Решение № 397 от 08.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300503427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община ***********, чрез пълномощника гл.юрк. П. К. против Решение № 586 от 09.11.2024г., постановено по гр. дело № 1239/2023г. на Районен съд - Асеновград, IV гр.с., с което жалбоподателят Община А., представлявана от **** д-р ********, е осъдена да заплати на Л. Е. Ч. с ЕГН: ********** от гр. А. сумата от 352,30 лв., представляваща направени разходи за лечение и кремация на безстопанствено животно - 1 бр. куче, намерено на 28.04.2023г. на територията на община А., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 10.07.2023г. до окончателното плащане, както и разноски в производството в размер на 390 лв. Изложени са подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт.

Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД . Твърди се, че жалбоподателят е бил в невъзможност да изпълни вменените си със Закона за защита на животните задължения, тъй като ищцата отвела животното преди служителите на Община А. да се отзоват на сигнала. Не било налице и съзнателно неизпълнение на задължения на Община А., изразяващо се в бездействие от тяхна страна, което би навредило на животното. Създалата се ситуация пораждала съмнения по отношение на това имало ли е изобщо куче, нуждаещо се от помощ на посоченото в сигнала място, безстопанствено ли е 1 било, извършени ли са изследвания на животното и прилагано ли е в действителност лечение, настъпила ли е смъртта му, при липса на съставена и представена по делото епикриза. Общината е настанявала за лечение животни във ветеринарномедицински заведения и е поемала разходите за същите, но само в случаите, когато е била предоставена възможност на нейните служители да се запознаят със състоянието на животното. Сочи се още, че документите съставени от ветеринарното лечебно заведение не представляват официални документи, отразяващи приема на животното в лечебното заведение, състоянието му, назначените изследвания и лечение, резултатите от тях и настъпилата смърт. Амбулаторният дневник на ветеринарната клиника не бил воден по образец съгласно изискванията на чл. 39 от ЗВМД.

При изслушването на вещото лице, изготвило допуснатата по делото ветеринарномедицинска експертиза д-р ******** същият заявил, че поставянето на препарата Пойнткеър V-14 Плюс не било необходимо и належащо, като е можело да бъде поставен и впоследствие. По делото била изискана информация от трето неучастващо лице – управителя на ветеринарна клиника „********“ ООД. В постъпилите служебна бележка и идентификационен документ било удостоверено, че опасният отпадък от дейността на клиниката се съхранява чрез замразяване и се предава на „*******“ АД гр. П. по силата на сключен помежду им договор и че в документите липсват имената на животното и собственика, защото отпадъкът бил сборен. Представеният идентификационен документ № 3425-А за куче под № 39145 в картотеката на клиниката на името на Л. Ч. съдържал описание на товара, а именно клинични отпадъци от лечебния процес в здравните заведения, както и данни за товародател, превозвач, товарополучател и превозно средство. Твърди се, че описаният идентификационен документ представлявал образец съгласно Приложение № 8 към чл. 12, ал.1 по Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и касаел единствено превоз на опасни отпадъци. Твърди се, че „*********“ АД гр. П. не притежава право да извършва дейности по обезвреждане на странични животински продукти. Представените от „********“ ООД документи не удостоверявали извършеното унищожаване на трупа на починалото куче в екарисаж, тъй като последното се удостоверявало посредством потвърдителна бележка за получени за обезвреждане странични животински продукти, изготвена по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ. Не било доказано и че кучето е безстопанствено. Твърди се, че действията и грижите за кучето, на което били извършени изследвания, лечение и кремация, не представлявали водене на чужда, а на своя работа и по лични подбуди ищцата е положила грижа за живота и здравето на животното.

Неизпълнението на задължението на общината по чл. 47, ал.3 от Закона за защита на животните не било скрепено с конкретна санкция и съответно липсвали доказателства, че извършеното водене на чужда работа без пълномощие е оправдано с предотвратяване настъпването на вреди в правната сфера на ответника. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна поради нейната недоказаност.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 2 от Л. Е. Ч. - ищца в първоинстанционното производство, с който се оспорва същата като неоснователна. Счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че „********“ АД гр. П. не притежава разрешение да осъществява дейност по обезвреждане на подобен вид отпадъци, съгласно ЗУО. След приемането на новия ЗУО за разрешаване извършването на дейност по обезвреждане на отпадъци от животински тъкани на „*********“ АД гр. П. било издадено Решение № 09-РД-309-05 от 15.04.2020г., с което е изменено и допълнено Решение № 09-РД-309-04 от 20.09.2016г. на РИОСВ – Пловдив.

Добавена била дейност по обезвреждане на отпадъци с код „02 01 02“, която е посочена в действащата Наредба № 2/2014г. като отпадъци от животински тъкани. Твърди се, че посоченият в медицинските документи час на извършване на изследванията на животното не бил верен. Сочи се, че служители на общината не са предприели мерки за оказване на незабавна помощ на намереното болно животно, доколкото ищцата подала сигнал в 11:23 часа, а проверката от общината на място била извършена в 13:20 часа.

Доказано било и че кучето е безстопанствено - намерено било на улицата, без чип или друга идентификация, не е било под надзора на собственик или на друго лице, което е отговорно за него. Доказателствата по делото не могат да обусловят извод за правото на собственост върху кучето при приложение на правните способи за придобиване на такова право. Сочи, че бездействието на общината я принудило да поеме чуждата работа без пълномощия, но това по никакъв начин не означавало, че го е направила с дарствено намерение.

Надзорът и грижите за безстопанствени кучета са възложени на общините, които са длъжни да предприемат мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, когато бъдат установени признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане, като всяко лице, което намери болно или наранено животно, под страх от административнонаказателна (чл.

62, ал.1 от ЗЗЖ) или наказателна отговорност (чл. 325б от НК) е длъжно да информира приюта за животни, органите на местната власт ОДБХ, РУ на МВР или ИАГ според вида на намереното животно и компетентността на институциите за полагане на грижи за различните видове животни. Твърди се, че съответният орган следва да съдейства за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ, като чл.150, ал.1, б. „е“ от ЗВМД задължава собствениците и гледачите на животни да проведат незабавно лечение при констатирано заболяване или нараняване. Към процесната дата 28.04.2023г. ветеринарна клиника „******“ била единствена в града, която разполага със стационар, при това клиниката се намирала само на метри от мястото, където е намерено пострадалото куче. От приетата СВМЕ се установило, че животното е лекувано правилно, а състоянието му изисквало оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ. За обезвреждането на трупа в екарисаж били представени надлежни писмени доказателства, издадени от ветеринарната клиника. Размерът на направените разходи бил установен с квитанция за ветеринарно обслужване и фискален бон, приложени към исковата молба. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от 3 легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Л.

Е. Ч., с която е предявила срещу Община А. осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сторени разноски във връзка с лечение и кремация на безстопанствено куче в общ размер на 352,30 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че на 28.04.2023г. нейна позната А. й се обадила по телефона с молба да помогне на безстопанствено куче, мъжко, бяло, на възраст около една година, което намерила в безпомощно състояние на ул. „*******. Доколкото ищцата била служебно ангажирана и не можела да отиде на място, за да помогне, тя започнала да звъни по телефона на приятели и познати, за да търси помощ за отвеждане на кучето в клиника. Звъняла неколкократно на служителите от отдел „Екология“ при Община А., но никой не вдигнал телефона. Обадила се в БАБХ на спешния телефон и подала сигнал за куче, което има нужда от спешна ветеринарномедицинска помощ, пуснала писмен сигнал до ответника Община А. в електронния портал на официалната страница на институцията.

Ищцата звъннала и във ветеринарна клиника „******“, за да помоли за съдействие, но й казали, че тъй като служителите работят в намален състав и в момента имат много пациенти, не могат да излязат, за да видят кучето на място. Тогава ищцата се обадила на друга позната - М. С., която отишла на място и с нейна помощ кучето било отнесено на ръце във ветеринарна клиника „*****“, записано на името на ищцата и му била оказана спешна ветеринарномедицинска помощ. На 18.05.2023г. в електронния портал на сайта на Община А. е била отразена промяна в статута на подадения от ищцата сигнал, като е било посочено, че служители на общината незабавно се явили на място, за да направят проверка и там нямало болно животно. След настаняването му във ветеринарна клиника „*******“ гр. А. кучето е изследвано, направена му била пълна кръвна картина и биохимия, както и тестове за наличие на заразни заболявания, като тестът за заболяването „Гана“ е бил положителен. Въпреки започналото лечение по протокол с вливане на лекарства, в края на деня кучето е починало. Лекуващият ветеринарен лекар обяснил по телефона на ищцата, че трупът на животното трябва да бъде кремирано в екарисаж, понеже заболяването е изключително заразно. На следващия ден ищцата отишла в клиниката, за да заплати сметката за лечението и екарисажа на кучето, като във връзка с направените разходи на 02.05.2023г. е депозирала при ответника молба да й бъдат възстановени платените средства, но с писмо от 31.05.2023г. й било отказано. Изложени са твърдения, че кучето е било безстопанствено, нямало е чип, нито ушна марка, поради което отговорността за разноските за лечение на безстопанствени кучета е на общината, във връзка с вмененото задължение на кметовете и кметските наместници да съдействат за организиране на изпълнението на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните, както и за събиране и обезвреждане на умрелите безстопанствени животни, съгласно Регламент ЕО 1069/2009г. на ЕС. Горното налагало извода, че ищцата е извършила фактически действия в чужд интерес, като е завела във 4 ветеринарна клиника безстопанствено куче, нуждаещо се от оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ, знаейки че това е задължение на ответната Община А.

Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78d88f9d-208d-461a-ac5f-98228b35cc6e