Определение № 46021 от 28.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46021 гр. София, 28.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20211110156058 по описа за 2021 година

Производството е образувано по пряк иск на увреден от деликт, спрямо който е отговорен застрахован деликвент, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането , предявен от Л. И. К. с ЕГН**********, живееща в гр. С. в жилищен квартал С. в блок *** във вход Г на етаж IV в апартамент ***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Ц.С.“ №38 в апартамент II чрез пълномощника адвокат В. В. О. против ЗД „Б.И.” АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул. „Д.Б.” №87, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К.. Искът подлежи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 14. VIІІ. 2023 година, е постъпил такъв от ответната страна.

В отговора на исковата молба пълномощникът на ответното дружество посочва, че оспорва процесното пътнотранспортно произшествие да е настъпило по начина, описан в исковата молба, и по вина на водача на застрахования от ответника автомобил. Не излага обаче как твърди, че е настъпило произшествието. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да даде указания на ответника да уточни твърденията, изложени в отговора на исковата молба, по реда на чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс.

Пълномощникът на ответното дружество прави искане съдът да изиска служебно от Софийската районна прокуратура или от Столичната дирекция на вътрешните работи административно-наказателна преписка по реда на чл. 186, изречение II, предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай, че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се снабди с такива от съответното учреждение: съдът може да ги изиска от учреждението или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.

1

От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия, които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за целесъобразно да снабди ответника с удостоверение, въз основа на което той да изиска от посочените в отговора на исковата молба учреждения издаване на официални документи или удостоверения.

Искане за издаване на съдебни удостоверения е направено и от пълномощника на ищцата, което следва да бъде уважено.

Следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на насрещната страна или на трето за спора лице. Затова страните следва да бъдат предупредени за задължението да получат от учреждението издадените документи и да ги представят в съда найкъсно в първото открито заседание по делото или да представят в същия срок доказателства, че въпреки положената грижа представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за които е издадено съдебното удостоверение, от доказателствата по делото.

С отговора на исковата молба пълномощникът на ответното дружество навежда доводи, че ищцата не е представила доказателства за част от твърденията си. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е становището на съда да замества волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът взема предвид и докладва само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид от съда.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

Ищцата твърди, че на 29. V. 2021 година в 15 30 часа в гр. С. ищцата управлявала лек автомобил марка „А.“ модел „А3“ с регистрационен №***, собственост на И.К.К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в жилищен квартал С. в блок *** във вход Г на етаж IV в апартамент ***, по бул. „Ш.П.” с посока на движение от бул. „С.“ към I районно полицейско управление. В автомобила пътуват още А. К. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в 2 жилищен квартал Л.Т. в блок *** на етаж *** в апартамент ***, и Н. И. И. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н.И. на ул. „С.С.К.М.“ №42. По същото време Х. Г. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. на ул. „К.“ №60, управлява собствения си лек автомобил марка „П.“ модел „***“ с регистрационен №****. Водачите достигат едновременно до кръстовището с ул. „А.

Д.“ и спират, за да изчакат зелен сигнал на светофара, след което потеглят едновременно.

Водачът на лек автомобил марка „П.“ модел „***“ с регистрационен №**** извършва маневра завой на ляво без да пропусне насрищно движещия се автомобил, управляван от ищцата, отнемайки предимството . Така предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и причинява пътно-транспортно произшествие.

Ищцата поддържа, че в следствие на произшествието получила увреждания и се наложило да извърши разходи за лечение.

Ищцата поддържа още, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие причинителят на вредата имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Последният обаче не платил на ищцата претендираните общо 569.60 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищцата следните суми:

569.60 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди;

00.00 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 08. IХ. 2021 година до окончателното изплащане на сумата; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, включително по размер. Не отрича, че между него и собственика на управлявания от причинителя на вредата автомобил е бил сключен застрахователен договор към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Ответникът поддържа обаче, че водачът на застрахования от него автомобил не е виновен за настъпване на произшествието, а последното настъпило по вина на ищцата и то по начин, различен от описания в исковата молба. Пътнотранспортно произшествие и претърпените от ищцата увреждания не се намирали в причинно-следствена връзка помежду си. Оспорва се и самото настъпване на описаните в исковата молба вреди. Ответникът твърди, че по време на инцидента ищцата действал в нарушение на чл. 137, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: не шофирала с поставен предпазен колан, освен това навлязла в лентата за насрещно движение. По този начин ищцата сама допринесла за настъпването на вредоносен резултат. Въз основа на горното ответникът излага становище, че е налице съпричиняване на настъпилите вреди. Размерът на търсените вреди бил прекомерно завишен.

2. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:

В тежест на ищцата е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: настъпването на пътнотранспортно произшествие на посочената в исковата молба дата и по описания в същата молба начин; обстоятелството, че шофирала с поставен предпазен колан; виновното противоправно поведение на водача на застрахования от ответника автомобил, довело до настъпване на произшествието; настъпването на имуществени вреди в посочения в исковата молба размер; наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на застрахования от 3 ответника автомобил, настъпването на произшествието и на описаните в исковата молба вреди; наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на моторното превозно средство, управлявано от причинителя на произшествието, и ответника към датата на пътнотранспортното произшествие; отправянето на писмена застрахователна претенция към застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането; отказът на застрахователя да плати обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си, включително: поведението на ищцата, допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие и вредоносния резултат; обстоятелството, че ищцата управлявала лек автомобил, нарушавайки разпоредбата на чл.

137, ал. 1 от Закона за движение по пътищата; обстоятелството, че ищцата навлязла в лентата за насрещно движение.

3. В изпълнение на задължението си по чл. 145, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ПОСТАВЯ на ответника следните въпроси за изясняване на фактите по делото, като по реда на ал. 2 от същата разпоредба го ЗАДЪЛЖАВА в първото съдебно заседание по делото да конкретизира следните твърденията: да опише точно механизма, по който твърди, че е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие.

4. ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.

5. На основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да представи намиращи се у него документи, посочени в исковата молба.

На основание втората алинея от същата разпоредба, ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ще преценява непредставянето на документите съгласно чл. 161 от Гражданския процесуален кодекс и с оглед на обстоятелствата по делото ще може да приеме за доказани фактите, относно които са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства.

6. ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане съдът да се снабди служебно с преписи от официални документи и с удостоверения по реда на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс.

7. На ищцата ДА СЕ ИЗДАДАТ НЕЗАБАВНО поисканите с исковата молба съдебни удостоверения и ДА СЕ ОСТАВЯТ на разположение в деловодството на съда.

8. На ответника ДА СЕ ИЗДАДАТ НЕЗАБАВНО съдебни удостоверения, с помощта на които да се снабди от посочените в отговора на исковата молба учреждения с преписи от официални документи и с удостоверения, и ДА СЕ ОСТАВЯТ на разположение в деловодството на съда.

9. Във връзка с издаването на съдебни удостоверения на страните:

ПРЕДУПРЕЖДАВА ВСЯКА ОТ СТРАНИТЕ, ЧЕ УДОСТОВЕРЕНИЯТА СА ИЗДАДЕНИ

И ОСТАВЕНИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В ДЕЛОВОДСТВОТО НА СЪДА.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Столична община и Столична дирекция на вътрешните работи, до които са адресирани част от съдебните удостоверения: за задължението да издадат исканите официални документи в едноседмичен срок от получаването на удостоверението или в същия срок да обяснят причините за неиздаването им. че ако не издадат документите в посочения срок, съдът ще наложи глоба на основание чл.

4

89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

ПРЕДУПРЕЖДАВА всяка от страните: за задължението лично най-късно в първото открито съдебно заседание да представи документите, за които е издадено съдебно удостоверение, или да представи доказателства за обстоятелствата, които са попречили да ги представи в срок, макар да е положена необходимата грижа за това. че изпращането на съдебното удостоверение на учреждението няма да се приеме от съда за достатъчна грижа за получаване на документите, за които е издадено удостоверението, дори заедно с него на учреждението да е изпратено и искане за служебно изпращане на документите на страната или на съда. че ако не изпълни горното разпореждане в срок, съдът ще приеме, че събирането на документите, за които е издадено съдебно удостоверение, е съмнително или представлява особена трудност и делото ще се гледа без тях по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.