Решение № 1786 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330116780 по описа за 2025 година

Ищцата П. Й. П. е предявила срещу ЗК „Нов Живот 92“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.

222, ал.3 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 9809,28 лева (равняваща се на 5015,41 евро), представляваща дължимо обезщетение поради придобИ.е на право на пенсия при прекратяване на трудов договор, сключен между страните, със Заповед **, сумата в размер на 1184,73 лева (равняваща се на 605,74 евро), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода ** г. – 13.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 13.10.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № **/** г. по ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд **.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен трудов договор на ** г. Със Заповед ** трудовото правоотношение било прекратено поради болест, довела до трайно намалена работоспособност на ищцата. Към тази дата същата била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което следвало ответникът да й заплати шест месечни брутни трудови възнаграждения. Навеждат се доводи, че 1 последното брутно трудово възнаграждение, получавано от ищцата, е в размер на 1634,88 лева. Посочва се, че с молба от ** г. ищцата е заявила претенцията си за заплащане на обезщетение, а след това и с такава от ** г., но до настоящия момент сумата не била изплатена. Поради изложеното ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд **. По делото била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника ЗК „Нов Живот – 92“, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Възразява се, че исковата претенция е погасена по давност, доколкото ищцата е ** от ** г. На следващо място се твърди, че към ** г. ищцата не е отговаряла на изискванията за осигурителен стаж и възраст. Навеждат се доводи, че финансовото състояние на ответника е влошено поради поведение на ищцата. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена Заповед № **/** г., издадена от ответната кооперация, от която се установява, че на посочената дата трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ – поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. Между страните липсва спор, а и от приложеното към исковата молба копие на трудовата книжка на ищеца, се установява, че трудовият договор между страните е сключен на ** г.

От изготвена разписка от председателя на ЗК „Нов Живот“ – Ц. Л. /л.

**/ се изяснява, че последното получено брутно възнаграждение от ищцата е в размер на 1634,88 лева.

В хода на производството е приобщено и Разпореждане № ********** от ** г. на ТП на НОИ, от което се изяснява, че считано от ** г. на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

2

За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ за присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение в ответната кооперация, че същото е прекратено, че към датата на прекратяването му ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, размерът на последното получено за пълен работен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение, на база на което да се изчисли обезщетението, и продължителността на трудовия стаж на ищеца при ответника, с оглед определяне размера на обезщетението - дали същото е в размер на две или шест брутни трудови възнаграждения.

Както бе посочено, по делото липсва спор, а и от представените от ищеца писмени доказателства, се изяснява, че на ** г. между страните е сключено трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ, считано от ** г.

От приобщеното в производството Разпореждане № ********** от ** г. на ТП на НОИ, се изясни, че считано от ** г. на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО. В тази насока не се възприемат наведените възражения в отговора на исковата молба, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, доколкото приобщеното разпореждане представлява официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила и констатациите в същия обвързват съдебния състав. Обстоятелството дали ответникът е разполагал с доказателства, че ответницата е придобила правото на пенсия, се явява ирелевантно за настоящия спор.

Поради изложеното и настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 222, ал.3 КТ за присъждане на обезщетение в полза на ищцата, доколкото несъмнено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, от страна на председателя на ответника е подписана разписка, че последното получено брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1634,88 лева.

Посочената разписка не е оспорена от насрещната страна, поради което 3 настоящият съдебен състав намира, че именно представителят на ответника се явява нейн автор. Същата по съществото си представлява извънсъдебно признание на факта, че последното получено от ищцата трудово възнаграждение възлиза на сумата в размер на 1634,88 лева.

Както бе посочено, размерът на дължимото обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се определя от продължителността на трудовото правоотношение – ако е под десет години, дължимото обезщетение е в размер на две брутни заплати, а ако е над десет години за последните двадесет години – дължимото обезщетение е в размер на шест брутни заплати. Доколкото по делото несъмнено се установи, че ищцата е работила при ответника в периода ** г. – ** г., респ. повече от десет години, то приложима се явява последната хипотеза и в полза на ищцата се дължи обезщетение в размер на шест брутни заплати, а именно: на сумата в размер на 9809,28 лева, равняваща се на 5015,41 евро. Поради изложеното искът се явява доказан и по своето основание.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, следва да се посочи, че по арг. на чл. 228, ал. 3 КТ ответникът е изпаднал в забава в деня, следващ последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, или в конкретния случай считано от 01.06.2024 г. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, обаче, съдът е обвързан от заявения в исковата молба период, който е по – кратък от законоворегламентирания, а именно: ** г. – 13.10.2025 г. Доколкото претенцията за забава се явява доказана по своето основание, съдът определя нейния размер по реда на чл. 161 ГПК на сумата в размер на 1101,99 лева, равняващи се на 563,44 евро. До този размер предявеният иск следва да бъде уважен, като същият следва да бъде отхвърлен над посочения размер до пълния претендиран от 1184,73 лева, равняващи се на 605,74 евро.

В тази връзка не се споделя наведеното в отговора на исковата молба възражение, че вземането е погасено по давност, доколкото ищцата е придобила право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст на ** г.

Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 ГПК, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Както бе посочено, вземането за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, 4 когато работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е дължимо не при самото придобИ.е на правото, а в последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, респ.

31.05.2024 г. До датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 13.10.2025 г., не е изтекъл изискуемият срок от три години по чл. 358, ал.1, т. 3 КТ за погасяване на вземането по давност, респ. наведеното възражение се явява неоснователно.

В допълнение към всичко изложено следва да се посочи, че финансовото състояние на кооперация и причините за неговото влошаване са извън предмета на настоящия спор.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и двете страни.

Доказателства за извършени такива са представени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 219,88 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, респ. извършените разноски са в общ размер на 1219,88 лева. Съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 1210,70 лева, равняващи се на 619,02 евро.

Към посочените разноски следва да се добавят и тези, извършени по ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд ** в размер на 1186,65 лева.

Съразмерно на уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1177,72 лева, равняващи се на 602,16 евро.

От страна на ответника са представени доказателства за извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро.

Съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, в полза на същия следва да се присъди сумата в размер на 3,76 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца П. Й. П., ЕГН: **********, и ответника ЗК „Нов Живот 92“, ЕИК: 825030219, че 5 ответника дължи на ищеца на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 222, ал.3 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 5015,41 евро, представляваща дължимо обезщетение поради придобИ.е на право на пенсия при прекратяване на трудов договор, сключен между страните, със Заповед **, сумата в размер на 563,44 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода ** г. – 13.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 13.10.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/** г. по ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд **, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава върху главницата за разликата над присъдената сума в размер на 563,44 евро до пълния претендиран размер от 605,74 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗК „Нов Живот 92“, ЕИК:

825030219, ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. П., ЕГН: **********, сумата в размер на 619,02 евро (шестстотин и деветнадесет евро и два евроцента), представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 602,16 евро (шестстотин и две евро и шестнадесет евроцента), представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № № **/** г. по описа на Районен съд **, съразмерно на уважената част от исковата претенция.