Определение № 2274 от 19.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2274 гр. София, 16.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002900339 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), гр. София срещу решение № 573 от 21.08.2023 г. по в. т. д. № 224/2022 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение от 29.11.2021 г. по т. д. № 9581/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, с което са отхвърлени предявените от банката срещу „КПМГ Одит“ ООД, гр. София обективно съединени частични искове: главни искове – искове с правно основание чл. 34, ал. 1, изр. второ от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) (отм.) за присъждане на сумата 1 000 000 лв. (част от сумата 2 783 721 955.23 лв. ), разпределена на две части от по 500 000 лв., съответно за 2011 г. и 2013 г., представляваща претърпяна загуба от отпуснати през тези две години необезпечени кредити, които са останали непогасени към датата на подаване на исковата молба и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава (мораторна лихва) върху всяка от главниците по 500 000 лв. за периода 01.01.2014 г. - 30.12.2016 г. в размер на 152 172.64 лв. (част от сумата 1 127 204.94 лв.); евентуални искове: искове с правно основание чл. 34, ал. 1, изр. първо ЗНФО (отм.) за присъждане на сумата 1 001 375.37 лв., представляваща трикратният размер на договореното и получено възнаграждение за 2011 г. и на сумата от 1 702 329.09 лв., представляваща 1 трикратният размер на договореното и получено възнаграждение за 2013 г. и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху същите суми за периода 01.01.2014 г. - 30.12.2016 г., съответно в размер на 304 763.84 лв. (за първата сума) и в размер на 518 095.82 лв. (за втората сума).

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо поради това, че е постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка – висящо наказателно производство срещу одиторите М.Т.Г и К.А.Х., осъществили одита на банката, което е преюдициално по отношение на настоящото дело. Като основание за недопустимост се сочи и обстоятелството, че в преписа от въззивното решение, връчен на банката, липсва част от съдържанието, тъй като същият има 22 номерирани страници, за разлика от решението, обявено в системата за електронно правосъдие, което е 25 страници.

Касаторът поддържа оплакване и за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивната инстанция не е взела предвид всички негови оплаквания и доводи и не е преценила всички събрани по делото доказателства – не е съобразила доклада за резултатите от извършено разследване дейността на СОП „КПМГ България“ ООД, доклада на БНБ, констатациите в АУАН и наказателните постановления, докладите на одиторските фирми „Делойт България“ ЕООД, „Делойт одит“ ЕООД, „Ърнст и Янг одит“ ООД, „Алфа“ ООД и др. Като неправилна определя преценката, че правоотношенията между страните са основани само на договора от 22.11.2011 г. за предоставяне на външни одиторски услуги на „КТБ“ АД с обхват на ангажимента – годината, приключваща на 31.12.2011 г. и договора от 08.11.2013 г. с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2013 г., докато всички останали договори по писма за ангажименти от 05.07.2011 г., 02.07.2011 г., 02.03.2012 г., 27.02.2014 г., 14.03.2012 г., 14..03.2014 г., 19.03.2012 г. и 25.03.2014 г. са изключени от предмета на делото. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода за неоснователност както на главните искове за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответното дружество по реда на чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗНФО (отм.), така и на евентуалните искове за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност по реда на 2 чл. 34, ал. 1, изр. 1 ЗНФО (отм.). Според касатора, решаващият състав неправилно е счел, че не е налице умисъл за приетото от него неизпълнение на задължението по процесните договори за одит, тъй като не е изследвал и преценил причините, поради които одиторът е имал установеното по делото поведение, довело до неизпълнение; не е отчел вида, характера и многобройността на констатираните от вещите лица по повторната тройна експертиза несъответствия и неизпълнение на основни, базисни изисквания на МОС, МСС, ЗСч и Етичния кодекс на професионалния счетоводител при извършване на одитната дейност по процесните договори; неправилно е счел, че установените близки отношения с председателя на Надзорния съвет на банката Цветан Василев не са повлияли на независимостта на одитора М.Г..

Изразил е несъгласие и с извода за липса на причинно-следствена връзка между причинените на банката вреди и установеното неизпълнение от страна на ответника, като подробно е аргументирал становището, че осъществяваният от одиторите контрол не е последващ, както е приел съдът, тъй като одитът на годишните финансови отчети е започнал преди изготвянето и приключването им от банката и ангажиментът на ответното дружество не е само за одит на годишните консолидирани и индивидуални отчети, но и за проверка на шестмесечните отчети и много други ангажименти, касаещи кредитната дейност на банката.

Освен с твърдението за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му при наличие на основание за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвид висящото нохд № 2209/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд София, сега Софийски градски съд срещу физическите лица одитори М.Т.Г и К.А.Х., осъществили одита на банката, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на две групи въпроси:

Материалноправни въпроси: „1. От абстрактни критерии ли се ръководи съдът при отговора на въпроса за наличието на вина и умисъл или следва да прецени обективните факти, които сочат на конкретни действия и бездействия и причините за поведението на одитора; 2. Недобросъветстно ли е поведението на одитор, ако при проверката на годишния финансов отчет и отчетите за надзорни цели е констатирал несъответствия между фактическото 3 състояние на кредитните сделки, отразил ги е в одитните документи, но ги е премълчал, не ги е взел предвид, не ги е комуникирал с отговорните лица и е подписал отчета без забележки; 3. Добросъвестна и безпристрастна ли е проверката на ГФО, ако не дава вярна и честна представа за финансовото състояние на одитираното лице, ако са потвърждавани отчети с неверни и подвеждащи данни, които са приемани от общото събрание на акционерите и са били обявявани в търговския регистър, а финансовото състояние на дружеството е било друго; Изпълнява ли такава проверка целта на одита; 4.

Каква е формата на вината при посоченото в т. 2 и т. 3 поведение на одитора, сочи ли на недобросъвестност/умисъл; 5. Следва ли одиторът при осъществяване на дейността си да се съобразява с всички основни счетоводни принципи по чл. 4, ал. 1 ЗС (отм.); Предварителен или последващ е контролът, който одиторът осъществява при изпълнение на ангажиментите за одит на ГФО и за надзорни цели; Последиците от неизпълнението на одитора кога най-рано се проявяват; Действието им ограничено ли е във времето; 6 . За причинната връзка между неизпълнението на одитора на основни, базисни изисквания на МОС, МСС, ЗСч., Етичния кодекс на професионалния счетоводител при извършване на одитната дейност, изразило се в невярно одиторско заключение относно имущественото и финансово състояние на одитираното лице, с вредите от непогасени към предявяване на исковете необезпечени, непровизирани кредити и от влошаването на финансовото състояние на одитираното публично предприятие до степен на неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност поради огромна отрицателна стойност на собствения капитал;

Процесуалноправни въпроси: „1. Дължи ли съдът обсъждане на всички доказателства и преценка на установените от тях факти; 2. Задължен ли е съдът да обсъди всички искания и доводи на ищеца“.

По отношение на процесуалноправните въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, обективирана в решение № 22 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на II г. о.; решение № 60156 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3156/2020 г. на III г. о.; решение № 98 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 2954/2021 г. на III г. о. и решение № 40 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 1226/2021 г. на I V г. о., а за материалноправните въпроси е 4 релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, аргументирано с липсата на практика по приложението на чл. 34, ал. 1 ЗНФО (отм.) и с неяснотата на тази правна норма.

Ответникът по касация – „КПМГ Одит“ ООД, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила по съображения в писмен отговор от 12.02.2024 г. Не претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: За периода от 2009г. до 2013г. включително, ответникът „КПМГ Одит“ ООД е одитирал и заверил консолидираните и неконсолидирани отчети на „Корпоративна търговска банка“ АД, както и че между страните са били подписани множество писма за ангажименти с приложими общи условия, касаещи одиторски ангажименти на ответника спрямо ищеца, съответно: С писмата от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. „КПМГ Одит“ ООД е поело ангажимент за предоставяне на външни одиторски услуги на „КТБ“ АД с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2011г. за първото писмо и годината, приключваща на 31.12.2013г. за второто, за които да бъде извършен одит на консолидираните и индивидуалните годишни финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността съответства, във всички съществени аспекти, на финансовата информация, която се съдържа в одитирания годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора финансовите отчети дават вярна и честна представа за финансовото състояние на дружеството към посочените дати, както и за финансовите резултати и паричните потоци за годината, като при приключване на ангажимента е трябвало да бъде издадено одит мнение („Одиторски доклад“); С писма за ангажименти от 01.03.2011г., 5

02.03.2012г., 27.02.2013г. и 27.02.2014г. ответникът е поел ангажименти съгласно изискванията на чл. 76, ал. 1 от ЗКИ във връзка с изготвянето и представянето в Българската народна банка на одитирани неконсолидирани и консолидирани годишни отчети по Наредби № 7, 8, 9, 11 и 17 на БНБ, съдържащи информация за основните регулатори на банковата дейност, както и извършването на процедури за анализ на основните регулатори за банкова дейност съобразно категориите собствен капитал, рискови експозиции и концентрации за кредитен риск, ликвидност и вложения по чл. 47 от ЗКИ (Наредба № 14 на БНБ), в които случаи не се е изразявало мнение, а се е издавал доклад за фактически констатации; С писма от 28.03.2011г., 19.03.2012г., 25.03.2013г. и 25.03.2014г. ответникът е поел ангажименти за предоставяне на одиторски услуги изразяване на одит мнение („Одиторски доклад“) върху одит на рамката за индивидуално финансово отчитане на банката (РИФО), съответно за годините, приключващи на 31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г.; С писма от 28.03.2011г., 14.03.2012г., 14.03.2013г. и 14.03.2014г. от ответника са поети ангажименти за извършване на процедури от одит естество по отношение на системите за вътрешен контрол на „КТБ“ АД с цел изпълнение на изискванията на чл. 76, ал.7, т. 1 от ЗКИ, като и в тези случаи се е издавал доклад за фактически констатации; С писма от 05.07.2011г. и 02.07.2013г. е поет ангажимент за извършване на преглед на индивидуалните и консолидирани междинни финансови отчети на „КТБ“ АД, съответно за шестмесечните периоди, приключващи на 30.06.2011г. и на 30.06.2013г., съставляващ доклад за преглед; С писма от 17.10.2011г. и 25.03.2014г. са поети още ангажименти за извършване на договорени процедури - прегледи на решения на управителния съвет и на надзорния съвет на банката, на сключени договори и на документация, приключващи с издаване на доклад за фактически констатации, а на 31.10.2013г. са поети ангажименти за предоставяне на финансов, данъчен и правен преглед (консултантски услуги), както и ангажименти за предоставяне на посреднически услуги във връзка с придобиване от банката на акции в трето търговско дружество; Ключови одитори по всички писма за ангажименти са лицата М.Г. или Красимир Хаджидинев; В изпълнение на поетите с писмата от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. ангажименти ответникът е заверил изготвените от банката-ищец годишни финансови отчети (консолидирани и индивидуални) за 2011г. и 2013 г. и е представил одиторски 6 доклади, в които е изразено становище, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на банката към съответната дата;

Разпечатката съдържа 23 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78d98bcf-dd41-4649-b47f-ba0de0535457