Решение № 9 от 07.02.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Габрово, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244200600380 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв. В. И. в качеството му на защитник на подсъдимия А. А. И. против Присъда на РС-Севлиево, постановена по НЧХД № 12/2024г.със жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав на РС-СевлиевоАлтернативно се иска обжалваната присъда да бъде отменена и да се приложи разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, като се отхвърли изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

С горната присъда, съдът е признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 02.08.2022 година около 00:00 часа в село Петко Славейков, община Севлиево, чрез нанасяне на удари с юмруци и крака по цялото тяло и главата и ритници в тялото и главата на И. А. от с. П.С., му причинил: охлузвания в лявата слепоочна област, както и мозъчно сътресение със зашеметяване и дезориентация, без загуба на съзнанието, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК/, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което съдът на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1300,00лв.

Подсъдимият А. И. е осъден да заплати на И. А. сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за причинените на А. в следствие на 1 престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 02.08.2022 година до окончателното й изплащане, както и направените от него разноски по делото в размер на 2117,00лв.

Съдът е отхвърлил предявения граждански иск до размер на сумата от 8000 лева, като неоснователен и недоказан.

На подсъдимия И. са възложени дължимите държавни такси, в размер на 200.00лева, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание пред настоящата инстанция, заедно с упълномощените от него защитници адв.И. от ГАК и адв.К. Г. от САК.

Подсъдимият и защитниците му поддържат депозираната жалба.

Защитниците правят собствен анализ на събраните по делото доказателства, за да подкрепят тезата си, че повдигнатото обвинение на техния доверител не е доказано по безспорен и категоричен начин и ,че решаващият съд е постановил осъдителна присъда възоснова на превратно тълкуване на събраните доказателства. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно се прави искане обжалваната присъда да бъде отменена и да се приложи разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК. Адв.Г. счита, че присъденото обезщетение на пострад. е завишено и моли същото да бъде редуцирано.

Частният тъжител не се явява лично пред настоящата инстанция. За него се явява повереника му адв.П. от ГАК, която оспорва жалбата и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена , като правилна и законосъобразна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна , същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваната присъда на РС- Севлиево е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият А. И. е баща на св.С.И. - бивша съпруга на тъжителя И. А. от когото имала едно малолетно дете. Между тримата имало тежък семеен конфликт след развода на И. и А.

Свидетелят М.Д. живеел в село П.С., в къща намираща се срещу къщата на подсъдимия.

На 01.08.2022 година Д. организирал празненство, на което присъствал освен И. А., свидетелите Т.Х., А.И.. Присъств. и други лица - родственици на домакина. По време на празненството гостите се черпели с алкохол и слуш.

2 музика. Музиката била силна и след 22:30 часа подсъдимият се обадил в РУ на МВР – Севлиево и подал сигнал. На място пристигн. полицейските служители - свидетелите М.М. и С.А., които разговаряли със св. Д., направили забележка за силната музика и си тръгнАли. Празненството продължило до около 23:30 часа. Първи от гостите си тръгнал св. А.И., който отишъл към колата си, за да остави в нея тонколоната, която носел. Видял, че подсъдимия е седнал на пейката пред къщата си и знаейки за вложените му отношения с А. се върнал да го предупреди. Въпреки предупреждението И. А. излязъл пред портата на къщата, където вече го чакал подсъдимия.

А. И. казал на А.: „Ела да те изпратя“. О той му отвърнал: „Аз не съм дошъл у вас, за да ме изпращаш“.

Веднага след това подсъдимият започнал да рита и да нанася удари с юмруци в главата и тялото на тъжителя. И. А. се захванал за тялото на нападателя си и двамата падн. върху мотора на А. И., който бил паркиран пред къщата на св. Д. След падането двамата се изправили подсъдимият продължил да нанася удари на тъжителя докато св. А.И. не ги разтървал. И. А. бил ошашавен от ударите, които му бил нанесъл в главата подсъдимия и се отправил към двора на къщата на св. Д., където клекнал и се хванал за главата.

Тъжителят трудно дишал, бил изпотен и прибелял, поради което свидетелят Т.Х. се обадил на тел. 112. На място пристигн. полицейските служители С.А. и М.М., които се обадили в ЦСМП – Севлиево. Пристигнал медицински екип на Спешна помощ, който откарал тъжителя в МБАЛ „***.“. Там А. в рамките на една седмица бил лекуван в неврологичното отделение.

На 14.09.2022 година тъжителят подал жалба срещу подсъдимия А. И. в РУ на МВР – Севлиево, където било образувано ДП № 425/2022 година по описа на полицейското управление. В хода на същото била изготвена съдебно – медицинска експертиза, от заключението на която се установило, че на тъжителя били причинени кръвонасядане в лявата слепоочна област и мозъчно сътресение. Била изготвена и експертиза за подсъдимия И., от заключението на която се установява, че при приемането на подсъдимия в Хирургичното отделение на МБАЛ „***“, където бил лекуван три дни медикаментозно по повод на претърпяно мозъчно сътресение, било описано наличие на множество охлузвания, синини, отоци и хематоми, без да е посочена лок. и размерът им, както и че на същия било приложено медикаментозно лечение, съответстващо на мозъчно сътресение, без обаче при прегледа му от невролог в хирургичното отделение да са били описани отклонения в неврологичния статус. Преценявайки доказателствата по делото наблюдаващият прокурор спрял наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и уведомил пострадА.я, че може да заведе дело от частен характер пред съда, което И. А. направил, депозирайки тъжба срещу А. И. на 28.12.2023 година в Районна прокуратура – Габрово, изпратена в последствие в Районен съд – Севлиево, където било образувано наказателно дело от частен характер.

3

В обясненията си пред РС-Севлиево А. И. не оспорва ,че между него и тъжителя е имало сборичкване на инкриминираната дата, но твърди, че инициативата за същото била на тъжителя, който първи го нападнал, като го ударил с юмрук в лявото слепоочие. Според подсъдимия причината за агресивното поведение на тъжителя била, че го нарекъл „Педофил“.

Подсъдимият твърди, че след като падн. с тъжителя върху мотора му се губят моменти. Боляло го цялото тяло и главата и му било лошо.

Решаващият съд е направил подробен и задълбочен анА.з на всички събрани по делото доказателства, като ги е ценил по отделно и в тяхната съвкупност. Като е приел същата фактология, възоснова на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Правните му изводи за съставомерност на поведението на подсъдимия по чл.130, ал.1 от НК. Съдът не счита за нужно да преповтаря анализа на доказателствата извършен от решаващия съд, като намира за нужно да добави следното:

Подсъдимият в обясненията си не отрича, че е бил инкриминираната вечер пред къщата на св.Д., но отрича инициативата за конфликта да е негов.

Твърди ,че тъжителят пръв му нанесъл удар.

От показанията на свидетеля А.И., който е станал очевидец на случилото се, е установява по безспорен и категоричен начин как се е развил конфликта между подсъдимия и тъжителя. Свитеделят И. се движел непосредствено след А. на излизане от къщата и описва как подсъдимия след разменени реплики с тъжителя му нанесъл удари с ритници и юмруци, двамата вкопчени един в друг падн. върху мотор, намиращ се в близост до къщата и след като се изправили И. продължил да нанася удари на бившия си зет. Свидетелят И. ги разтървал, защото забелязал ,че тъжителя е „ошашавен“ и не може да се защити. След побоя челото на тъжителя кървяло от удара в мотора, той бил потен и дишал тежко.Това била причината, съпругата на свидетеля, която била лекарка да каже да извикат Бърза помощ. Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на св.Т.Х., който по време на побоя бил също в близост до мястото. И. също забелязал, че тъжителя не може да се защити от нападението на И. и единствено се е вкопчил в него. Именно този свидетел забелязвайки, че А. не изглежда добре и знаейки,че страда от епилепсия се притеснил за здравето му и се обадил на телефон 112. Фактическата обстановка описана по-горе се потвърждава и в показанията на третия свидетел – Д., който е бил и домакин на празненството. Показанията на свидетелите очевидци се подкрепя и от тези на полицейските служители- С.Д. и М.М., които на инкриминираната дата два пъти посетили дома на св.Д. Те и двамата потвърждават, че при пристигане на място след инцидента тъжителя бил неадекватен, казал, че не се чувства добре и има нужда от медицинска помощ.Свидетелите не са забеляз. той да има видими увреждания по лицето.

Същите не са констатира А. да е неадекватен поради прекомерна употреба на алкохол. В подкрепа на фактите изложени от горните свидетели са и заключенията на двете съдебно-медицински експертизи изготвени от вещото 4 лице доктор К.от заключенията на които се установява какви увреждания е получил тъжителя от инкриминираното деяние-охлузна рана на слепоочието и мозъчно сътресение, както и ,че липсват обективни данни за травматични увреждания причинени на подсъдимия.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно РССевлиево е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Д., И., Х., Д. и М. Същите са логични, безпротиворечиви и кореспондират със заключенията на съдебно-медицинските експертизи.

Защитната теза на подсъдимия, че А. първи му е нанесъл удар, той го прегърнал и двамата паднА. върху мотора се подкрепя единствено от показанията на дъщерята, майката и съпругата на подсъдимия. Съпругата на подсъдимия не била свидетел на побоя, тъй като се грижела за внучето си.Тя и майката на подсъдимия, обаче твърдят,че видели А. И. да лежи на пътя.

Дъщерята на подсъдимия твърди, че видяла побоя, като описва фактическа обстановка различна от изложената от нейния баща. Твърди ,че тъжителя не просто ударил баща и, но го съборил на земята и там го ритал.Такива твърдения потдсъдимия няма в неговите обяснения. Данни за такъв побой не се съдържат и в показанията на остан. свидетели очевидци.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на РС-Габрово ,че показанията на тези трима свидетели- С.М., С. А. и А.И. са изтъкани от вътрешни противоречия, които са подробно описани от решаващия съд и настоящия съдебен състав не счита за нужно да ги преповтаря. НА.це са и съществени противоречия между показанията на тези три свидетелки и всички остан. писмени и гласни доказателства събрани по делото, включително и с обясненията на подсъдимия. На тези противоречия РС-Севлиево също се е спрял подробно.Въззивният съд намира за правилен и законосъобразен извода на РС-Севлиево ,че показанията на С.М., С.А. и А.И. не следва да бъдат кредитирани с доверие. Настоящият съдебен състав намира, че същите са тенденциозни, недостоверни и са депозирани с цел да оневинят техния родственик.