Решение № 5243 от 28.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5243 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330111179 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, против Р. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и ответника Р. В. М., в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *** на *** г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответника били предоставени СЕФ и ОУ. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. На *** година ответникът, сключил Договор за кредит № *** с Кредисимо, по силата на който получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 149.55 лева в срок до 18.02.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел Х, чл.

2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът сключил на *** година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст.

По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да 1 сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. На *** година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към ответника по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на ответника по Договора за кредит на *** г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от ответника на Кредисимо суми, както следва: 1917.12 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 559.93 лeвa /договорна лихва/ за период 03.01.2020 г до 18.02.2021 година; 869.24 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.

С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1824.95 лева, ведно със сумата от 747.54 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от *** г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № *** /*** г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД. Ответникът бил уведомен за извършената цесия. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

За събиране на дължимите суми било образувано ч. гр. д. № 22211/2024 г. по описа на ПдРС, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ето защо и се предявяват настоящите установителни искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1917,12 лв. – главница; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1824.95 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 559.93 лв. за периода от 03.01.2020 г до 18.02.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 869.24 лв. за период от 03.01.2020 г. до 19.11.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер н а 747.54 лв. за период от 03.01.2020 г. до 19.11.2024 г., както и лихва за забава върху 2 възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответника Р. В. М. не е депозирал отговор на исковата молба, нито е изразено становище по иска, като ответника не се явява на първото по делото съдебно заседание, не ангажира доказателства и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От пълномощника на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна. Същата е редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително направени в размер на общо 281,31 лева, от коитозаплатена ДТ в размер на 181,31 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 168,38 лева, от коитозаплатена ДТ в размер на 118,38 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

3

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Р. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В следните суми: 1917,12 лв. – главница; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1824.95 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 559.93 лв. за периода от 03.01.2020 г до 18.02.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер н а 869.24 лв. за период от 03.01.2020 г. до 19.11.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 747.54 лв. за период от 03.01.2020 г. до 19.11.2024 г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10939/27.12.2024г. по ч.гр.д. №22211/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд, 8- ми гр. състав.

ОСЪЖДА Р. В. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 81В сумата от 281,31 лева /двеста осемдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които - заплатена ДТ в размер на 181,31 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 168,38 лева /сто шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, от които- заплатена ДТ в размер на 118,38 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.