Решение № 79 от 26.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100502262 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 42508/07.06.2023г. от С. М. С., чрез процесуален представител против Решение № 1762 от 19.05.2023г./допълнено с Решение № 2685 от 19.07.2023г., поправено с Решение № 3252 от 11.10.2023г./, постановено по гр.д. № 15058/2022г. на РС-.Варна, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕН :

- ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М. С. М. ЕГН********** действащо със съгласието на своята майка С. П. С. ЕГН********** месечна издръжка в размер на 350лв. с падеж петнадесето число на месеца за който се дължи издръжката до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, считано от 22.12.2022г. заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, на основание чл. 143 от СК и чл.86 от ЗЗД.

-ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Р. С. М. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител С. П. С. ЕГН********** месечна издръжка в размер на 350лв. с падеж петнадесето число на месеца за който се дължи издръжката до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, считано от 22.12.2022г. заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, на основание чл. 143 от СК и чл.86 от ЗЗД.

-ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето М. С. М. ЕГН********** действащо със съгласието 1 на своята майка С. П. С. ЕГН********** месечна издръжка в размер на 300лв. за времето от една година назад считано от 22.12.2022г.,в едно със законна лихва върху сумата, считано от 22.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 149 от СК и чл.86 от ЗЗД.

-ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Р. С. М. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител С. П. С. ЕГН********** месечна издръжка в размер на 300лв. за времето от една година назад считано от 22.12.2022г., в едно със законна лихва върху сумата, считано от 22.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 149 от СК и чл.86 от ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА с която на основание чл.53 от СК е ПОСТАНОВЕНО след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име С..

Считайки решението в обжалваните части за неправилно, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете по чл. 149 от СК да бъдат отхвърлени, т.к. бившата му съпруга и детето Р. до края на лятото на 2022г., а детето М. до м.ноември 2022г. живели при него в къщата в с.Стожер и той ги издържал. Излага, че няма постоянни доходи и не е в състояние да изплаща издръжка в общ размер на 700 лева месечно за децата си.

Излага , че може да заплаща издръжка на по 200 лева за всяко от децата по исковете с правно основание чл. 143 от СК. Претендира отхвърляне на искането на С. С. да носи фамилното му име след прекратяване на брака.

В съдебно заседание по същество , чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, претендира уважаването й. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуалния представител в минимален размер. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание по същество чрез процесуалния си представител поддържа депозирания по жалбата отговор, като претендира отхвърлянето й и присъждане на разноски съобразно представения списък.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от контролираща страна – Д“СП“ - Варна не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. М. С. против С. П. С. иск с правно основание чл.49 от СК за прекратяване на сключения между тях брак , както и съединените с него искове с правно основание чл. 59 от СК , чл.144 и чл.149 от СК , както и чл. 53 от СК. В исковата молба се излага , че от брака страните имат родени две деца М. С.

М. ЕГН ********** и Р. С. М. ЕГН1543037930. Ищеца не претендира предоставяне на родителските права. Излага, че винаги е работил и продължава да работи, а съпругата му почти не е работила. Приема да заплаща месечна издръжка в размер на минималната в полза 2 на децата, до навършване на пълнолетието им, с падеж до петнадесето число на месеца, моли да се определи режим на лични контакти с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, десет дни през лятото, когато не е в годишен отпуск и за двете деца, по един ден с преспиване за празниците Коледа, Нова Година и Великден.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирала писмен отговор , в който излага , че след като в началото на брака отношенията между съпрузите са били добри, то с времето те са се влошили, като ищецът е започнал да упражнява срещу нея първоначално психическо насилие, а по-късно и физическо насилие, за което има постановено и съдебно решение. Сочи, че от края на м.май 2022г. съпрузите са във фактическа раздяла. Моли брака да се прекрати с развод, да и се предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, като се определи местоживеенето им да е при нея, да се осъди бащата да заплаща за всяко от децата месечна издръжка в размер на по 350лв., считано от 22.12.2021г. - една година назад от датата на подаване на отговора до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, ведно с законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното и изплащане, да се определи режим на личен контакт на бащата се децата като му се даде възможност да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 14ч. във съботния ден, без приспиване, като режима ще се изпълнява по местоживеене на децата на обществено място и в присъствието на майката и/или посочено от нея трето лице, както и 10 дни през лятото, разделени на 5 пъти - по 2 дни от месеца, когато майката не е в платен годишен отпуск, от 10ч. до 18ч. през съответните дни, като режима ще се изпълнява по местоживеене на децата на обществено място и в присъствието на майката и/или посочено от нея лице, на втория ден от Коледните празници от 10ч. до 14ч. на съответния ден, без приспиване, като режима ще се осъществява на обществено място и в присъствието на майката и/или посочено от нея трето лице, първия ден от пролетната ваканция от 10ч. до 14ч. на съответния ден, без приспиване, като режима ще се осъществява на обществено място и в присъствието на майката и/или посочено от нея трето лице. След прекратяване на брака , желае да продължи да носи фамилното име С. и моли да и се присъдят сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция 3 доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

С Решение № 1762 от 19.05.2023г./допълнено с Решение № 2685 от 19.07.2023г., поправено с Решение № 3252 от 11.10.2023г./,съда е :

ПРЕКРАТИЛ БРАКА между С. М. С. ЕГН********** и С. П. С. ЕГН********** сключен на 20.06.1992г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Добрич, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №0357 поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на осн. чл.49 от СК.

ПРЕДОСТАВИЛ е упражняването на родителските права по отношение на децата Р.

С. М. ЕГН********** и М. С. М. ЕГН********** на майката С. П. С. ЕГН**********, като Е ОПРЕДЕЛИЛ местоживеенето им да е при нея на адрес гр.Варна, Кризисен център за жертви на домашно насилие и трафик на хора и е ОПРЕДЕЛИЛ режим на личен контакт на бащата С. М. С. ЕГН********** от с.Стожер, Обл.Добрич, ул."Опълченска" №78 с децата Р.

С. М. ЕГН********** и М. С. М. ЕГН**********, като му дава възможност да ги вижда и взема при себе си.

В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предмет на настоящото произнасяне е решението в частта за определената в полза на децата месечна издръжка за минало време и за напред до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване , както и иска с правно основание чл.53 от СК за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

Съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна със следните аргументи:

Основното възражение на въззивника е невъзможността му да заплаща претендираната от ищеца издръжка , съответно размера на същата, както и ,че не дължи такава за минало време т.к. бившата му съпруга и детето Р. до края на лятото на 2022г., а детето М. до м.ноември 2022г.са живели при него в къщата в с.Стожер и той ги е издържал.

Чрез процесуалния си представил същия излага, че може да заплаща издръжка в полза на децата си от по 200 лв. месечно.

Между страните не е спорно, а и е видно от представените писмени доказателства / удостоверения за раждане/, че ищецът С. С. и ответника С. С. са родители на децата М., роден на 16.05.2006г. и Р. роден на 03.03.2015г., съответно на 17 и на 8 години към дата на постановяване на обжалваното решение.

Между страните по делото, няма спор и че ответника няма алиментни задължения по отношение на негови низходящи.

По делото не са представени писмени доказателства за специални нужди на двете деца , както и за получавани от ищеца и ответницата месечни трудови възнаграждения. Още в исковата си молба С. С. излага , че през целия си живот е работил и работи и към настоящия момент, за разлика от съпругата си.

В хода на производството не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че въззивника страда от заболяване, което му пречи да получава доходи от трудова активност. Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема , че същия е трудово ангажиран и получава доходи над минималната работна заплата за страната , която към м.11.2022г. е в размер на 710.00лева , а към настоящия момент е в размер на 933.00 лева.

4

От събраните пред първа инстанция гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на ищеца – П. С. С. и Ц.А.И. , които съда кредитира като обективни в тази част и свидетеля А.П.Р. - воден от ответника, които съда кредитира като обективни и безпротиворечиви , както и от казаното от двете деца при изслушването им в о.с.з. на 25.04.2023г. безспорно се установява , че към дата 22.12.2022г. и двете деца са живели при майката си и единствено тя е полагала грижи за тях. Детето Р. учи в гр.Варна в училище „Добри Чинтулов“ , а детето М. е ходил на училище до седми клас. Към настоящия момент не учи, а помага на майка си в магазина за хранителни стоки , където работи и тя.