Решение № 310 от 26.07.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Видин, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320200423 по описа за 2023 година

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №8072/06.03.2023г. издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол “ при А“ПИ“ гр. София, с което на С. К. М. от гр.**** на основание чл.53 ал.1 т.2 , предл.2 от ЗП е наложена Глоба в размер на 4000 лева за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.А предл.2 от ЗП във вр. с чл.7 ал.1 т.5 б.В , чл.8 ал.1 и ал.2и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 30.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателя редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител.

За АНО се явяваредовно упълномощен представител, който развива аргументи за потвърждаване на НП.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.

Видинският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото 1 доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.02.2023 г. Н. М. А.- инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А“ПИ“ е съставил АУАН на жалбоподателя , за това , че около 11:30 часа на същата дата е извършил проверка е установил, че на път 1-1, км 56+600 на център с. Медовница в посока гр. Видин - гр.

Монтана, С. К. М. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка Ивеко, модел АД 410 Т с рег. № ******, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на камък, видно от описанието на нарушението в акта, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.При направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ***-** № 118807, № 0252 в Регистъра на одобрените типове средства за измерване (Заявление за метрологична проверка № 00002921854/21.04.2022 г.) верифицирана до 21.04.2023 г. и ролетка№ 1313/18/5 м, е констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.38 метра на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.410 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5. буква „В" от превишаването е с 11. 410 т., видно от Кантарна бележка № 525/02.02.2023г.

Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя Н. М. А., както и писмените доказателства , приобщени към делото. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

По същество жалбата е частично основателна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които 2 потвърждават извършеното административно нарушение. Вменените във вина на нарушителя нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Установено е по несъмнен начин в производството, че е извършено нарушението, за което е наложена санкцията.

Правилно е приложен материалния закон. Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.

Съгласно посочената разпоредба за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Съгласно чл.3, т.2 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

В чл. 7, ал. 1, т. 5. буква „В" от Наредбата е предвидено, че при измерено разстояние между осите 1.38 метра на двойната задвижваща ос максимално допустимо натоварване на единична ос-задвижваща е 11,5т., в чл.7, ал.1, т.2, б.”б”, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 19 т. на ЕДНА ОС.В случая е констатирано превишаване с 11.

410 т. на ос.

Действително по делото се събраха доказателства , че за конкретния товарен автомобил и дата е пуснато заявление за издаване на разрешително за движение на тежко или извънгабаритно пътно превозно средство и е издадено такова , но видно от самото заявление /приобщено като доказателство по делото/ същото касае превозно средство с бр. на оси предни 2 и задни 2 и именно на такъв автомобил е издадено разрешително , при това за извън габаритен товар много под констатирания размер при извършената проверка.

Поради горното Съдът намира , че в случая за товарен автомобил Ивеко, модел АД 410 Т с рег. № ****** - МПС четири оси с две управляеми оси и с превишена допустима маса при измерено разстояние между осите 1.38 метра на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС - 30.410 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. не е издадено разрешително. В този смисъл е и обстоятелството , че превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за МПС с допустима максимална маса по чл.6 ал.1 от Наредбата с пневматично или еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища отворени за обществено ползване не попада в изключенията по чл.8 ал.5 във връзка с чл.14 ал.3 от Наредбата.

Вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства. Безспорно установено е, че при направеното от контролните органи измерване са установени стойности на посочените показатели над максимално допустимите.

3

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че техническите средства, с които е направено измерването са изправни.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, предвиждаща, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Жалбоподателят представлява физическо лице, което е управлявало процесното ППС с натоварване над допустимите размери и в нарушение на чл.26, ал.2 от ЗП, поради което същият е годен субект на нарушението. В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, съгласно представения трудов договор, жалбоподателят е следвало да знае максимално допустимите стойности по НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е формално. От събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.

Предвид на изложеното, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение.

Съдът намира за основателен довода на жалбоподателя, че размерът на наказанието е несправедлив, като не съответства на тежестта на нарушението и нарушителя, както и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. За нарушението по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, се предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв. В процесния случай, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 4000 лв. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат взети предвид липсата на други нарушения на Закона за пътищата, както и получаваният от жалбоподателя трудов доход. С оглед на това, при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, справедливо се явява административно наказание глоба в минималния размер – 2000 лв, като Съдът съобрази и обстоятелството , че констатираното превишаване на допустимото максимално натоварване в случая не попада в изключенията по чл.8 ал.5 във връзка с чл.14 ал.3 от Наредбата, поради което не следва да се наложи минималния размер. Обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 4000 лв. на 2000 лв.

При този изход на делото и с оглед претендиране на направените по делото разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя Съдът следва да отбележи следното:

В случаите, в които искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено, съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение 4 намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, за това е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.

Жалбоподателят е доказал заплащане на 500,00 лева за адвокатски хонорар. По съразмерност на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата в размер на 250 лева съставляващи съразмерно на уважената част от оспореното НП.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №8072/06.03.2023г. издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол “ при А“ПИ“ гр. София, с което на С. К. М. от гр.**** на основание чл.53 ал.1 т.2 , предл.2 от ЗП е наложена Глоба в размер на 4000 лева за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.А предл.2 от ЗП във вр. с чл.7 ал.1 т.5 б.В , чл.8 ал.1 и ал.2и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 30.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на наложената ГЛОБА от 4000 лв. на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.