Решение № 151 от 27.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. СТОЯНОВА

Членове:

СЛАВКА ДИМИТРОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С присъда №17 от 31.05.2024г. постановена по НОХД№285/24г.

Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Д. И. Д. за невинен в това на 18.11.2018 г., на път Плевен-Ловеч, в близост до разклона за с. Ралево, Плевенска област, при управление на МПС – л. а. „Крайслер Вояджър“ с рег.

№ ОВ 52****, да е нарушил правилата за движение – чл. 6, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и при условията на независимо извършителство с подсъдимата П. Н.

П. – водач на л. а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ВТ 75****, по непредпазливост да е причинил смъртта на повече от едно лице – на Т. Т. Л. и на С. Б.ова К., и средна телесна повреда на С. М. Л., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост с притискане на нерв, довело до трайно затруднено движение на лявата ръка и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.

343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимата П. Н. П. е призната за виновна в това, че на 18.11.2018 г., на път Плевен-Ловеч, до разклона за с. Ралево, Плевенска област, при управление на МПС – л. а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ВТ 75**** е нарушила правилата за движение – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по 1 непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице – на Т. Т. Л. и на С. Б.ова К. и средна телесна повреда на С. М. Л., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост с притискане на нерв, довело до трайно затруднено движение на лявата ръка,поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.“б“, във вр. с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.2 ал.2 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, като е призната за невинна в това деянието да извършено при условията на независимо извършителство с подсъдимия Д. И. Д.,който по същото време и място управлявал л.а. „Крайслер Вояджър“ с ДК№ ОВ52****,както и да е извършила деянието в нарушение на разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.1 от ЗДвП и е оправдана по обвинението в тази му част.

На основание чл.66 ал.1 от НК наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата П. П. на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК е лишена от правото да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Окръжният съд се е разпоредил с иззетите по делото веществени доказателства, произнесъл се е и по разноските.

Срещу постановената присъда са постъпили въззивни жалби от адв.Д.

П., повереник на частните обвинители А. В. Л. и Т. З. Л., от адв.М. Г., повереник на частните обвинители Б. Д. К., Д. Т. К., от адв.И. Г. повереник на частния обвинител С. А. К., от адв.П. С., повереник на частните обвинители С.

М. Л., действаща лично и като законен представител и родител на малолетната А. Т. Л.,в които се правят идентични оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт,в частта,в която подсъдимият Д. И. Д. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Прави се искане присъдата да бъде отменена в тази част, като въззивният съд се произнесе с нова – осъдителна.

Във въззивната жалба на поверениците адв.М. Г. и адв. И. Г. са изложени доводи,че при ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 60км./ч подсъдимият Д. се е движил с 81,47км.ч. в усложнена пътна обстановка в тъмната част на денонощието и при снеговалеж и същият е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП при избиране на скоростта си на движение да се съобрази с пътните условия.Твърди се,че в конкретния случай разрешената и допустима скорост не е била 60км./ч., а значително по-малка.Излагат се съображения, че при движение със скорост от 60км./ч. подсъдимият Д. е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре МПС преди мястото на удара и евентуалният сблъсък не би предизвикал тези изключително тежки последици.В този смисъл се иска отмяна на присъдата в оправдателната й част.

В допълнителната въззивна жалба на адв.С. са развити подробни аргументи, че подсъдимият Д. неправилно е бил оправдан от окръжния съд за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП без изобщо да е изследван 2 въпросът дали не е налице и друго нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.Излагат се аргументи, че такова нарушение в случая безспорно е налице,защото подсъдимият Д. е управлявал лекият автомобил с несъобразена с пътните условия скорост.Сочи,че превишената скорост,според доктрината и съдебната практика,се явява винаги и несъобразена и по това обвинение, като факти и правна квалификация, подсъдимият се е защитавал.Развити са подробни съображения в подкрепа на твърдението, че подсъдимият се е защитавал по фактите,с които му е вменено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП и няма процесуална забрана да бъде признат за виновен и осъден за нарушението,очертано в диспозицията на общата норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП.Според повереникът факторите,обуславящи усложнената пътна обстановка,изискващи Д. да управлява МПС със съобразена скорост са посочени, както в първоначалното обвинение, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт.В тази връзка се твърди, че няма процесуална пречка и без изменение на обвинението от прокурора, по реда на чл.287 от НПК, съдът да преквалифицира извършеното деяние като приеме,че подсъдимият е управлявал лекият автомобил с несъобразена скорост, което е в причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалия го съставомерен резултат.Акцентира на заключението на автотехническата експертиза, според което, ако подсъдимият се е движил със скорост от 60км/ч. от пътен знак Б26 е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура–Велико Търново счита подадените въззивни жалби от частните обвинители срещу оправдателната част от присъдата за основателни и предлага да бъдат уважени.

Поверениците на частните обвинители С. М. Л., А. В. Л., Т. З. Л., С. А.

К., Д. Т. К. и Б. Д. К. – адвокат П. С., адвокат Д. П., адвокат И. Г. и адвокат М.

Г., поддържат подадените въззивни жалба с наведените в тях доводи и искане за осъждане на подсъдимия Д..

Защитникът на подсъдимия Д. Д., адв.П. В. счита постановената присъда в атакуваната част за законосъобразна, правилна и обоснована със събраните по делото доказателства.Излага подробни аргументи, че вмененото нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП на подсъдимия Д. не е в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.Излага доводи, че от заключението на автотехническата експертиза е установено, че съобразената скорост в конкретната пътноклиматична обстановка при движение е била 61,79км./ч., при която водачът има техническа възможност да спре в зоната на осветеност на къси светлини при възникнала опасност за движението.Твърди, че при движение и с тази скорост опасната зона за спиране е 57,20метра, която отново се явява по-гО.ма от разстоянието от 36,4 метра, на което се е намирал подсъдимият от мястото на удара. Позовава се на съдебната практика, според която ако при движение нощно време със съобразена скорост възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК.Излага аргументи, че и 3 при движение със скорост от 60км./ч. ударът отново е бил непредотвратим и са щели да настъпят същите съставомерни последици.Противопоставя се на искането на поверениците за преквалификация на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като излага съображения в тази насока.Пледира подадените жалби на частните обвинители да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а постановената оправдателна присъда спрямо подзащитния му да бъде потвърдена.

Подсъдимият Д. моли постановената оправдателна присъда спрямо него да бъде потвърдена, по съображенията изложени от защитника му.

Подсъдимата

П. П. и защитникът й адвокат С. Н. относно основателността на подадените въззивни жалби срещу оправдателната част от присъдата предоставят на съда.

Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното разглеждане на делото е второ по ред пред окръжния съд.С присъда №11 от 24.03.2023г. постановена по НОХД№169/22г. по описа на ОСПлевен подсъдимите Д. И. Д. и П. Н. П. са били признати за виновни в извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 от НК при условията на независимо извършителство като на всеки един от тях поотделно е била наложено наказание в размер от по три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от по четири години, за всеки един от тях.Всеки един от подсъдимите е бил лишен и от правото да управлява МПС, на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК, за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Д. пред ВТАС.С Решение №37 от 25.03.2024г. по ВНОХД№201/23г. по описа на АС-Велико Търново присъдата е била отменена, поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен.

Производството при новото разглеждане на делото пред първата инстанция е протекло по реда на Глава XXVII от НПК при хипотезата на чл.371 т.1 от НПК като подсъдимите, защитниците им, частните обвинители и поверениците им са дали съгласие, което е било одобрено от съда на основание чл.372 ал.3 от НПК, да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата съдът да ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Установено е от фактическа страна,че подсъдимият Д. И. Д. е роден на 02.05.1963 г. в град Искър, Плевенска област и живее в гр. Ловеч.Той е със средно образование, женен и не е осъждан.

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за управление, категории „С В АМ ТКТ“, от 13.05.1996 г. Бил 4 наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП четири пъти с наказателни постановления в периода от 2003г. до 2018г. и три пъти с фишове през 2009г.- 2013г.

Подсъдимата П. Н. П. е родена на 06.06.1978 г. в град Плевен, със средно образование,неомъжена и неосъждана.Тя притежавала свидетелство за управление на МПС, категории „В АМ“, от 18.04.2000г.До инкриминирания момент подсъдимата била наказвана по административен ред за нарушения на ЗДВП – два пъти с наказателни постановления през 2006г. и едни път с фиш през 2009г.

На 18.11.2018 г. подсъдимата П. Н. П. и свидетелят И. Т. Н., с който живеела на семейни начала, заминали на разходка в гр. Велико Търново заедно с техните приятели С. М. Л. и Т. Т. Л. и двете им деца А. Л., тогава на 4 години и С. К.,която била на 9 години. От гр. Плевен до гр. Велико Търново пътували с лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № ВТ 75****, собственост на „КАСТ“ ЕООД-Велико Търново, но ползван въз основа на договор за наем от Т. Т. Л..Автомобилът бил управляван от Л..По време на обяда в гр. Велико Търново, Т. Л. употребил алкохол. Затова било взето решение по обратния път лекият автомобил да бъде управляван от подсъдимата П. П..

Компанията потеглила за гр. Плевен около 16:50 часа на 18.11.2018г. На предната дясна седалка пътувал св.И. Н., зад подсъдимата П. стоял Т. Л., в средната част на задната седалка се намирала св.С. Л., а да нея А. Л.. На седалка в багажното отделение на лекия автомобил пътувала малолетната С.