се извлича от това, че за исковата защита е установен преклузивен срок, обвързан с предходно обжалване също в преклузивен срок, поради което: 1) третото лице следва да упражни правото си на жалба по административния ред по чл. 266, ал. 4 ДОПК срещу насочването на изпълнението в установения преклузивен 7-дневен срок по чл.

266, ал. 1 ДОПК; 2) при отхвърляне на жалбата третото лице не може да обжалва решението на административния орган пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК, а следва да предяви по реда на ГПК 2 положителен установителен иск по чл. 269 ДОПК в 30-дневен преклузивен срок, течащ от получаване на препис от решението по жалбата му – чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК; 3) ако е упражнило в срок тези права изпълнителното производство се спира – чл. 266, ал. 4 и чл.

269, ал. 3 ДОПК; 4) ако тези защитни права не са упражнени в посочените преклузивни срокове действията на публичния изпълнител по насочване на изпълнението се стабилизират и изпълнителното производство може да продължи, но третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК след приключване на публичната продан чрез предявяване на иск за собственост в преклузивен 1-годишен срок от обнародване в "Държавен вестник" на постановлението за възлагане така определение № 106/21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2236/2019 г. на ВКС, І г. о.; и 5) пропусне ли се и този срок, то публичната продажба легитимира купувача за собственик дори и длъжникът да не е бил такъв, т. е. проданта има оригинерно действие, за разлика от тази по ГПК – така изрично чл. 239, ал. 2 ДОПК.

Предвид горното е безспорно,че ищецът следва да установи спазване на процедурата ,предвидена в чл.266-чл.269 ДОПК.

В настоящата хипотеза последният дори не твърди,че се е възползвал от правото си на жалба срещу извършения опис. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства,същият е уведомил публичния изпълнител,че е собственик на процесния имот, поради което и следва да бъде отменен описа. Представено е и писмо от НАП,публичен изпълнител, с което ищцовата фирма е уведомена,че имотът е с предходна тежест и извършените разпореждания са недействителни, поради което и следва да се осигури достъп и присъствие на оторизиран представител да извършване на описа . Тези доказателства по никакъв начин не удостоверяват надлежно проведена процедура по чл.266 и чл.267 ДОПК .А след като това е така, то предявеният иск на „И.М.БГ“ е недопустим,поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Предвид гореизложеното Окръжен съд *

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд

25.02.2026г.,постановено по гр.дело 20251620101022/25 г. производството.

* с

Рег.№ 255 /

, с което е прекратено

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4