Решение № 720 от 20.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330110423 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу Н. Р. Д., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: главница 1000 лв., договорна лихва в размер на 151,56 лв. за период 30.05.2019г. – 01.12.2019г., 258,68 лв. законна лихва за забава върху главницата за период 01.12.2019г. – 22.04.2024г., както и законната лихва от подаване на заявлението – 23.04.2024г. на основание сключен между ответника Н. Р. Д., ЕГН ********** и Сити Кеш ООД договор за паричен заем/кредит № ************** което вземане било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сключен със „Сити Кеш“ ООД.

Ищцецът твърди, че на****г. е сключил Договор за потребителски кредит № **** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, която е следвало да върне на 6 бр. вноски от по 305 лв., в срок до 01.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителния план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и ГПР в размер на 48.63 %.

Твърди се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали 1 средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон, като съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Ако съдът приеме, че този договор не е сключен по електронен път да приеме, че е сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, тъй като договорът е реален.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора, както и че с договора за цесия „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил своите вземания към длъжника към ищеца, като длъжникът е уведомен за цесията на посочения имейл адрес.

От ответника, чрез назначения му особен представител адв. Б. Л., е постъпил писмен отговор, в който се излага, че ищецът не е легитимиран да предявява иск, доколкото вземането не му е било прехвърлено. На следващо място сочи, че в представения договор за потр. кредит не била предвидена възможност за прехвърляне на вземането от кредитора. Излага се също така, че ако съдът приеме, че е налице валиден договор за цесия да приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като противоречащ на чл. 22 от ЗПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 236, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на ******г. между Сити Кеш ООД и Н. Д. е сключен договор за паричен заем кредирект № *****, по силата на който СИТИ КЕШ ООД е предоставило на Д. сумата от 1000 лева, която ответникът е следвало да върне на 6 едноседмични вноски – 2 по 33,38 лева и 4 по 271,20 лева, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,40%. В т. 6.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на сумата да предостави обезпечение по начина и реда, уговорен в член. 33, ал. 1 от ОУ – порчител или банкова гаранция.

Съгласно т. 6.2 от договора, при неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 678,44 лв., като неустойката се начислява автоматично от заемодателя с подписването на договора и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Сключеният между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит 2

(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на член 9 ЗПС, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на член 9 ЗЗД - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ). В този смисъл са й задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,4 % т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като размерът му не надвишава максималния по член 19, ал. 4 ЗПК. Така посочен размерът не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 678,44 лв., която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Уговорената в процесния договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – член 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не 3 могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 678,44 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

С уговорената в т. 6.1 от договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Това следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Посочената като алтернатива за обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.

Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на член 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая размера на неустойката е по-висока от заетата сума, и заедно с нея се формира годишен процент на значително по-висок от нормативно установения в член 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал.

1 не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл.

19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото член 11, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях 4 на обсъжданата сума по чл. 11, ал. 1, те не могат да изпълнят отредената им функция да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

Предвид изложеното, договорът за паричен заем е изцяло недействителен на основание - противоречието му със закона- чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, поради което предявеният иск на договорно основание - чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Следва да бъде посочено, че от ищеца няма заявено при условията на евентуалност иск с искане с правно основание член 23 ЗПК, в която хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на член 23 ЗПК.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски има ответника, но същият не е направил такива, поради което разноски не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу Н. Р. Д., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: главница от 1000 лв., договорна лихва в размер на 151,56 лв. за периода 30.05.2019г. – 01.12.2019г., 258,68 лв. законна лихва за забава върху главницата за период 01.12.2019г. – 22.04.2024г., както и законната лихва от подаване на заявлението – 23.04.2024г. до окончателното й изплащане, на основание сключен между ответника Н. Р. Д., ЕГН ********** и Сити Кеш ООД договор за паричен заем кредирект № ***********г., което вземане било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сключен със „Сити Кеш“ ООД, като неоснователен.