Решение № 1140 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330115417 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от З. Г. З., ЕГН: ********** с адрес гр. *******, ул. ******** № *** чрез адв. И. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на клауза на чл. 8 от договор за кредит от 19.11.2018 г. за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, както и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.-недължимо платена за неустойка, ведно със законна лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 19.11.2018 г. за сума от 650 лв. ЛП е 40,08 %, а ГПР-49,91 %.

Съдържа се задължение за предоставяне на обезпечение с определени изисквания и клауза по чл. 8 от договора, за неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 208,53 лв. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Твърди 1 наличие и на други производства между страните със сходен предмет.

Притендира съединяване на исковете. Признава , че неустойката не е включена в ГПР.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит ****** от 19.11.2018 г. е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 650 лв. за срок от 3 м. платим на вноски при ГЛП -40,08%, ГПР-49,91 %. В чл. 8 от договора се предвижда предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия и срок., както и неустойка от 208,53 лв. при неизпълнение на задължението.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното правоотношение с заявените клаузи.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата

2 уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 8 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 208,53 лв.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е 3 налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 8 от договор за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение иска по чл. 55 от ЗЗД, следва да се има предвид, че обявяването на клаузата за неустойка в договора за недействителна изключва пораждане на задължение за кредитополучателя за заплащане на суми по нея и съответно налага връщане на получените парични средства на това основание. Тъй като по делото не се ангажират доказателства за извършени плащания, съдът намира за недоказан фактически състав на неоснователното обогатяване, поради което предявения иск за връщане на даденото без основание следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на иска за връщане на притендираната главница сочи липса на основание за присъждане и на обезщетение за забавеното и плащане за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ето защо следва и иска по чл. 86 от ЗЗД да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. за уважения иск.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на ЕАД Е. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. за уважения иск. Не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника разноски не се дължат. Поради липса на представени 4 доказателства за сторени такива.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8, в договор за паричен заем № ****** от 19.11.2018 г., сключен между З. Г. З. , ЕГН: ********** с адрес гр. *******, ул. ******** № *** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П., като противоречаща на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Г. З. , ЕГН: ********** с адрес гр.

*******, ул. ******** № *** чрез адв. И. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 50 (петдесет) лв.-недължимо платена за неустойка, ведно със законна лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на З. Г. З. , ЕГН:

********** с адрес гр. *******, ул. ******** № *** сумата от 50 (петдесет) лева за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат ЕАД Е.

И., ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ********, ул. „*******“ № **, ап.

***, представлявано от Е. И., сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5

6