Определение № 919 от 25.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 919 гр. София, 25.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20258002902134 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР“ ООД обжалва Решение № 203/30.06.2025 г. по в.т.д.

№ 176/2025 г. на АС-Пловдив в частта, с която след отмяна на Решение № 496/23.12.2024 г. по т.д. № 640/2022 г. на ОС-Пловдив е осъдено да заплати на „КОМПЛЕКСНИ СТРОЕЖИ“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.

266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата от 83 230,56 лв. – възнаграждение по договор за изработка от 18.04.2019 г., и сумата от 6 935,88 лв. – неустойка за забава, ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до погасяването.

Наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд необосновано е игнорирал установеното с експертиза двойно плащане на строително-монтажните дейности, актувани в протоколи № 3/30.03.2020 г. и № 4/31.08.2020 г., а и не е съобразил, че двукратното актуване на определена работа, дори същата да не е заплатена, води до неоснователно по-голям размер на съдебната претенция. Заявява, че поради грешното установяване на този факт съдът неправилно е отрекъл активното му вземане за връщане на надплатеното по двата протокола, заявено с прихващане, и в резултат исковете на ищеца са уважени, но без да се изложат безпротиворечиви мотиви по всички доводи и доказателства. Като необосновани се сочат и изводите на съда, че няма неусвоен аванс, тъй като с остатъка от него е погасено задължение по анулираната от ищеца преди процеса фактура № 492/2020 г. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „КОМПЛЕКСНИ СТРОЕЖИ“ ООД счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивното решение е правилно и съобразено с релевантната практика на ВКС, а поставените въпроси са неотносими, а и не е обосновано значението им за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Излага становище за неоснователност на жалбата и по същество.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем акт (относно главно вземане с цена над предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК праг и акцесорно на него).

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „КОМПЛЕКСНИ СТРОЕЖИ“ ООД срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, включително за сумата от 83 230,56 лв. – възнаграждение по договор за строителство съгласно фактура № 741/2021 г., и 6 935,88 лв. – неустойка за забавеното му плащане, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до погасяването. За съвместно разглеждане е прието възражение за прихващане с активно вземане за платено без основание възнаграждение по протокол № 4 в размер от 79 769,24 лв. В о.с.з. на 12.10.2023 г. е допуснато увеличение на иска за неустойка върху главницата по фактура № 741/2021 г. до сумата от 9 500,40 лв., но с първоинстанционното решение произнасяне по увеличението няма, нито е искано допълването му.

Първоинстанционният съд е установил следните факти: между страните е сключен процесният договор от 18.04.2019 г., по силата който ответникът е възложил на ищеца строителство на сграда срещу възнаграждение в размер от 769 201,88 лв., платимо авансово (30 %) и поетапно (при приемане на съответния етап от работата, с приспадане на пропорционална част от авансовото плащане); договорена е неустоечна отговорност за възложителя при забава в плащането в размер от 0,20 % от стойността му – за всеки ден след петия работен, но не повече 10 %; работата по договора е изпълнена частично - по протоколи № № 1/2019 г., 2/2020 г., 3/2020 г., 4/2020 г. и 5/2021 г.; изпълнението на дейностите по последния (процесен) протокол е възложено както с договора, така и допълнително - в хода на изпълнението му, и е прието без възражение, като за стойността на изработеното (210 430,56 лв. с ДДС) и след отчитане на платен аванс в размер от 106 000 лв. е издадена процесната фактура № 741/2021 г.; някои от дейностите по протокол № 3 и протокол № 4 са актувани двойно и възнаграждението за тях (79 769,24 лв.) е заплатено от възложителя два пъти. При тези факти първоинстанционният съд е заключил, че в полза на възложителя съществува вземане във връзка с двукратното заплащане на едни и същи дейности по протоколи № № 3 и 4 в размер от 79 769,24 лв. и с него е извършил прихващане на възникналото задължение по фактура № 741/2021 г. (69 358,80 лв. без ДДС), а поради обратното действие на прихващането е счел, че липсва забава по отношение на процесната главица, с оглед на което е отхвърлил и иска по чл. 92, ал. 1, изр.

1 ЗЗД.

Относно възникването на задължението по фактура № 741/2021 г. въззивният съд е формирал идентични фактически и правни изводи – изпълнението на дейностите е договорено (включително в хода на работата) и е прието, стойността им е удостоверена от страните в протокол и след приспадане на аванс е фактуриран за плащане остатъкът. Възраженията на възложителя, че фактурата остойностява невъзложени и неизпълнени дейности, както и че фактурира по-високи единични цени от договорените в част „Покрив“ и „Фасада“, са намерени за преклудирани, но е изразено становище и за тяхната неоснователност с оглед събраните доказателства, вкл.

2 подписания протокол № 5, свидетелските показания и обясненията на вещо лице. Въззивният съд е счел обаче за недоказано и възражението за прихващане. Той е обсъдил техническата експертиза, установяваща актуване в протокол № 3 и в протокол № 4 на едни и същи дейности на стойност 79 769,24 лв. без ДДС, но в отлика от първоинстанционния съд е приел за недоказано, че двукратно актуваните дейности са били заплатени два пъти. В тази връзка съдът се е позовал на счетоводната експертиза, според която задължението по протокол № 3 (183 111,59 лв.) е фактурирано и съответно – погасено (чрез приспадане на аванс) не в пълния си, а в по-малък размер (87 634,68 лв.). В резултат след частична отмяна на първоинстанционното решение исковете за главница и неустойка по фактура № 741/2021 г. са изцяло уважени, ведно със законната лихва от предявяването им до погасяването.

При тези факти не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако решението е постановено в нарушение на императивна разпоредба или на формалната логика, чието констатиране е възможно без анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на закон в противоположния му смисъл или в отменена редакция, нарушаване на основни съдопроизводствени правила или формиране на явно нелогични изводи). В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност с довод за погрешно установяване на фактите относно заплащането на едни и същи дейности, актувани с протоколи № № 3 и 4, но от мотивите на въззивния акт не е видима сочената необоснованост – съдът се е позовал на заключенията на техническата и счетоводните експертизи, като е приел наличие на двукратно актуване, но не и на двойно погасяване (т.е. не и идентичност на разплатените по двата протокола дейности), тежестта за установяване на което е върху претендиращия активното вземане ответник. Така изложените мотиви не сочат на явно противоречие с формалната логика, нито са изградени при съществено процесуално нарушение, видимо от самите тях, а преценката дали решението почива на правилни фактически констатации, изисква анализ на доказателствата и поради това възможната грешка при установяване на фактите не може да се окачестви като такава с очевиден характер.

Идентични съображения важат и за оплакването за очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че не е налице неусвоен аванс, с който да се погаси задължението по процесната фактура, защото остатъкът от него е приспаднат по фактура № 492/2020 г. Това съждение е формирано на база заключението на счетоводната експертиза и актовете за приета работа (в случая – по протокол № 2), не е във видимо противоречие с логиката (вкл. относно възможността да се дължи по анулирана фактура, щом не е опровергано извършването на дейностите по протокол № 2, за които е била издадена тя) и верността му е проверима само след съобразяване на доказателствата.

Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

3

1. Правилно ли е съдът да приеме за настъпили тези правни последици, произтичащи от юридически факти, които не само не са били доказани в процеса, а напротив – са били опровергани от събрания доказателствен материал, без съдът да изложи в мотивите към съдебното решение по какъв начин е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора?

Този въпрос не е правен, защото изхожда от твърдение за недоказаност на факти, които обаче са били приети за установени от съда и именно въз основа на преценката за тяхната установеност е формирана правната му воля.

Тоест отговорът на питането е предпоставен от друга фактология (а именно зачитане от съда на правното действие на иначе приет от него за недоказан факт) и поради това то не е обуславящо, а като такова не удовлетворява общия селективен критерий.

2. При постановяване на решението си въззивният съд следва ли да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?

3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения? Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата счетоводна експертиза, установяваща наличие на неусвоен аванс, с който възложителя прави възражение за прихващане?

Въпросите по т. 2 и т. 3 (извън фактологията на последния подвъпрос) се отнасят до начина на взимане на решение по всяко дело, поради което са обуславящи, а доколкото могат да получат абстрактен отговор и са свързани с наведен касационен довод, имат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал.

1 ГПК. Спрямо тях обаче не е изпълнен допълнителният критерий на заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не са решени в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според последната съдът дължи да аргументира установената от него фактическа обстановка и да формира въз основа на нея правните си изводи, което в случая е сторено - обсъдени са всички доказателства, събрани чрез писмени и гласни доказателствени средства и чрез заключения на вещи лица, и същите са залегнали в основата на решението по правото. В частност, относно липсата на неусвоен аванс съдът се е позовал на счетоводната експертиза, според която първоначално анулираната фактура за заплащане на дейностите по протокол № 2 е преосчетоводена и авансът е отнесен в нейно погашение. Несъгласието на касатора с този фактически извод не е основание за допускане на касационно обжалване (поставените въпроси имат отношение към излагането на мотиви относно доказателствата, а не към тяхната правилност).