Решение № 1066 от 19.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 19.10.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

2. мл. съдия СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря Снежана Апостолова и прокурора Сашо Тотев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№2919/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С решение от 19.09.2017г. по

Н.А.Х.Д.№19968/2015г., СРС, НО, 137-ми с-в е признал обвиняемите П.П.А. и В.Л.Я. за невиновни в извършването при независимо съпричиняване на престъпление по чл.134, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, поради което и ги е оправдал изцяло по повдигнатите обвинения.

Срещу решението в срок е постъпил бланкетен въззивен протест от прокурор при СРП, поради обявяване само на диспозитива на решението на първия съд.

След запознаване с мотивите към съдебния акт е постъпило допълнение към протеста, в което решението на СРС се настоява да е неправилно. Моли се за неговата отмяна и респ. осъждане на двете привлечени към наказателна отговорност лица по описаните от СРП обвинения. Приема се мотивите на СРС да са в противоречие с приобщения по делото доказателствен материал.

Вниманието на въззивния съд се насочва към това, че причинената телесна повреда е резултат от действия на обвиняемия Я. като в случая е ирелевантно дали последният е имал видимост към св.С.или не. Настоява се по делото да е категорично доказано, че обвиняемият А. е нарушил вменените му с Постановлението на СРП подзаконови правни норми. В допълнението към протеста не се прави искане за събиране на доказателства.

По делото е постъпило и възражение срещу депозирания протест от обвиняемия П.А., с което се настоява решението на първата инстанция да е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Застъпва се становище, че прокуратурата не е доказала извършено нарушение на разпоредбите, посочени в обвинението, още повече А. да е извършил тези нарушения и проявил немарливост, както и че е налице връзка между неговото поведение и съставомерния вредоносен резултат. В този смисъл се твърди, че задълженията, които според прокуратурата обвиняемият не е изпълнил /с изключение на провеждането на периодични инструктажи и запознаване на работещите с наличните рискове за здравето/ са били задължения на работодателя. Излага се, че са приобщени доказателства, които установяват изпълнението на нормите, визирани в сезиращия съда акт, които се претендира да са нарушени, като се посочват конкретни доводи в тази насока. Наред с това се твърди, че настъпването на трудовата злополука се дължи на проявената от пострадалия груба небрежност, изразяваща се в съзнателно нарушаване на последователността на работните процеси в цеха, проведените му инструктажи, правилата за безопасност и здраве при работа и указанията му дадени от обвиняемия А. в качеството му на пряк ръководител. В заключение се моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

В разпоредително заседание от 05.07.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП намира протеста е неоснователен. Намира, че въпреки, че се касае за трудова злополука с тежки последици, не е доказан елемент от състава на престъплението, а именно - причинно-следствена връзка между поведението на обвиняемите и настъпилия резултат. В тази връзка посочва, че за настъпилата трудова злополука принос има и самият пострадал, тъй като не е следвало да влиза и да описва кашоните, докато не бъдат изключени и спрени машините. Поради това пледира за потвърждаване на решението на СРС.

Защитата на обвиняемия Я. - адв.М. също оспорва протеста. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка като е приел за установено, че подзащитният му не е имал възможност и не е знаел, че пострадалият в нарушение на инструкциите е бил в залата и е подосъдебното производствоисвал кашоните, без да уведоми Я.. Поради това пледира за липса на причинна връзка между поведението на обвиняемия Я. и настъпилия съставомерен резултат.

Отрича субективната страна на извършеното деяние, като посочва, че в случая не може да се претендира нито небрежност, нито самонадеяност. Поради тези аргументи, моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.

Обвиняемият А., редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция. В правото си на лична защита и предоставена последна дума моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Обвиняемият Я., редовно призован, също се явява лично. В правото си на лична защита и предоставена последна дума моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното съдебно решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която е следната:

Св.Ю.С.работел на трудов договор в „С.БТ“ АД на длъжност

„общ работник“, „Ферментация на тютюна” в отдел „Тютюни и подготовка хармани” към „С.БТ“ АД /допълнително споразумение №1417/01.09.2012г. по чл.119 КТ към трудов договор №5/06.01.2011г./.

На 17.03.2014г., св.Ю.С.бил на работа в склад №1 на складовата база на дружеството, находяща се в гр.София, кв.“Суходол“, ул.„******. Около 11.30часа в склада освен св.Ю.С., се намирал и обвиняемият Я., който управлявал мотокар. Св.С.надписвал кашоните с тютюн, а Я. с мотокара ги поставял по три един върху друг, като обвиняемият не знаел, че свидетелят бил влязъл и надписвал кашоните по същото време. Най-горният кашон, както били подредени, се наклонил, паднал и затиснал десния крак на пострадалия С.. Обвиняемият Я. извикал лицето Г., с когото отместили кашона от крака на св.Ю.С..

През 2011г. на пострадалото лице бил проведен начален инструктаж, а също и инструктаж на работното място и периодичен инструктаж от А. на 08.01.2014г. Съгласно заповед №255 от 2012г. обвиняемият П.А. бил назначен да извършва периодични инструктажи. Съгласно Заповед №180 от 2012г. на П.А. е разпоредено да провежда инструктаж от 1 до 10 число на всяко тримесечие, като реално инструктажа е провеждан по-често.

Оценката на риска се извършвала от дружеството „ЛОТ-К." Е ООД като според нея работодателят реално е изпълнил задължението си. Било посочено също, също че за отдела на обвиняемия П.А. оценката на риска е била 10, която се счита за ниска оценка на риска и всички инструкции са били изпълнявани.

На място бил извикан екип на ЦСМП - С.и св.Ю.С.бил откаран за лечение във ВМА. На 17.03.2014г. бил извършен оглед на местопроизшествие от служители в 06 РУ-СДВР след което било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл.136, ал.1, т.2 от НК.

По същото време обвиняемият П.А. бил на длъжност

-ръководител на отдел „Тютюни и подготовка хармани“ към „София- БТ“ АД, като негово задължение било да създава подходяща организация на работа, да планира, ръководи и наблюдава, така, че за работещите да са осигурени безопасни условия на труд, съгласно Наредба №РД- 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същият провеждал начален инструктаж и инструктаж на работното място, разработвал оценка на риска, планирал и прилагал подходящи мерки за предотвратяване на риска съгласно изискванията на чл.5, ал.1 на Наредба №5 от 11.05.1999г.

Съгласно чл.4, ал.1, т.2 на Наредба №12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, същият бил информирал работещите за всички възможни рискове при извършване на товарно-разтоварни работи, за всички мерки, които са предприети за отстраняване, намаляване и контролиране на тези рискове, и по всички въпроси, свързани с осигуряването на безопасност и здраве при извършването на товарно-разтоварни работи.

Същият бил разработил и утвърдил съгласно чл.5 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи.

Със Заповед

№42/17.03.2014г. на изп. директор в състав: председател и трима члена комисията установила, че няма допуснати нарушения на нормативните актове, което било обективирано в

Протокол от 17.03.2014г. за трудова злополука.

Видно от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Ю.С.е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в размачкване на десния крак, фрактура-лускация /лизеранс/ на десния крак, счупване на основата на втора, трета и четвърта предходилни кости на дясното ходило. Фрактура - луксация /счупване с пълно ставно изместване/ на ос навикуларе /ладиевидна кост/.

Фрактура /счупване/ на кубоидната кост. Които увреждания са реализирали медико - биологичният признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник.

Така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд прие за категорично установена въз основа на следните, събрани по делото гласни доказателства

- показанията на св.Ю.С., Р.К., Р.С./л.39 от досъдебното производство/, св.Д.К./л.46 от досъдебното производство/, обясненията на обвиняемите А. и Я., а също и кореспондиращите си с тях писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 17.03.2014г., протокол за оглед на местопроизшествие от 25.11.2014г., трудов договор № 5/06.01.2011г.

/л.68 от досъдебното производство/, допълнително споразумение № 1417/01.09.2012г. /л.69 от досъдебното производство/, длъжностна характеристика за длъжността общ работник /л.71 от досъдебното производство/, книга за инструктаж и здраве при работа /л.80-81 от досъдебното производство/, протокол за трудова злополука /л.84-85 от досъдебното производство/, декларация за трудова злополука /л. 86-87 от досъдебното производство/, трудов договор № 144 от 10.05.2006г. /л.98 от досъдебното производство/ и длъжностна характеристика към него, трудов договор №244 от 21.11.2006г. /л.103 от досъдебното производство/ и длъжностна характеристика към него, заповед №189/09.07.2012г. /л.111 от досъдебното производство/, правила за вътрешно-заводски транспорт на територията на „София-БТ“ АД /л.115 от досъдебното производство/, инструкция за извършване на тораро-разтоварни работи

/л.122 от досъдебното производство/, протокол за проведено обучение по безопасни условия на труд на служители на „София- БТ“АД, работещи с електрокари и мотокари /л.149 от досъдебното производство/ и др., както и способите за доказване – комплексна медико-техническа експертиза /л.49-63 от досъдебното производство/, повторна разширена техническа експертиза /л.56-64 от първоинстанционното дело/, повторна разширена техническа експертиза /л.92-102 от съдебното производство/.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

От своя страна, настоящата инстанция обсъди и подложи на свой ред на преценка и анализ показанията на пострадалия С., съобразявайки особеното му положение в процеса и също ги възприе като правдиви, отчитайки последователността, логичността и кореспонденцията на разказа с настъпилите събития. Въз основа на тях се установява в детайли хронологията на инцидента, причината за него, състоянието на свидетеля непосредствено след това. В тези им части те съответстват и на показанията на останалите свидетели, а и на писмените доказателствени материали по делото, каквато е медицинската документация и протокола за трудова злополука, приобщени по делото. Съдът се довери напълно на заявеното от св.С.за местоположението му по време на случилото се неблагоприятно събитие, твърдението му, че видимостта е била ограничена от намиращата по средата между него и мотокара железобетонна колона. Следва да се отбележи, че в подобна насока са и обясненията на обвиняемия Я., който отрича да е забелязал пострадалия преди да се свлече един от кашоните върху него.