Решение № 236 от 15.05.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 129/2026
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Христина Михова, Деница Вълкова, Виолета Магдалинчева
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл. 151, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 151а · Закон за движението по пътищата
- чл.162, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- член 37, алинея 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл.60 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.117 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.223, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.347 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.347, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.2-4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.2-4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.2-4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.5, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.5, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.351, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.355, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. София, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Михова
Членове:
Деница Вълкова
Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора М. Гр. К. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200129 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационни жалби на адвокат Д. М. и адвокат Б. Б., двамата от САК, в качеството им на защитници на подсъдимите С. С.
Е. и А. С. Е., касационна жалба на адвокат А. Б. от САК – повереник на частния обвинител Ц. В. Д. и касационна жалба на частните обвинители Ю. С. А., Р. А. А. и В. Ю. А., чрез повереника им адвокат Р. М., срещу въззивно решение № 367 от 11.11.2025 г., постановено по ВНОХД № 20251000600952 по описа на Софийския апелативен съд (САС) за 2025 г.
С всяка от касационните жалби се претендират всички касационни основания по чл.
348, ал. 1-3 НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) в касационната жалба на защитника адвокат М. се аргументира с доводи за нарушения на чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК при формиране на вътрешното убеждение на съда относно релевантни към обвинението въпроси.
Доказателствената дейност на въззивния съд се оспорва и с довод за неизпълнени указания в предходно отменително решение на ВКС. Сочат се доказателствени материали, послужили за решаващите изводи на съда относно приетите за установени факти, за които жалбоподателят счита, че не са събрани по предвидения в НПК ред. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на материалния закон) се обвързва главно с отказа на съда да приеме, че подсъдимата Е. е правоспособен водач на МПС, която защитна теза има отношение към правната квалификация на извършеното от нея деяние и генерално за отговорността на подсъдимия Е. като изключващо обективно и субективно съставомерно поведение за престъплението, предмет на обвинението срещу него. Явна несправедливост на наложените наказания се заявява с доводи за игнорирани съществени факти и обстоятелства, относими към тяхната индивидуализация, в това число неотчетено съпричиняване от страна на пострадалата А. и останалите непълнолетни момичета, които са пътували в управлявания от подсъдимата Е. лек автомобил. Прави се искане ВКС да отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав на САС с конкретни указания по 1 правилното приложение на закона, да оправдае двамата подсъдими или алтернативно да намали размера на наложените им наказания под минималния размер предвиден в закона на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а наказанието спрямо подсъдимия Е. да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
В жалбата на защитника - адвокат Б. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се заявява с оценка на обжалвания съдебен акт като необоснован. Прави се уточнение, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание, но в случая е резултат на пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда и нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, игнориране на свидетелски показания на непредубедени свидетели за сметка на фаворизирането на други, които са противоречиви и непоследователни. Касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се претендира главно с довод за ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия Е. по силата на недопустимо разширително тълкуване по аналогия на наказателния закон и несъставомерност на деянието на този подсъдим. Като явно несправедливо се атакува само наложеното наказание на подсъдимия Е.. Сочи се, че той е с ниска степен на обществена опасност и положителни характеристични данни във всички житейски сфери - лична, обществена, семейна.
Поведението му в обществото е безукорно, не е осъждан, няма криминални регистрации. За неговото поправяне и превъзпитание не биха били необходими шест години лишаване от свобода. Относно генералната превенция, защитникът счита, че проявите на жестокост посредством произнасяне на съдебни актове с унищожителни последици върху живота на конкретни лица не допринася за намаляване на случаите на незаконосъобразно поведение при управление на МПС. Моли ВКС да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.
В жалбата на частния обвинител Ц. Д. се акцентира върху касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се заявява явна несправедливост само по отношение на наложените наказания на подсъдимия Е. и се иска тяхното увеличаване над средния размер.
Въпреки, че останалите две касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК се навеждат поради несъгласие с оправдаването на подсъдимата Е. от САС по обвинението за нарушения на правилата за движение по чл.21, ал.1 и чл.104а от ЗДвП, в жалбата се изразява становище, че наложеното й наказание е законосъобразно, поради което се прави искане „присъдата в тази част да бъде потвърдена“.
В жалбата на частните обвинители Ю. А., Р. А. и В. А. трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1-3 от НПК се обвързват с недоволство от оправдаването на подсъдимата А. Е. по обвинението за нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 и чл.104а от ЗДвП, както и с наложеното й наказание. Сочи се, че то е определено при липса на мотиви, неправилно приложение на закона при неговата индивидуализация, неотчитане на значими отегчаващи отговорността обстоятелства, между които няколкократно предоставено от подсъдимата управление на л.а. „***“ на други непълнолетни и неправоспособни лица в инцидентния пътен участък, неотчитане на младата възраст на загиналата Н. А. (14 годишна) и на увредените лица, както и че нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които въззивният съд я е оправдал, са извършени умишлено от подсъдимата, което обуславя явна несправедливост на наложеното й наказание. Прави се искане за увеличаването му към максималния размер на наказанието лишаване от свобода, а в случай, че то не бъде уважено, частните обвинители молят ВКС да отмени условното осъждане по чл. 69, ал.1 от НК и да постанови същото да бъде изтърпяно ефективно.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият С. С. Е. се явява лично. Не се явява подсъдимата А. С. Е., редовно призована. За двамата се явяват адвокат Т.
Р. (преупълномощен от защитника – адвокат М.) и адвокат Б. Б., които поддържат касационните жалби на защитата.
Касационният жалбоподател – частен обвинител Ц. В. Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява повереникът адвокат А. Б., който поддържа касационната й жалба.
Касационните жалбоподатели – частни обвинители Ю. С. А., Р. А. А. и В. Ю. А. се явяват лично и с повереника си адвокат Е. Т., който поддържа касационната им жалба, 2 подадена чрез първоначалния повереник - адвокат Р. М..
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че четирите касационни жалби са неоснователни, тъй като въззивният съд е обсъдил подробно всички доказателства по делото, изпълнил е указанията на ВКС в отменителното решение и след съобразяване на всички релевантни обстоятелства за установяване на фактическата обстановка и правилната правна квалификация на деянията на подсъдимите е определил справедливи наказания за всеки от тях. Прокурорът изцяло се солидаризира с доводите в обжалваното решение, че подсъдимата Е. е нямала правоспособност да управлява МПС извън територията на САЩ. Счита, че нейният баща – подсъдимият Е. въпреки знанието за това, спокойно е приел, че тя ще управлява автомобила, за да се разходи с приятелките си, както и че това не се е случвало за първи път, а видно от доказателствата било практика в това семейство. Прокурорът подробно аргументира несъгласието си със защитните доводи за съпричиняване от страна на пострадалите и предлага ВКС да остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в касационните жалби и становищата на страните в съдебно заседание и като извърши проверка на обжалвания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 1 от 05.01.2024 г., постановена по № 20221200201125 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимите А. С. Е. и С. С. Е. са признати за виновни, както следва:
Подсъдимата А. С. Е. - за виновна в това, че на 17.07.2021 г. около 15:00 часа в участък от асфалтов общински път BLG 19742 км.1+200 м в посока от село Ваклиново, общ. Сатовча към село Кочан, общ. Сатовча, като неправоспособен водач, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ модел „**“ с рег. № *******, собственост на С. С. Е., като непълнолетна, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в резултат на нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1, чл.21, ал.1 и чл.104а от ЗДвП по непредпазливост е причинила смърт на едно лице - Н. Ю.а А. и средни телесни повреди на две лица – Ц. В. Д. и Е. М. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пред. последно, б. “б“, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК й е наложено наказание три години лишаване, чието изпълнение е отложено на основание чл. 69, вр. чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият С. С. Е. - за виновен в това, че на 17.07.2021 г. около 11:30 часа в с.
Сатовча, обл. Благоевград е нарушил забраната на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП – като водач и собственик на посоченото МПС го е предоставил на неправоспособния водач непълнолетната А. С. Е. и с това деяние, като независим съпричинител, на същата дата около 15:00 часа, в участък от асфалтов общински път BLG 19742 км.1+200 м в посока от с.
Ваклиново, общ. Сатовча, обл. Благоевград към с. Кочан, общ. Сатовча, обл. Благоевград, по непредпазливост е причинил смърт на едно лице - Н. Ю.а А. и средни телесни повреди на две лица – Ц. В. Д. и Е. М. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пред. последно, б. “б“, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК му е наложено наказание шест години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание член 343г, във вр. с член 37, алинея 1, т. 7 НК подсъдимият С. С. Е. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години.
С присъдата съдът е пропуснал да се произнесе за отговорността на подсъдимите относно деловодните разноски и не се е разпоредил с веществените доказателства, описани подробно в обвинителния акт.
По въззивни жалби на защитниците на подсъдимите (с главно искане за нова оправдателна присъда спрямо подсъдимия Е. и оправдаване на подсъдимата Е. в частта на обвинението за липса на правоспособност да управлява МПС), въззивна жалба на частния обвинител Ц. Д. (с искане за увеличаване на наложените наказания на подсъдимия Е.) и 3 въззивна жалба на частните обвинители Ю. С. А., Р. А. А. и В. Ю. А. ( с искане за увеличаване на наложеното на подсъдимата Е. наказание лишаване от свобода и отмяна на условното осъждане) е било образувано въззивно производство пред САС, приключило с потвърдително въззивно решение № 50/03.02.2025 г. по ВНОХД № 20241000600481/2024 г., което е било отменено с Решение № 370/28.07.2025 г. по н.д. № 20258002200326/2025 г. на ВКС, първо н.о, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в оценъчната доказателствена дейност на въззивния съд и липса на мотиви.
Повторният въззивен контрол е осъществен с обжалваното решение, предмет на настоящата втора по ред касационна проверка, с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимата А. Е. е оправдана частично – само относно обвинението съставомерният резултат да е в причинна връзка с нарушения на правилата за движение по чл.21 и чл.104а от ЗДвП. В останалите й части присъдата е потвърдена.
Касационните жалби са допустими – изхождат от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в установения от закона срок.
Разпечатката съдържа 36 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78d8ff52-9241-478b-8ba6-8aacced8c669