Определение № 1772 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1772 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002901405 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Виваком България“ ЕАД (универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕООД), чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 105 от 24.02.2025 г. по в. т. д. № 773/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 835 от 12.06.2024 г. по т. д. № 374/2023 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-25 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Сдружение „Музикаутор“ на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 58 ЗАПСП сумата от 32 628.07 лв. с ДДС, представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение за първото тримесечие на календарната 2020 г., по договор от 31.05.2017 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.02.2023 г., до окончателното плащане, както и разноски по делото.

В касационната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на исковата 1 претенция. Оспорват се изводите на съда, че договорът между страните не е нищожен на основанията по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, като възнаграждението по договора е поставено в зависимост само от пазарния дял на оператора в бранша и от приходите, които той получава от абонатите си, при игнориране на обстоятелството, че едната страна по договора винаги дължи престация, без задължително да получава престация от насрещната страна; атакува се и преценката на въззивния съд, че касаторът дължи възнаграждение за излъчването на едни и същи програми, но предавани в SD и HD формат, което касае единствено качеството на картината; твърди се допуснато от съда противоречие с разпоредбата на чл. 21 ЗАПСП в приложимата редакция, доколкото телевизионните организации са уредили правата за предаване на произведенията, включени в разпространяваните от тях програми, и са заплатили възнаграждение за това; в тази връзка се прави оплакване, че съдът не е обсъдил в съвкупност договорите между „Булсатком“ и телевизионните организации, ведно със съдържащите се в тях декларации, че програмите се получават с уредени авторски права за предаване по кабел и сателит, и договорите между „Музикаутор“ и телевизионните организации, от които е видно, че декларациите са истинни; съответно не е съобразено, че телевизионните организации (без А1) не притежават собствени електронни съобщителни мрежи и първоначалното предаване на програмите е извършено чрез мрежата на „Булсатком“, за което съгласно чл. 21 ЗАПСП отделно възнаграждение не се дължи; евентуално се поддържа наличие на изключението, предвидено в чл. 21, ал. 2 ЗАПСП, вр. чл. 95, ал. 5 ЗАПСП – отстъпване на правото на препредаване, тъй като е налице разрешение от телевизионните организации за едновременно, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата й, включваща и съответното произведение.

Претендират се разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е основано на следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото във въззивната инстанция:

1. Нищожен ли е договор, по който едната страна винаги дължи престация, без задължително да получава престация от другата страна;

Противоречи ли на добрите нрави уговорка, според която възнаграждение се дължи, независимо дали има изпълнение на договора от насрещната страна?;

2

2 . Противоречи ли на материалното право, в т. ч. на чл. 19 от ЗАПСП, уговорка, според която възнаграждението, което ползвателят заплаща за препредаване на произведения, е поставено единствено в зависимост от неговия пазарен дял и от получените от ползвателя приходи, а не от реалното използване на произведението или от обхвата на предоставените права?;

Нищожна ли е поради противоречие със закона уговорка, според която възнаграждението, което ползвателят заплаща за препредаване на произведения, е поставено единствено в зависимост от неговия пазарен дял и от получените от ползвателя приходи, а не от реалното използване на произведението или от обхвата на предоставените права?;

3 . Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните?;

4 . Даденото от радио- или телевизионната организация разрешение за едновременно препредаване на програмата от друга организация дава ли права за препредаване на произведенията, включени в програмата, ако правата за предаване на същите са надлежно отстъпени от радио- или телевизионната организация?;

5 . Разпространението на телевизионна програма в две отделни разделителни способности, без промяна в съдържанието, представлява ли отделен вид използване, за който се дължи отделно възнаграждение?;

6 . Телевизионната програма в H D формат представлява ли отделен, различен и самостоятелен обект на сродно на авторското право, различен от програмата в SD формат?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика на ВКС, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 1444 от 04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на ВКС, V г. о., решение № 615 от 15.10.2020 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г. о. и решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, I г. о. – по въпрос № 1, Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 214 от 13.05.2016 г. по т. д. № 3088/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 92 от 3

26.03.2021 г. по т. д. № 231/2019 г. на ВКС, I т. о и решение № 94 от 20.04.2021 г. по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 2 и решение № 11 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 1745/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 200 от 02.01.2018 г. по гр. д. № 350/2017 г. на ВКС, I г. о. и решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, III г. о. – по въпрос № 3.

По отношение на последните три въпроса (№№ 4 – 6, вкл.) се твърди наличието на допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради наличие на непълнота, неяснота и противоречивост на приложимата правна уредба, а именно в разпоредбите на чл. 19 ЗАПСП, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП (ред. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) и чл. 91, ал. 5 ЗАПСП (ред. ДВ, бр. 100 от 01.12.2023 г.).

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – Сдружение „Музикаутор“, чрез процесуален пълномощник, е подал писмен отговор, с който изразява становище за липса на сочените от касатора основания по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а по подробно изложени съображения по същество – и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съд е приел за безспорно, че на 31.05.2017 г. между първоначалните страни по делото е подписан договор № 15-276-2017/2017 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Р. България, сключен в съответствие с рамково споразумение от 10.07.2014 г. между „Музикаутор“ и Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО), чийто член е ответникът, представляващо неразделна част от договора във вид на приложение № 1; по силата на договора „Музикаутор“, в качеството си на сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 ЗАПСП, отстъпва на „Булсатком“, в 4 качеството му на ползвател, неизключителното право да препредава на територията на Р. България произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид; съгласно чл. 2 от договора срещу предоставеното по чл. 1 право на използване ползвателят се задължава да заплаща на „Музикаутор“ за отчетен период авторски възнаграждения, определени на база телевизионен пакет съгласно раздел II от Тарифа (Правила) на „Музикаутор“ за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване, представляваща съгласно т. 2 от раздел „Дефиниции“ приложение № 2 към договора (Тарифата), и изчислени както следва: брой абонати, ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми, умножен по броя на месеците, включени в съответния отчетен период, като общият размер на авторските възнаграждения, дължими от ползвателя за отчетен период, се изчислява като сбор от дължимите от него възнаграждения за отделните телевизионни пакети, предлагани на крайните потребители през отчетния период; дължимото съгласно Тарифата възнаграждение е без ДДС и върху него следва да се начисли такъв данък; в чл. 3 от договора са посочени съответните приложими при определяне на крайното възнаграждение отстъпки; в чл. 4 от договора е предвидено задължение на ползвателя до 15-то число на първия месец от календарното тримесечие да предоставя на „Музикаутор“ информационна карта по образец, представляващ приложение № 3 към договора; съгласно Рамковото споразумение от 10.07.2014 г., сключено с БАККО, в качеството му на представителна организация на ползвателите по см. на чл. 40е, ал. 5 ЗАПСП, в раздел II, т. 5 е постигнато съгласие възнагражденията, събирани от „Музикаутор“ за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързаните с тях литературни произведения, както и отделните изходни компоненти, имащи отношение към изчисляване на тези възнаграждения, да бъдат във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифа (Правила) на „Музикаутор“ – приложение № 1 към споразумението; приложимата към договора между страните Тарифа (Правила) за определяне на дължимите възнаграждения съответства на одобрения с рамковото споразумение проект, както и е утвърдена със заповед № РД 09-639/05.08.2014 г. на заместник-министър на културата и изменена със 5 заповед № РД 09-816/09.10.2014 г. на министъра на културата; съгласно Правилата за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика, литературни произведения и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване (Тарифа), възнагражденията се дължат на всяко тримесечие, като до 15-то число на първия месец от съответния период предприятието, сключило индивидуален договор с „Музикаутор“, представя на последното информационна карта по образец; единичната цена на възнагражденията, определена в таблицата по раздел II на Правилата, е както следва: при телевизионен пакет с брой програми до 40, цената на пакет/абонат на месец е 0,03 лв., при пакет от 41 до 80 броя програми – 0,04 лв., при пакет от 81 до 120 броя програми – 0,05 лв. и при пакет с над 120 програми – 0,06 лв., а съгласно приложение № 2 (в чл. 4, ал. 1 от договора посочено като приложение № 3), информационната карта следва да съдържа попълнени данни за използваните електронни съобщителни мрежи като вид и територия, общ брой абонати, брой абонати по съответните пакети съгласно тарифата и списък на програмите по пакети.