Присъда № 71 от 28.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 71/28.09.2023г. по НОХД № 600/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Спрямо подсъдимия М. С. Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, за това, че на 12.08.2021г., в землището на гр.Калофер, обл.Пловдив, в района на „Екопътека Калофер“, по пътя между гр.Калофер и Калоферски мъжки манастир/представляващ имот №***/, посока от север на юг, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, при управление на МПС – лек автомобил джип марка „Чероки“ с рег.№ ****, собственост на баща му С. М. Г., ЕГН **********, като неправоспособен водач, нарушил правилата за движение: чл.20, ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, като при движение със скорост 58,42 км/час не е имал възможност да следва траекторията на завой с радиус около 15,44 метра. чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не е намалил скоростта на движение от 58,42 км/час в случай на необходимост, като не се съобразил, че се движи в завой с радиус около 15,44 метра, което технически предполагало движение с по-ниска скорост от 37 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.К. с ЕГН ********** от гр.С.З..

Спрямо подсъдимия С. М. Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 12.08.2021г., в землището на гр.Калофер, обл.Пловдив, в района на „Екопътека Калофер“, по пътя между гр.Калофер и Калоферски мъжки манастир, при управление и като водач на собственото си МПС – лек автомобил джип марка „Чероки“ с рег.№ ****, нарушил правилата за движение: чл.102, ал.1 т.1 предл.4 от ЗДвП – предоставил е моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач – на непълнолетния си син М. С. Г., ЕГН **********, и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Д.К. с ЕГН ********** от гр.С.З..

За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск от пострадалите А.И.Т.-К., Д. Т. К. /родители на починалата М.Д.К./. П о тяхно искане чрез повереника им – адв. Е. К. същите бяха конституирани в качеството на частн и обвинители в наказателния процес против подсъдимия М. С. Г. за престъпление по по 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, пр.

1 вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК и против подсъдимия С. М. Г. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, пр. 1 вр.

1 ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че и на двамата подсъдими – М. С. Г. и С. М.

Г. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното признание от тяхна страна на фактите по обвинителния акт. Според прокурора е налице превес на смекчаващите отговорността на двамата подсъдими обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер, близък до минимума, предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок от по реда на чл. 66 от НК. Изразява се становище, че предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното самопризнание, осъзнаване на вината за стореното, а за подс. М.Г. и младата му възраст, за поправянето на двамата подсъдими не е наложително да изтърпят наказанието „лишаване от свобода” ефективно. Прокурорът намира, че на подс. С. Г. следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в размер равен на определеното наказание „лишаване от свобода“. За този подсъдим прокурора посочва като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните му нарушения на ЗДвП, за които е наказван по административен ред. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на двамата подсъдими. Той взе становище и по веществените доказателства.

Повереникът на частните обвинители А.И.Т.-К., Д. Т. К. – адв. К. изразява становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Според адв. К., и на двамата подсъдими следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ около средния предвиден размер на санкцията без приложение на чл. 66 от НК, както и да бъде лишен от право да управлява МПС подс. С. Г.. Според адв. К. не следва да се отчита наличие на съпричиняване, въпреки че пострадалата като пътник не си е поставила предпазен колан, което е една от причините за падането от автомобила и последващото затискане от същия. Акцентира се и на липсата на оказване на помощ от страна на подс. С. Г., тъй като пострадалата е била вече мъртва към момента, в който този подсъдим, който е лекар **** се е опитал многократно да я реанимира. Посочва се, че този подсъдим има нарушения на ЗДвП като водач на МПС. В заключение адв. К. посочва, че загубата на единственото дете на доверителите може да бъде овъзмездена единствено с ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от двамата подсъдими. Претендират се разноски за повереник.

Защитникът на подсъдим ия М. Г. – а д в . Е. Б. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението.

Адв. Б. акцентира на наличието на съпричиняване от страна на пострадалата М.К., която като пътник в автомобила не е спазила задължението си по ЗДвП да си постави обезопасителен колан. Според защитника, ако тя го бе сторила, 2 изобщо не би се стигнало до падането извън автомобила, затискането от него и последвалата смърт. Адв. Б. счита, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП поглъща тази на ал. 1 на същия член и подзащитният му следва да бъде оправдан за загубата на контрол над автомобила, тъй като избирайки високата скорост за движение, той е бил в обективна невъзможност да контролира МПС, което е управлявал. Адв. Б. посочва и че мотивите за управление на МПС от неправоспособен водач са били различни от типичните в такива случаи – за да се обади пострадалата на притеснените си родители при липса на обхват на телефона в заведението. Защитникът посочва, че подс. М. Г. тежко преживява загубата на приятелката си. Иска се налагане на минимално наказание с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимия С. Г. – адв. Д. М. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението.

Той акцентира на наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства на подзащитния му. Адв. М. се присъединява към доводите на колегата си за наличие на съпричиняване от пострадалата, която е била без обезопасителен колан. Той посочва, че подс. С. Г. е направил всичко зависещо от него да върне към живот пострадалата М.К. провеждайки реанимационни действия. Според защитника това следва да бъде отчетено като характеристични данни за подсъдимия. В подкрепа на искането си за налагане на условно наказание на подс. С. Г., адв. М. посочва, че същият работи като **** и работата му е свързана с това да спасява човешки животи.

Влизането му в затвора според защитата няма да изпълни целите по чл. 36 от НК. По отношение на предходните нарушения на ЗДвП на доверителя си, адв.

М. посочва, че не се касае за тежки нарушения и следва да бъде отчетено, че подсъдимия има дълъг стаж зад волана и ако се съпостави този стаж с броя на нарушения се пада под половин нарушение годишно. Адв. М. апелира за снизхождение при определяне на наказанието по чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС, като изтъква, че подс. С. Г. има решение на ТЕЛК за инвалидност и е трудно подвижен заради проблем с коленната му става. Без автомобил същият трудно би се придвижвал до болница „Т.“, където работи.

И двамата подсъдими поддържат заявеното от защитниците им.

Подс. М. Г. изразява съжаление за стореното. Подс. С. Г. поднесе извинение на близките на починалата пострадала и заяви, че не е минал и ден без да си помисли как се чувстват.

В последната си дума подс. М. Г. иска условна присъда.

В последната си дума подс. С. Г. иска условна присъда и да не бъде лишаван от право да управлява МПС, тъй като издържа две семейства, а има проблеми с придвижването поради заболяване.

Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за 3 установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. С. Г. е роден на ****** г. в гр.С.. Живее в гр.С., ул.*****, заедно с майка си И.П.Г.. През 2021г. бил ученик в *** клас в **** СУ-С.. ***, български гражданин, неженен, неосъждан. Към м.август 2021г. не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС и не бил правоспособен водач на МПС.

Подсъдимият С. М. Г. е роден на ***** г. в гр. ***. От брака си с И.П.Г. имал дете – М. С. Г.. Последният с майка си живеел в гр.С., ул.*****.

Подс. С. Г. живеел в гр.***********, с висше медицинско образование.

Работи в МБАЛ – гр. Г. и МБАЛ „Т.“ – гр. С. като ****; ***, български гражданин, неосъждан.

Подсъдимият С. М. Г. е правоспособен водач от 14.06.1991г. с придобита категория за управление на МПС – В*АМ****. Към момента на случилото се същият е притежавал свидетелство за управление на МПС № *****, издадено на 04.05.2012г. с валидност до 07.03.2022 г. Съгласно представената справка за нарушител-водач подс. С. М. притежава 39 контролни точки и не попада в хипотезата на чл.157 ал.4 от ЗДвП – съгласно която „водач на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност“. До момента на извършване на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, по отношение на обвиняемия има съставени 8 АУАН, издадени осем наказателни постановления, 10 фиша и 2бр. ЗППАМ.

Към м.август 2021г. подсъдимият С. М. Г. живеел в гр.*********** заедно с приятелката си и малкото им дете – В.. По професия бил лекар. Бил правоспособен водач от 14.06.1991г. с придобита категория за управление на МПС – В*АМ**** и притежавал свидетелство за управление на МПС № ***** с валидност до 07.03.2022 г. По това време същият управлявал лек автомобил „Джип Чероки” с рег. №*****, лична собственост. Подсъдимият работел в МБАЛ Г., гр.Г. и МБАЛ „Т.“ – гр.С.. От гр.С.З. до гр.София и до гр.Г. подсъдимият пътувал с посочения лек автомобил.

От своя страна, въпреки че живеел и учел в гр.С., подсъдимият М.

С. Г. често пътувал и до гр.С.З. през почивните дни. Там оставал в дома на баща си. През 2020г. подс. М. Г. се запознал с М.Д.К., ЕГН ********** от гр.С.З., с която станали близки приятели. След това и когато подсъдимият бил в гр.С.З. двамата с М. били заедно. Често последната оставала да нощува и в дома на бащата на подс. М. Г. – С. Г., находящ се в гр.***********. През почивните дни и когато били в ученическа ваканция, М.К., подс. М. Г., баща му С. Г., приятелката на последния и малкото им дете пътували из страната на разходка. За превоза подс. С. Г. използвал личния си лек автомобил „Джип Чероки” с рег. №*****.

Такава разходка четиримата планували и за 12.08.2021г. когато подс. М. Г. бил в гр.С.З.. Решили да се разходят до т.н. „Мраморно езеро“, намиращо се в близост до с.Православ, общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора. За това М.К. се обадила на майка си А. И. Т. и получила разрешение 4 за пътуването.

Още преди обяд тръгнали за с.Православ с лек автомобил „Джип Чероки” с рег. №*****, управляван от подс. С. Г.. Като стигнали до „Мраморно езеро“ се отказали да останат там, тъй като имало много други хора. Те решили да отидат до Екопътека „Бяла река“, находяща се в близост до гр. Калофер, обл.Пловдив, в местност със същото име. След като стигнали там, подс. С. Г. паркирал автомобила и всички минали по маршрута на екопътеката. Към 17:00 часа се уморили и решили да поседнат в намиращото се в близост заведение „Мечтата на Наско“, стопанисвано от С.Ф. от гр. К..

На работа в заведението този ден били М.Х.Ф. и сестра й П.Х.Р..