Решение № 863 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120105805 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, Седалище и адрес: гр. С., ***, представлявано от юрк. П. Б.

/Пълномощник на управителите/СРЕЩУ: Е. А. Г.,ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***.

От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Е. А. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.

Б. ***, дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от юрк. П. Б., гореописаната сума в общ размер от 938,11 лв. (деветстотин тридесет и осем лева и единадесет стотинки). По ч.гр.д. № 4312/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, Гражданско отделение, 37-ми състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

Твърди се, че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и Е. А. Г., с ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 693605 на 28.06.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело 4312/2022 г. и 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

На 28.06.2016 година длъжникът Е. А. Г. е сключила Договор за кредит № 693605 с Кредисимо, по силата на който е получила сумата от 938.11 лева, срещу което се съгласила да върне 13 броя вноски по 96,67 лева в срок до 20.07.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 % С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Е. А. Г., с ЕГН ********** по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***.

Ответникът Е. А. Г., с ЕГН ********** е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

В месечния срок е постъпил писмен отговор с който изцяло се оспорва иска и се твърди, че липсват доказателства за активна и пасивна процесуални легитимация.

Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2109/06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 4312/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито е открит адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 28.06.2016 г. между "Кредисимо" АД гр. София в качеството на кредитодател и ответника Е. Г., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № 693605 с предмет на договора предоставяне на кредит в размер на 1000 лева. Видно от приложение № 1 към Договора срокът на кредита е 13 месеца, размерът на погасителната вноска 96,67 лева, лихвен процент по кредита – 41, 24 %, ГПР – 50, 00 % 2 и общ размер на всички плащания – 1256,71 лева. Видно от погасителния план, падежът на първата погасителна вноска е 20.07.2016 г., а на последната – 20.07.2017 г.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия за предоставяне на кредити.

На 02.03.2021 г. между "Кредисимо" ЕАД в качеството на цедент и ищеца "АПС Бета България" ЕООД, в качеството на цесионер, е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който е било прехвърлено вземането на "Кредисимо" ЕАД към ответника Е. Г., видно от представеното в заповедното производство приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. За извършеното прехвърляне вземанията на "Кредисимо" ЕАД към ответника на ищеца-цесионер "АПС Бета България" ЕООД е било изпратено уведомление по електронна поща от последния, видно от представеното в заповедното производство уведомление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.

По делото се установява, че между ответника и "Кредисимо" АД е възникнало валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 693605 от 28.06.2016 г. като в приложение № 1 към него е посочен размерът на кредита съответните проценти на възнаградителна лихва и ГПР, както и общия размер на кредита. Посочен е погасителен план, съответните погасителни вноски, размерът на включващите се в тях – главница и лихва, както и общия размер на всяка една от погасителните вноски. По делото не ангажирани доказателства ответникът да е изправна страна по договора, т. е. да е погасил дължимите вноски, като падежът на последната погасителна вноска е 20.07.2017 г., т. е. към датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2022 г. кредитът е бил изцяло изискуем.

С оглед установеното по делото съдът не споделя наведените от страна на особения представител на ответника възражения. Установи се по делото, че в заповедното производство е представен договорът за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/, от който съдът извежда извод, че ищецът притежава активна процесуална легитимация.

Действително цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато 3 предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, както е в настоящия случай, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Такова уведомяване е осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и уведомлението до ответника за цесията е приложено в заповедното производство, а съдебните книжа в исковото производство са изпратени на особения представител на ответника – като в исковата молба изрично е посочено, че уведомлението за цесия е било изпратено на посочената от ответника в Договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г., с което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и зачетен.

И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45 ГПК, връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во Т. О., а именно, че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Налице е възникнало валидно облигационно правоотношение между "Кредисимо" и ответника Г. въз основа на потребителски кредит № 693605 от 28.06.2016 г., по който съществува вземане на кредитодателя към кредитополучателя и което вземане е именно предмет на процесния договор за цесия.

По отношение на наведените възражения на особения представител на ответника за наличие на неравноправни клаузи и по – конкретното клаузите, уреждащи размера на възнаградителната лихва, съдът намира същите за основателни, но не счита за необходимо да излага доводи в тази връзка, тъй като това не би довело до промяна в изхода на делото, защото в настоящото производство предмет на установяване е единствено сумата, представляваща главница по договора за кредит.

Ето защо и въз основа на горните съображения съдът намира предявените от ищеца искове за изцяло доказани по основание и размер, поради което и следва да бъдат уважени.

Следва да се уважи и искането за присъждане на лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2022г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, 4 следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 315/2011 г., I Т. О., ТК/.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в исковото производство на основание чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано в едно съдебно заседание, с приемане единствено на писмени доказателства. Относно разноските в заповедното производство следва да се има предвид, че същите са редуцирани съобразно уважената част от претендираните със заявлението суми.

При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи съобразно представените доказателства за действително сторени такива, като на същият следва да се присъдят разноски в размер общо на 35,09 лева в заповедното производство и в размер общо на 557 лева в исковото производство или общо в размер на 592,09 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.

*** дължи на "АПС Бета България" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Х. М. М., П. В. и В. Т., сумата от 938,11 лева /деветстотин тридесет и осем лева и 11 ст./, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 693605 от 28.06.2016 г., сключен между ответника и „КРЕДИСИМО“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2109/06.07.2022г. по ч. гр. дело № 4312/2022г. описа на Районен съд - Бургас.