Решение № 77 от 05.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500285 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-0205-262281/28.05.21г. на СлОС от „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК:

831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7, представлявано от адв.В.Д., служебен адрес: гр.С., ул.“Е. Й.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, против решение № 41/21.04.21г. по гр.д.№ 215/2020г. на СлОС, в частта, с която са отхвърлени предявените против Р. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул.“Ш.“ № *, в качеството й на наследник на Д. С. Д., ЕГН:

**********, обективно съединени искове: с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79 ЗЗД - за заплащане на сумата над 10 986.54евро, с левова равностойност 21 487.80лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на 71бр. месечни вноски по договор за банков кредит № TR ****9298 за периода от 27.04.2015г. до 27.02.2021г., до първоначално предявения размер от общо 18 787.20евро, включващ дължима главница, лихва върху редовна главница, лихва за просрочена главница и наказателна лихва за просрочие, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 337.76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 1 от 27.04.2015г. до 27.05.2020г. върху главница от 15 673,44 евро. Заявява, че в горните части решението не е правилно. Излага аргументи за отмяната му и постановяване на ново, с което исковете бъдат изцяло уважени. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата Р. П. Д., надлежно уведомена чрез процесуалния си представител адв.Я., не оспорва въззивната жалба. В насроченото пред настоящия съд о.с.з. депозира писмено становище, чрез процесуалния си представител, с което заявява, че постановеното решение е правилно и съобразено със закона. Моли да бъде потвърдено и няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Исковете, предмет на настоящата въззивна проверка, са с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, на които е противопоставено възражение за погасяване по давност на част от вземанията, разгледано от окръжния съд и зачетено при постановяване на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв.В.Д., против Р. П. Д.. Твърди, че на 29.01.2008г. между Банката от една страна и от друга – Д. С. Д., ЕГН: **********, поч. на 30.03.2011г. и наследодател на Р.Д., е сключен договор за банков кредит № TR ****9298 от 29.01.2008г. Съгласно договора, Банката е отпуснала на Д. сума в размер на 23 000 евро, за срок до 27.02.2026г., платима на равни анюитетни вноски на всяко 27-мо число от месеца, считано от 27.03.2008г.

Твърди се от въззивника, че по договора е допуснато просрочие и целият кредит е станал и е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 29.03.2014г. С нарочна покана Р.Д. е уведомена за това и е поканена да издължи сумата в 1-седмичен срок от получаване на поканата, но без 2 резултат. Ето защо е заведена настоящата искова молба, като се претендира заплащането на: просрочена главница в размер от 15 673.44 евро, включваща падежиралите вноски, плюс предсрочно изискуемия остатък от кредита; договорна възнаградителна лихва върху редовната главница в размер от 523.55 евро за периода 27.10.2013г. – 29.03.2014г.; лихва за просрочена главница в размер от 2078.21 евро за периода 27.09.2013г. – 29.03.2014г.; наказателна лихва при просрочие – 5 1 2 евро към 27.09.2013г.; лихва за забава в размер на 18 337.76лв. за периода от датата на уведомяване за предсрочната изискуемост – 27.04.2015г. до 27.05.2020г. – датата на входиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху цялата дължима сума, считано от депозиране на исковата молба и до окончателното й изплащане. Моли за решение в горния смисъл, претендира разноски.

Ангажира доказателства.

С предявяване на исковата молба са посочени и евентуални ответници по исковете: Р. М. Х., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.С., ул.“Б.“ № **, наследница на М. С. Д. - покоен брат на починалия наследодател Д. С. Д. и като втори евентуален ответник – Държавата. Банката моли, в случай, че с постановеното решение бъдат отхвърлени предявените искове против Р.Д., да бъде даден срок на евентуалния ответник Р. Х. да заяви дали приема наследството на Д. Д. и при положителен отговор да бъде осъдена да заплати описаните по-горе суми, а в случай, че направи отказ от наследство – да бъде осъдена Държавата, като единственият правен субект, който ще приеме наследството по реда на чл.11 ЗН.

Въззиваемата Р.Д. е оспорила исковете в депозирания отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК. На първо място се е позовала на направен отказ от наследството на бившия й съпруг – Д. Д.. На следващо място е оспорила качеството си на солидарен длъжник по задължението за погасяване на цитирания по-горе кредит и се е позовала на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 496/2015г. СлОС, с което исковете на „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София за заплащане на всички дължими суми по цитирания кредит са отхвърлени, като в частта на мотивите е прието, че положеният по договора подпис не е на Р.Д. и тя не е солидарен длъжник, редом с бившия си съпруг, а вземането против нея е предявено в горното качество.

3

Като следващо правопогасяващо възражение е въвела възражение за давност. Заявила е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем , считано от 29.03.2014г., а подадената искова молба по настоящото дело е от 07.07.2020г.

– т.е. шест години по-късно. Поради погасяване по давност на вземането за главницата, счита, че са погасени и акцесорните вземания за лихви. Моли за отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.

В срока и по реда на чл.131 ГПК исковете са оспорени и от евентуалната ответница Р. М. Х. в надлежно депозирания от нея отговор срещу исковата молба. Моли за отхвърлянето им. Излага подробни правозащитни възражения. Депозира удостоверение изх.№ СД-02-09-6-69/18.07.2018г. на СлРС за отказ от наследството на Д. Ст.Д., надлежно вписан в специалния регистър на съда. С протоколно определение от о.с.з. на 15.02.2021г. по гр.д.

№ 215/2020г. производството против Р. Х. е прекратено. Впоследствие, с допълнителна молба е направен отказ от исковете, предявени при условията на евентуалност. С определение № 260126/23.02.2021г. по гр.д.№ 215/2020г.

СлОС производството по тях е прекратено. Липсват данни за атакуване на определението.

За да се произнесе по основателността на заведените искове, след като съобрази изложените с исковата молба твърдения и съответните правозащитни възражения на въззиваемата, в обема на поставения пред съдилищата спор, Бургаският апелативен съд прие следното:

С постановеното решение № 41/21.04.2021г. по гр.д.№ 215/2020г. СлОС е прието за установено по спора между „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София и Р. П. Д., че извършеният от нея и надлежно вписан в нарочните книги на СлРС отказ от наследството на бившия й съпруг Д. С. Д., е нищожен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо качеството на Р.Д. на наследник на Д. Д. е безспорно установено.

Видно от приложения на стр.8 и сл. по гр.д.№ 215/2020г. СлОС договор за банков кредит № TR ****9298 от 29.01.2008г., Банката е отпуснала на Д. сума в размер на 23 000 евро, платима за срок до 27.02.2026г. на равни анюитетни вноски в размер на 154.74 евро всяка (според експертното заключение) дължими на всяко 27-мо число от месеца, считано от 27.03.2008г., при условията на договора. От приложеното по делото копие от 4 цитирания договор, става ясно, че въззиваемата Р.Д. е вписана като солидарен длъжник, заедно с Д. Д.. След установяване на просрочие на няколко падежирани вноски по договора, Банката е насочила претенциите си срещу Д., в качеството й на солидарен длъжник на кредитополучателя – неин бивш съпруг. Страните не спорят, че въззивникът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р.Д. и е започнало принудително удовлетворяване на вземанията му, образувано като изп.д.№ 201522300400801 на ДСИ С. С. при СлРС.

С цитираното по-горе решение № 20/06.04.2016г. по гр.д.№ 496/2015г.

СлОС е отречено вземането на „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1791/2015г. СлРС против въззиваемата, в качеството й на „солидарен“ длъжник на кредитополучателя. Няма данни решението на СлОС да е обжалвано, затова настоящият състав приема, че е влязло в сила.

Между страните няма спор, че сумите по исковата молба – падежирани вноски, договорна лихва, наказателни лихви и лихва за забава не са погасени, като спорът относно тяхната дължимост е неразривно свързан с разрешаване на въпроса за уведомяването на въззиваемата за просрочието на кредита, с оглед определяне на обема на дължимото.

В тази връзка съдът съобрази ангажираните писмени доказателства. С приложената на стр.13 и стр.14 по гр.д.№ 215/2020г. СлОС нотариална покана, изходяща от въззивника, въззиваемата е уведомена, в качеството на солидарен длъжник по договор за банков кредит № TR ****9298 от 29.01.2008г., че е допуснато просрочие по кредита. Упоменати са дължимите суми и е поканена да ги погаси доброволно в пълен размер в 7-дневен срок от уведомяването, в противен случай Банката ще пристъпи към принудителното им събиране. Поканата е връчена на 29.04.2015г. и датата е официално удостоверена от нотариус Н.С., гр. С..

Първият спорен въпрос по делото е относно възникването на предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита. В контекста на цитираното погоре решение № 20/06.04.2016г. по гр.д.№ 496/2015г. СлОС, следва да бъде извършена преценка относно надлежното уведомяване на въззиваемата за просроченото задължение, при спазване на задължителното тълкуване на 5 закона, извършено с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.18.

Видно от него, едно от условията за възникване на предсрочна изискуемост на всички дължими суми по кредита, е уведомяването на длъжника за просрочието и обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Според настоящия състав, длъжникът е надлежно уведомен, когато е известен по предвидения в закон или в договор ред за съществуващо против него вземане. В конкретния случай е безспорно, че въззиваемата, като наследник на покойния си съпруг, е наследила не само правата, но и задълженията, включени в неговия патримониум, следователно и тези по цитирания договор за банков кредит за връщане на заетата сума, ведно с лихви, разноски и санкциите при евентуално просрочие.

Основен спорен въпрос по настоящото дело е дали посоченото в приложената на стр.13 по гр.д.№ 215/2020г. СлОС нотариална покана качество на въззиваемата на „солидарен“ длъжник прави уведомяването й нередовно и съответно изключва извода за възникнала предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита. Настоящият състав приема, че в контекста на цитираното ТР, подобно ограничително тълкуване не съответства на волята на закона и дадените указания за приложението му.

Според ТР и установената съдебна практика – Решение № 106 от 20 юни 2017г. по т.д.№ 60152/2016г. ІV г.о., право на кредитора е да направи кредита предсрочно изискуем при сбъдване на определени в договора или при условията на чл.60, ал.2 ЗКИ предпоставки и след като тази предсрочна изискуемост бъде обявена на длъжника. Уведомяването е, за да се доведе до знанието му, че срещу него съществува вземане в определен размер, с посочено основание. В конкретния случай, с нотариалната покана въззиваемата е уведомена, че вземането произтича от сключен между нейния наследодател и Банката договор за банков кредит. В същото време от мотивната част на решение № 20/06.04.2016г. по гр.д.№ 496/2015г. СлОС става ясно, че Д. е уведомена за кредитите на покойния си съпруг още след неговата смърт през 2011г., затова може да се направи обоснован извод, че е била в известност за наследените задължения и дори е погасила, заедно с 6 покойния си девер – брат на бившия й съпруг, част от тях.