Решение № 32 от 14.01.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 32 гр.Плевен, 14.01.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Даниела

Дилова

Членове: 1.Цветелина Кънева

2.Снежина

Иванова при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя Дилова касационно административно дело № 506 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 и ал.7а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

С Решение № 278 от 24.02.2020 г., постановено по гр.д. № 4436/2019 г., Районен съд – Плевен е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Ц.Ц.Д. против Уведомление изх. № ПО-01-6-1/07.06.2019 г. на Общинска служба „Земеделие” Долни Дъбник /ОСЗ/ и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение съдът е оставил без уважение като неоснователна подадената от Ц.Ц.Д. жалба против Протокол № 566С/30.05.2019 г. на Общинска служба „Земеделие” Долни Дъбник, за признаване правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на И.Н.П., постановен по заявление №164/17.06.2009 г. от Ц.Д..

Осъдил е Ц.Д. да заплати на ОСЗ Долни Дъбник разноски.

Срещу постановеното решение в частта му, с която жалбата е оставена без уважение, е подадена касационна жалба от Ц.Ц.Д..

В жалбата се излагат твърдения за неправилно съединяване на гр.д.№.4437/2019 имащо за предмет посоченото уведомление и гр.д.

4436/2019г., , към гр.д. №4436/2019 имащо за предмет решението на ОСЗ обективирано в протокол № 566/30.05.2019г. Излага становище, че не е вярно посоченото в решението, че ответникът е подал писмен отговор. Твърди, че има противоречие между протокола на ОСЗ, в който се сочи, че „признава и определя за възстановяване право на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне”, и посоченот от РС, че жалбата е срещу протокол „за признаване на правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на И.Н.П.”. По подобен начин неправилно е цитирано подаденото заявление от касатора пред ОСЗ, по което следва да има произнасяне съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ.

Твърди, че еналице и нарушение на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, доколкото неговото заявление е подадено на 17.06.2009 г. Твърди, че в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ са описани документите, с които се установява право на собственост, като постановеното от съда решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не е доказателствено средство за доказване на правото на собственост.Прави искане решението на РС да се обезсили.По делото / стр. 31/ е постъпила касационна жалба срещу решението в частта, в която производството по делото е прекратено.

Касаторът Цв. Д., редовно призован се явява лично в съдебно заседание и изразява становище, че поддържа касационната жалба.Прави искане да се отмени решението на РС и делото да се върне за ново разглеждане, като се дадат указания на съда да се съобрази, че към датата на издаване на протокол 566Ц има влязъл в сила план за земеразделяне. Съдът да съобрази, че в решението на Върховния съд по дело № 610 е казано, че земите са възстановени съгласно плана за земеразделяне, като за тази цел е постановено решение № 01А от 1994 г. Това е влязло в 1-2 изречения на Върховния съд. Счита, че по административните дела освен диспозитива са задължителни и мотивите на решението..

Ответникът по касационната жалба в представен по делото отговор оспорва жалбата и сочи, че съдебното решение е правилно. Излага подробни мотиви за правилността на съдебното решение в частта му, с която жалбата срещу уведомлението е оставена без разглеждане. Сочи, че оспореният протокол на ОСЗ е благоприятен за Д. акт. В него се възпроизвежда диспозитива на решение №2790/24.02.2003 г. на РС Плевен. Спазени са всички изисквания за законосъобразност на административните актове. Моли да се остави без разглеждане, алтернативно да се отхвърли касационната жалба, и да се потвърди решението на РС.

Ответникът по касационната жалба Общинска служба по земеделие Долни Дъбник – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.. Моли съда жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.Излага становище, че не са налице посочените от жалбоподателя пороци на оспорвания административен акт. Счита, че е налице един изцяло положителен административен акт в процесния случай, поради което е налице липса на правен интерес от оспорването от жалбоподателя. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилен и законосъобразен съдебен акт. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура

Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед събраните доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба срещу решението, с което е отхвърлена жалбата на Цв. Д. е подадена в законоустановения срок, доколкото решението на РС е връчено на 12.05.2020 г, а жалбата е подадена на 26.05.2020 г., от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт РС е установил от фактическа и правна страна следното :

С обжалвания акт-Протокол №

566С/30.05.2019г. на Общинска служба по земеделие - Долни Дъбник, за признаване правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на И.Н.П., постановен по заявление №164/17.06.2009г. от Ц.Д., издаден в полза на жалбоподателя, е признато правото на собственост върху 50,800 дка земеделска земя в гр. Долни Дъбник на наследниците на И.Н.П., сред които е и Ц.Д..

С Решение

№2790/24.02.2003 г. на Плевенски районен съд, постановено по г.д. №610/1996 г., влязло в сила на 01.04.2005 г., е признато за установено на основание чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че правото на собственост върху 50,800 дка земеделската земя, от общо възстановените 83,300 дка на наследниците на И.И. Н.с решение № 562/16.11.1992 г. на ПК-Долни Дъбник, принадлежи на наследниците на И.Н.П..

Приел е, че със заявление №164/17.06.2009 г. жалбоподателят е поискал от ОСЗ Долни Дъбник да изпълни Решение №2790/24.02.2003 г. и да възстанови правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на И.Н.П., като в резултат след водени дела ОСЗ Долни Дъбник е осъдена да се произнесе по заявление №164/17.06.2009 г. на Ц.Д.. С Протокол № 566С/30.05.2019 г. ОСЗ Долни Дъбник признава правото на собственост върху 50,800 дка земеделска земя в гр. Долни Дъбник на наследниците на И.Н.П., по опис, както следва: 1. Нива, с площ 4,000 дка, в местността „Милин кладенец“;

2. Нива, с площ 5,000 дка, в местността „Пенков геран“; 3. Нива, с площ 6,000 дка, в местността „Черешака“; 4. Нива, с площ 10,000 дка, в местността „Зад линията“; 5. Нива, с площ 5,000 дка, в местността „Влашки път“; 6. Нива, с площ 10,000 дка, в местността „Стубеля“; 7. Нива, с площ 6,000 дка, в местността „Сухи геран“; 8. Лозе, с площ 2,000 дка, в местността „Сламарски път“; 9. Ливада, с площ 2,800 дка, в местността „Горна бара“. Съдът е приел, че Протокол № 566С/30.05.2019 г. обективира диспозитива на Решение №2790/24.02.2003 г. на PC-Плевен, а признатите имоти са идентични с имотите по частично уважения иск по чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр.д.

№ 610/1996 г. по описа на PC-Плевен. Имотите се възстановяват на наследниците на И.Н.П., тъй като съгласно чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ, когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, като дяловете на наследниците се определят сьгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.

Протокол № 566С/30.05.2019 г. е постановен по заявление №164/17.06.2009 г. на Ц.Д., доколкото преди това в ОСЗ Долни Дъбник няма данни за подаване на заявление от друго лице от кръга на наследниците на И.Н.П., а съгласно чл.14 от ППЗСПЗЗ, по преписките за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, от процесуалните действия на един наследник, в това число и подаване на заявление за образуване на преписка, се ползват от всички останали наследници, като е достатъчно в заявлението да се посочат трите имена на наследодателя, описание на имота и доказателства за правото на собственост.

РС е направил извод, че обжалваният акт е законосъобразен, като при издаването му не са допуснати нарушения, обективирани в чл.146 АПК. Направил е извод, че жалбата срещу Протокол № 566С/30.05.2019 г. на ОСЗ Долни Дъбник, за признаване правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на И.Н.П., постановен по заявление №164/17.06.2009 г. от Ц.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Установеното от фактическа страна от РС води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

С определение постановено по гр.д. 4436/2017г. от 04.10.2019г./ стр. 288 на осн. чл. 213 ГПК е съединено гр.д.№ 4436/2019г. по описа на РС Плевен и гр.д. № 4437/2019г. по описа на РС Плевен за разглеждане в едно общо производство и постановяване на общо решение.

Съдът е постановил занапред производството по делото да продължи под № 4436/2019г./ номера на първото образувано дело/.Следва да се отбележи, че съединяването на делата е станало след представена по делото молба от ОБСЗ и становище представено от жалбоподателя Цв. Д./ стр. 382/.Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Определението на съда за съединяване на делата не подлежи на съдебен контрол. В случая съставът на РС Плевен разглеждащ първата по ред подадена жалба е преценил, че е налице връзка между делата и е постановил определение за съединяването им. Дело 4437/2019 е присъединено към дело 4436/2019 съгласно протоколно определение от 09.10.2019 г., като същото определение е постановено в заседание, в което Д. е присъствал - л.405 от дело 4437/2019. По делото не е допуснато нарушение на процесуалните правила твърдяно в касационната жалба, ПлРС е постановил изрично определение за съединяване на делата и с крайния съдебен акт се е произнесъл по двете жалби, поради което в тази и част касационната жалба е неоснователна.

Изложеното в жалбата, че не е вярно посоченото в решението на РС, че ответникът е подал писмен отговор, е неоснователно. Такъв е подаден, наименован „отговор на искова молба”, и е приобщен на л.л.35-37 от дело 4436/2019, както и на л. 16-19 от гр.д. 4437/2019г. Но дори РС неправилно да е посочил дали има или не писмен отговор от ответника, това само по себе си не може да се отрази на правилността на решението му. Вярно е, че в протокола на ОСЗ се сочи, че „признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне”, а в диспозитива на решението на РС е посочено, че жалбата е срещу протокол „за признаване на правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на И.Н.П.”. В случая са използвани различни думи за едно и също нещо, поради което няма противоречие между протокола на ОСЗ и решението на РС. Същото се отнася и за подаденото заявление от Д. пред ОСЗ, с което се иска произнасяне съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ. В случая при произнасянето от ОСЗ липсва нарушение на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, въпреки че заявлението на Д. е подадено на 17.06.2009 г.

Това подадено от него заявление е по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, и не е ограничено със срок, за разлика от заявлението по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. Вярно е, че в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ са описани документите, с които се установява право на собственост, но това са документите, които се прилагат в производството по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. Производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи по своя характер е реституционно производство, като същото приключва с издаването на административен акт с конститутивно действие. С решението на създадения със специалния закон ЗСПЗЗ орган по поземлената собственост (различно наименуван в течение на годините – поземлена комисия,Общинска служба по земеделие и гори, понастоящем общинска служба по земеделие) се възстановява правото на собственост върху земеделски земи или такива, които са престанали да имат земеделски характер в полза на бившите собственици или техните наследници. Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е с предмет установяване притежателят на правото на собственост върху спорните земеделски земи към минал момент. При наличието на правен интерес от предявяването на този иск, обусловен от сезирането и на двете страни по този спор на поземлената комисия с искане за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, съдът постановява решение, като при основателност на предявения иск, като последица от това, поземлената комисия издава позитивно решение в полза на лицата, или на техните наследници, на които е признато правото на собственост към минал момент. Едва с издаване на решение на поземлената комисия, въз основа на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е завършен фактическия състав по възстановяване на правото на собственост. Административният орган – поземлена комисия, е длъжен да постанови решение, съобразено с влязлото в сила решение, по заявлението на коя да е от страните по спора, като в зависимост от това, има ли издадено позитивно решение преди влизането в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ще следва да постанови или ново решение, с което се признават правата по заявлението на ищците или ще измени постановеното вече решение, относно субектите, в чиято полза се възстановява правото на собственост. Това решение, респ. отказ на административния орган, подлежи на самостоятелен съдебен контрол, по предвидения в ЗСПЗЗ процесуален ред.