Решение № 13 от 09.01.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 716/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 09.01.2024
- Състав
- Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.91, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.92, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.92, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл. 31, ал.7,т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000716 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 65215/10.07.2023год. на ЗАД „Армеец“ АД срещу Решение № 756/12.06.2023год., постановено по т.д.№ 1863/2022год. на СГС, В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД „ Армеец“ АД е осъдено на основание чл.411 от КЗ да заплати на ЗД „ БУЛ Инс“ АД сума в размер на 17 249.50лева , представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по специален автомобил „ МАН ТГМ“ рег.№ ********, настъпили при ПТП на 25.09.2018год. в гр.Перник , на кръстовището на ул.“ Св.св.
Кирил и Методий“ и ул.“ Батак“, настъпилило при съвместен принос и в следствие противоправното поведение на водача на л. а.“ Тойота Рав 4“ с ДК № ******** Л. М. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.10.2022год. до плащането и в частта , с която е осъден да заплати разноски в размер на 2 537.65лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение . Поддържа се , че уважената искова претенция е неоснователна и недоказана по размер, както и че е недоказано наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „ Армеец“, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „ ГО“ за л.а „ Тойота Рав4“. В противовес на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд бил приел , че е налице виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „ Тойота Рав4“ за настъпване на процесното ПТП с МПС „ МАН“ с рег.№ ********, както и наличието на причинно следствена връзка между това поведение и вредите, нанесени на МПС „ МАН“. Излагат се съображения за това, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има единствено водачът на „ МАН“ и същите са основани на доводи за извършени от него нарушения на Закона за движение по пътищата при навлизане в кръстовището, на което е станало произшествието. С оглед на това се твърди, че неправилно първоинстанционният съд бил приел , че вина за ПТП има и водачът на л.а.
„ Тойота Рав4“ и че неговият принос е преимуществен.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност се прави искане да бъде прието , че приносът на 1 двамата участници в ПТП е равен, като съответно бъде уважено направеното възражение за прихващане. При уважаване на въззивната жалба се прави искане за присъждане на направените разноски за пред двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от ЗД „ БУЛ Инс“ АД , в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноски за въззивното производство. Сочи се, че с оглед установения чрез събраните по делото доказателства, в частност изготвената и изслушана съдебноавтотехническа експертиза механизъм на настъпване на процесното ПТП, правилно и обосновано първоинстанционният съд бил приел , че водача на л.а. „ Тойота Рав4“ има принос и то на 70% за настъпването му, с който е съобразен и размера на уважената част от предявения иск.
Апелативен съд-София , като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Пред СГС са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл. 411 от КЗ от ЗД „ Бул Инс“ АД срещу ЗАД „ Армеец“ АД за сумата от 28 277.30 лева , представляваща изплатено от ищеца по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети на МПС „ МАН ТГМ“ с рег.№ ********, причинени при ПТП на 25.09.2018год. в района на гр.Перник, на кръстовище, образувано от ул.“ Св.св.Кирил и Методий“ и ул.“ Батак“ с участието на л.а. Тойота Рав4“ с рег. № ********, собственост на З. М. и управлявано от Л. М. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2022год. до окончателното изплащане на сумата .
Ищецът е твърдял , че на 25. 09.2018год. в района на гр.Перник , на кръстовището образувано от ул.“ Св.Св.Кирил и Методий“ и ул.“ Батак“ е реализирано ПТП с участието на МПС „ Тойота Рав4“ с рег. № ********, собственост на З. М., управлявано от Л. М. и МПС специален автомобил „ МАН ТГМ“ с рег. № ********, собственост на Регионална Дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“- Перник, причинено по вина на водача на л. а. марка „ Тойота Рав4“, при което са причинени материални щети по МПС "МАН ТГМ „. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка "Автокаско“ с ЗД „ Бул Инс“ по застрахователна полица № Е18990000001, валидна към датата на настъпване на ПТП, по която била образувана щета № 1803030175 по повод настъпилото застрахователно събитие. След извършена оценка на щетите по застрахования автомобил, същите били отстранени в доверен сервиз на дружеството- „ Ауто Клеймс“ ЕООД , за което били издадени фактури на обща стойност 28 262.32 лева . За МПС „ Тойота Рав4“А 2818 ММ с рег. № ******** е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица № BG/11/118002398274 при ЗАД „ Армеец“ АД, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. С оглед на изложеното ищецът е поддържал, че има регресна претенция в общ размер от 28 277.30 лева спрямо ответника - застраховател на виновния за ПТП автомобил, изразяваща се в равностойността на заплатените труд и материали за възстановяване на щетите на увредения при ПТП автомобил и е претендирал нейното уважаване, ведно с законната лихва, считано от датата на предявяването й до окончателното изплащане на претендираната сума.
Ответникът ЗАД "Армеец „ АД е оспорил исковете по основание и размер. Поддържал е и е изложил доводи за това ,че единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на застрахования при ищеца специален автомобил „ МАН“, модел „ ТГМ“ с рег.№ ******** и че след като другия участник в ПТП- лек автомобил „ Тойота Рав4“ , застрахован при ответника няма вина за ПТП-то, то не можело да се ангажира и отговорността на неговия застраховател- ответното дружество.Твърдял е, че не е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите /сочени от ищеца/ вреди върху специален автомобил „ МАН“ и при условията на евентуалност –че вредите не са в сочения от ищеца размер.Не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение по договора за задължителна застраховка „ ГО“ между него и собственика на участвалия в ПТП л.а „ Тойота Рав4“ и извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение по застраховка „ Каско“ за сума в размер на 28 262.32лева. Направил е , в случай на приета от съда основателност на предявения иск, възражение за прихващане с насрещни вземания в размер на 4 250.00лева 2
,представляващи 1 / 2 част от заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско и злополука “ , сключена между ЗАД „ Армеец“ АД и З. М. за нанесени щети л.а. „ Тойота Рав4“ при същото ПТП.
В депозирана допълнителна искова молба ищецът е поддържал ,че водачът на специален автомобил „ МАН“ няма вина за настъпване на ПТП, поради което и образуваното срещу него административно производство по съставен му АУАН № 16769/25.09.2018год. за извършено от него нарушение по чл.92, ал.2 от ЗДвП е било прекратено, а единствено била ангажирана административната отговорност на водача на л.а. „ Тойота Рав4“. Оспорил е и направеното възражение за прихващане с твърдения за несъществуване на твърдяното от ЗАД „ Армеец“ АД насрещно вземане спрямо ЗД „ Бул Инс“ АД.
С допълнителен писмен отговор ответникът е заявил ,че поддържа доводите , твърденията и оспорванията си, направени в писмения отговор.
СГС е приел за основателен предявения иск за сумата от 19 794.12лева , приемайки че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.410 от КЗ . Уважил го е частично - за сумата от 17 249.50лева , а за разликата до 19 794.12лева или за сумата от 2 346.62лева го е отхвърлил поради извършено съдебно прихващане с регресното вземане на „ ЗАД Армеец“ АД срещу „ ЗД „ Бул инс“ АД с правно основание чл.411 от КЗ , а до пълния предявен размер до 28 277.30лева –го е отхвърлил като неоснователен. Приел е също така ,че и двамата водачи имат принос за настъпване на процесното ПТП, като го е определил както следва- 30% за водача на специалния автомобил „ МАН“ и 70%- за водача на л.а. „ Тойота Рав4“. При наличните по делото данни за заплатено по застраховка „Каско“ на „МАН“ застрахователно обезщетение от 28 262.32лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева и наличните данни за наличие на застрахователно правоотношение между ответника и собственика на лек автомобил „ Тойота Рав4“ първоинстанционния съд е заключил , че в полза на ищеца и срещу ответника е възникнало суброгационно вземане за сума в размер на 70% от стойността на изплатеното обезщетение и обичайните ликвидационни разходи или за сумата от 19 794.12лева от която сума е приспаднал регресното вземане на ответника към ищеца с правно основание чл.411 от КЗ, приемайки същото за съществуващо и доказано по делото в размер на 2 346.62лева.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Според разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение, каквото в случая е установено, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.
Застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение, което трябва да е съответно на реално претърпените вреди. Спорният по делото въпрос , с оглед оплакването във въззивната жалба, е относно наличието на регресно вземане на ищеца срещу ответника по изплатеното застрахователно обезщетение.В тази връзка въззивникът поддържа , че по делото не било установено водачът на застрахования по риска „ ГО“ при ответника л.а „ Тойота Рав4“ да има принос за настъпване на процесното ПТП и е поддържал че такъв има единствено водачът на специалния автомобил „ МАН“ , застрахован по риска „ Каско“ при ищеца,поради което в полза на ищцовото дружество не било възникнало твърдяното регресно вземане , за да бъде уважаван иска по чл.411 от ГПК. При условията на евентуалност е поддържал че двамата водачи имат равен принос за настъпване на ПТП.
Настоящият съдебен състав намира оплакванията за несъстоятелни.
В случая разрешаването на спорния въпрос е свързан с установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и за неговото изясняване е изготвена и изслушана съдебноавтотехническа експертиза в първоинстанционното производство, както и са събрани гласни доказателства.
От съдебно-автотехническа експертиза, в която е разяснен механизма на настъпване на процесното ПТП, се установява че процесното ПТП е настъпило в гр.Перник , в кръстовище, образувано между ул.“ Св. Св.Кирил и Методий“ и ул.“ Батак“, които улици се състоят от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и са предназначени за двупосочно движение на 3 автомобилите. ПТП-то е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост, а кръстовището е регулирано със светофарна уредба. Установява се също така ,че л.а „ Тойота Рав4“ се е движил по улица „Батак“ , в лявата пътна лента със скорост от 30 км.ч. и приближавайки към кръстовището с ул.“ Св.Св. Кирил и Методий“ светофарната уредба за направлението на автомобила е светела със зелен сигнал. От своя страна т.а „ МАН“, който е автомобил със специален режим-пожарна е приближавал същото кръстовище от дясно на ляво за посока на движение на л.а „ Тойота Рав4“ , бил е с включена светлинна и звукова сигнална система и е навлязъл в кръстовището при светеща в червено светофарна уредба. Л.а. „ Тойота „ е продължил движението си в първоначалната посока и скорост, без да задейства спирачната си уредба и е последвал удар между двата автомобила. Л.а „ Тойота „ е ударил т.а „ МАН“ в предната лява част-странично като в следствие на удара предната част л.а. „ Тойота е била увлечена на ляво за посоката му и автомобилът се е завъртял и се е установил върху платното за движение.
Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78d9c065-aa4d-4cfa-8279-0c85b635e468