Определение № 554 от 20.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. София, 20.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501418 по описа за 2025 година

По делото е депозирана частна жалба от КОНПИ/КПКОНПИ/ срещу определение № 393/ 04.04.2025г. на СОС, Пети първоинстанционен граждански състав, постановено по гр.д. № 315/23г., с което не е уважена молбата й по чл.248, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Поддържа, че причина за завеждане на делото е ответника Т. П., която е подала декларация по чл.35, ал.1 ,т.2 от ЗПКОНПИ след установения в закона срок. Счита за прекомерно присъдено адвокатско възнаграждение от 17000лв., тъй като няма извършване на множество и различни правни действия за защита на интересите на ответниците. Позовава се на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22г. Т. и Г. П.и са представлявани от един адвокат, претенциите към тях са идентични, което означава, че вложеният труд от адвоката е като по един иск. Депозиран е един отговор от името на двамата.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.

В депозиран писмен отговор ответниците по частната жалба я оспорват. Считат я за неоснователна. Поддържат, че адвокатското възнаграждение е съобразено с материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая е било поискано изменение на съдебния акт в частта за разноските, което предпоставя молителят да е представил списък по чл.80 от ГПК. КОНПИ е депозирала такъв по делото. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е допустима.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да промени присъдено на ответниците П.и разноски за адвокатско възнаграждение от 17000лв.

На основание чл.78 от ГПК съдът определя разноските, които всяка една от страните по делото следва да понесе с оглед на изхода му- уважената и отхвърлена част от иска. Няма спор, че исковете на КОНПИ са отхвърлени изцяло, поради което на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат право на разноски.

В първоинстанционното решение е прието за неоснователно възражението на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК по отношение по на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Неоснователно е изложеното в частната жалба по отношение на размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците П.и, с оглед на извършените процесуални действия от негова страна. В тази връзка жалбоподателят се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. В него е прието, че във връзка с предвиденото разрешение в националното право да не може да се договоря адвокатско възнаграждение между адвокат и клиент под минимума съдът следва да провери, с оглед на конкретните условия, дали прилагането на такава правна уредба действително отговаря на легитимните цели и дали така наложените 2 ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В определение № 28/21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/21г., ВКС, II т.о./ е посочено, че не може да се приеме, че решението на СЕС позволява неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуалната възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Следва да се посочи, че легитимната цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Сами по себе си определените минимални възнаграждения не могат да попречат на който и да е адвокат да предлага услуги с посредствено качество - високият качествен стандарт на професионалните услуги зависи и от правилата за достъп до професията и за повишаването на квалификацията, както и от дисциплинарните правила, служещи, включително за гарантиране на спазването на професионалната етика. /Опр.№ 107/12.04.2022г. по т.д. № 607/21г., ВКС, II т.о./ Размерът на адвокатското възнаграждение е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото, с факторите които могат да влияят на последнатазадължителна практика/ решения по чл.290 от ГПК или Тълкувателно решение/ по материалния спор. Делата, заведени по иск на КОНПИ имат фактическа и правна сложност поради големия брой писмени доказателства, провежданото съдебно дирене за установяване на твърдените от страните факти и възражения и в тази връзка ангажиране на доказателства- експертизи 3 и свидетелски показания. Видно от делото е, че в процеса са приети заключения на три експертизи като във формулирането на задачите към тях и в разпита на вещите лица е участвал процесуалния представител на П..

Разпитани са свидетели, допуснати на ответниците. Вложените от него усилия за защита на техните права и интереси са значителни, поради което присъденото адвокатско възнаграждение като разноски за първоинстанционното производство не е прекомерно.

Процесуалният представител е депозирал само един отговор на исковата молба от името на ответниците по исковете, но вложените от него усилия за защитата им не се изчерпват само с това процесуално действие. Съдът определя адвокатското възнаграждение като съобразява критериите по чл.36 от ЗАдв. – обективност и справедливост, но и другите обективни предпоставки, относими към размерът му- фактическа и правна сложност на делото.

Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното определение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 393/ 04.04.2025г. на СОС, Пети първоинстанционен граждански състав, постановено по гр.д. № 315/23г. постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4