Решение № 1159 от 23.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба подадена от „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907, представлявано от пълномощника юрисконсулт В.А., длъжник по изп.д.№282/2025 г. по описа на ЧСИ М.К. , с рег.№ 823 в КЧСИ, против постановление № 1394 на съдебния изпълнител от 18.08.2025 г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение. Иска се от съда да намали размер на адвокатското възнаграждение на всеки един взискател от по 200 лева или общо 600 лева за тримата.

В срока по чл.436,ал.2 ГПК взискателите Н. А. П., ЕГН **********, Н. К. П., ЕГН ********** и А. К. П., ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. Д., са подали възражение, в което излага съображения за неоснователност на жалбата и за отхвърлянето й като неоснователна.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 29.07.2025 г., подадена от взискателите Н. А. П., ЕГН **********, Н. К. П., ЕГН ********** и А. К. П., ЕГН:**********, за събиране на непогасено парично задължение от длъжника „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907, възлизащо в размер от по 200 000 лева за всеки един взискател- главница, ведно със законната лихва начиная от 15.08.2019 г. до окончателното й изплащане , съгласно представен изпълнителен лист от 29.07.2025 г.

За образуване и процесуалното си представителство по изпълнителното дело 1 взискателите са упълномощили адвокат А. Д., при уговорено адвокатско възнаграждение в размер от по 8000 лева за всеки един от тримата взискатели.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 31.07.2025г. Срещу решението, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, е подадена касационна жалба в частта за разликата над 150 000 лв. за всеки един. С определение № 2471 от 05.08.2025 г., постановено по ч.к.т.д.№1598/2025 г. по описа на ВКС, съдът е спрял на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 240/25.07.2025 г. по т. д. № 266/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, в частите, с които предявените от Н. А. П., Н. К. П. и А. К. П. срещу ЗАД „Армеец“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. всеки, заедно със законната лихва. Длъжникът е погасил дълга в срока по чл.428,ал.1 от ГПК на 05.08.2025г. с изключение на тази част, за която съдът е спрял на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 240/25.07.2025 г. по т. д. № 266/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

На 11.08.2025г. е депозирал и възражение с вх.№ 14013, с искане за намаляване от съдебния изпълнител на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение , като се излага становище, че същото не кореспондира с правната и фактическа сложност на делото. С обжалваното постановление № 1394 от 18.08.2025 г. възражението на длъжника срещу размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прието за неоснователно.

При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, съдът изведе следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В процесния случай следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.В случая преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява и извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника и само 7 дни след образуване на изпълнителното дело. При тази хипотеза съдът приема, че 2 изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателите имат право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело , което следва да се определи в размер от по 200 лева за всеки един взискател или общо 600 лева. Поради изложеното постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е неправилно и следва да отменено, а размерът на адвокатското възнаграждение намален от по 200 лева за всеки един взискател.

По отношение на разноските:

Независимо от изхода на спора, разноски на длъжника не следва да бъдат присъждани. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производството по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл.

248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото.

Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в процеса относно разноските (в този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г., III г. о., ВКС и др.). При така възприетото искането на длъжника за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление №1394 от 18.08.2025 г. на ЧСИ М.К. по изп.д.№ 282/2025 г., с което е отказано да бъдат намалени направените от взискателите Н. А.

П., ЕГН **********, Н. К. П., ЕГН ********** и А. К. П., ЕГН:**********, разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, въз основа на подадено от длъжника „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907, възражение и вместо това 3

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА от 8000 лева за всеки един взискател/ или общо 24 000 лева/ на 200 лева за всеки един взискател/или общо 600 лева/, разноските дължими по изп.д.№ 282/2025 г. от длъжника „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907 на взискателите Н. А. П., ЕГН **********, Н. К. П., ЕГН ********** и А. К. П., ЕГН:**********, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4