Решение № 151 от 11.02.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пазарджик, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220104732 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от З. М. Г., ЕГН-********** от с. ........., ул............................,обл. Пазарджик, против „................................“АД, ЕИК*********,със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.

............................., представлявано от изпълнителните директори Д. С. Д. и Р. Г.

Б., с цена на иска – 10 000.00лв.

В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 26.07.2023 г., около 08:20 ч., в с. ........., лек автомобил с марка и модел „..................“, рег. № *********, управляван от Н. М. Ч., се с движил по ул. ...................., в с. ........., когато поради невнимателно и непредпазливо управляване на МПС-то, водачът блъска пешеходеца З. Г.. Сочи се, че причината за инцидента е загубата на управление от страна на водача на лекият автомобил. Към момента на удара З. Г. заедно с А. А., нейна приятелка, са се движили но ул. ................, срещу движението, в пътния банкет. Като последица от загубата на управление, водачът на лекият автомобил се е качил върху пътния банкет и е блъснал двете пешеходки. Вследствие на удара ищцата е претърпяла тежки травматични увреждания.

Сочи се че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП 1 с пострадали лица №УРИ 1006р 11427/27.07.2023г. Съгласно протокола, виновен за настъпването на инцидента е водачът на лекият автомобил с марка и модел „..................“, рег. № *********, с чиито свои виновни и противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. По случая е образувано ДП № 588/2023 г., по описа на ОД на МВР - Пазарджик, съотв. пр. пр. № 3945/2023 г., по описа на РП — Пазарджик. Сочи се, че видно от Констативния протокол за ПТП и от справка от интернет страницата на Гаранционен фонд МПС-то, което е управлявал виновният причинител има валидна застраховката “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователно дружество „.......................“ АД със застрахователна полица № ВG/07/523001573534, валидна от 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г.

Твърди се, че непосредствено слeд пътния инцидент ищцата е откарана в „МБАЛ- Пазарджик“ АД, където постъпва с болки в лявата раменна става и в таза. След проведени изследвания: ЕКФ, ПКК, РГ на разменната става и РГ на таза, на пациентката й е поставена окончателна диагноза контузия на долната част на гърба и таза. Указано й е спазване на ортопедична терапия. Всички тези обстоятелства са видни от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 015462/2023 г. и Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 015462/2023 г., издадени от „МБАЛ-Пазарджик“ АД. Сочи се, че след изписването на ищцата от болничното заведение тя продължила терапевтичното си лечение.

Твърди се, че на 07.08.2023 г., ищцата постъпила повторно в МБАЛ[1]Пазарджик АД с оток и оплаквания за болки в пети пръст на десен крак. След извършен ренген е поставена окончателна диагноза контузия на глезена. Гореизложеното става ясно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 016563/2023 г., издаден от „МБАЛ-Пазарджик“ АД. Сочи се, че вследствие на инцидента се наложило ищцата да ползва постоянната помощ на своите близки за период от три месеца за изпълняване на обичайните си задължения.

Тя се нуждаела от помощ при приготвянето на тоалет, хигиенни нужди, а също така дори при извършването на домакински задължения, което я е накарало да чувства и комплекс на малоценност. Сочи се, че поради нанесената контузия в долната част на гърба и таза, Г. следвало да прекара целия възстановителен период главно на легло. За нея било невъзможно да се изправя сама, а в случай, че за това й помогне някой го процесът е съпътстван с множество болки. От пълното залежаване последвало обездвижване, което 2 се отразило негативно на контузията на десния й глезен. Тя чувствала постоянни мравучкания и липсата на раздвижване довела до по-бавно възстановяване. Твърди се, че ищцата и до ден днешен се тревожи за здравословното си състояние. При мисълта за зимни условия и понижаване на температурите, тя се притеснява, че болките й ще се възвърнат и отново ще бъде подложена на невъзможността за свободно придвижване и извършване на дейности, на пръв поглед съвсем обикновени. От друга стана, вследствие нанесената контузия в областта на таза и долната част на гърба, ищцата следва да селектира действията, които извършва. Сочи се, че тя със сигурност трябва да избягва дейности свързани с повдигане и носене на тежки предмети, стоеж в изправено състояние за дълъг период и други натоварващи кръста и таза.

Твърди се, че процесният инцидент и нанесената травма се отразили и на психическото здраве на ищцата. Тя страдала от безсъние и й се налагало да употребява обезболяващи и сънотворни медикаменти. След инцидента станала потисната, лесно раздразнителна и нервна, оплаквала се от понижено настроение и тревожност, както и цялостна отпадналост на организма.

Инцидентът се е отразил негативно върху социалния живот на ищцата. Тя е станала по-притеснителна, затворила се е в себе си и е спряла контактите с голям кръг от хора. Изживявала тежко влошеното си състояние и все още трудно приемала факта, че за извършване на по-тежък физически труд се налага да ангажира близките си. Сочи се, че поради контузиите, съпътстващи с нестихващи болки, З. Г. дълго време след инцидента изпитвала страх да се движи свободно, което породило чувство на маловажност у нея. Интензитетът на болките се усилвал през нощта, което пречило на ищцата да набавя необходимата си доза сън. Това от своя страна, се отразило негативно върху настроението й, както и върху общото й здраве и състояние на духа. Твърди се, че дългият възстановителен период още повече тревожел ищцата, която считала себе си за тежест на близките й, които я обслужвали и се грижели за нея. Твърди се, че вследствие на инцидента, у З. Г. се е породил страх от пътната обстановка и дори от превозването с МПС. Случилото се я връхлитало и до ден днешен, като най-често това се случва в сънищата й.

Пострадалата страдала от понижено настроение и тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на преживяното.

Получените посттравматични увреждания, довели до нарушения в нормалния социален живот на ищцата и създали трайни препятствия за упражняване на 3 обикновените битови дейности.

Твърди се, че на 28.09.2023 г., претенцията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищцата е била надлежно заведена пред дружеството ответник съгласно чл. 380 КЗ, видно от Молба с вх. № РКО 14-29329/28.09.2023 г. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по претенцията е изтекъл, към момента на подавана на исковата молба в съда от ответното дружество не са заплатили дължимото се обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови Решение, с което да осъди ЗД “.......................” АД, да заплати на З. М. Г. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило па 26.07.2023 г., в размер па 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно е лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл.

380 КЗ, (28.09.2023г.), до окончателно изплащане на сумата. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен изцяло. Оспорва се механизма на произшествието, така както е описан в исковата молба, като се твърди, че случаят касае случайно деяние, което изключва вината и в този смисъл се сочи, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, от което следва, че отговорността на застрахования водач, както и на неговия застраховател не може да бъде ангажирана. В условията на евентуалност, в случай че ищцата съумее да установи по безспорен начин основанието на претенцията си, то е направено възражение за прекомерност на претендирания от нея размер на обезщетение, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че видно от представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от д-р Р.

К., госпожа Г. е получила контузия на долната част на гърба и таза, като уврежданията не са налагали хоспитализация и затова пациентът е бил освободен за домашно лечение. Липсват данни за настъпили усложнения, от което следва, че пострадалата се е възстановила от получената от нея лека телесна повреда в кратък срок. Ето защо се счита, че претендираното обезщетение се явява прекомерно. Във връзка с възражение за съпричиняване 4 се твърди, че ищцата, в качеството й на пешеходец, е нарушила правилата за движение по пътищата, като е предприела пресичане на платното за движение на нерегламентирано за това място, не се е съобразила с приближаващото превозно средство, ненужно е удължила пътя и времето за пресичане, като е спряла без необходимост на платното за движение. Алтернативно, се твърди, че пешеходката не се е движила по тротоара или банкета, въпреки че са били налични такива, както и че се е движила попътно на посоката на лекия автомобил, вместо противоположно на посоката движението на превозните средства. С това свое поведение тя е допринесла съществено за настъпването на вредите, което изисква обезщетението й да бъде намалено. Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на завеждането на претенцията, доколкото същата се дължи при условията на чл.

497 от Кодекса за застраховането. Ответното дружество признава наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между дружеството и водача на лек автомобил с рег. № ********* Н. М. Ч. към датата на събитието - 26.07.2023 г. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли иска на З. М. Г. за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди, за които се твърди, че са следствие от пътнотранспортно произшествие, причинено от застрахован от ответното дружество водач. Претендира направените в производството разноски. Направено е искане с правно основание чл. 219 от ГПК, по делото да бъде конституиран като трето лице-помагач водачът на лекия автомобил Н. М. Ч., ЕГН **********, живущ в с. ..........., община Лесичево, ул. ................

№ 2. Сочи се, че правният интерес от привличането е обусловен от обстоятелството, че видно от представения по делото констативен протокол застрахованият водач е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, от което следва, че ако ответникът бъде осъден да заплати претендираното обезщетение, то за него ще възникне право на регрес на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането за получаване на платеното от застрахователя, ведно с лихвите и разноските.

Със свое Определение №1299/23.04.2025г. съдът е допуснал участието на Н. М. Ч., ЕГН- ********** от с. ..........., ул. ...................., обл. Пазарджик, като трето лице – помагач на страната на ответника „................................“АД. В законоустановеният срок по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от 5 третото лице помагач на страната на ответника Н. М. Ч. чрез адв. К. С. П. Г. с което се счита, че исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна.

Оспорва се изцяло описаните в исковата молба обстоятелства, а именно, че: З.

М. Г., е пострадала при пътен инцидент на 26.07.2023г., когато около 8.20 часа в село ..........., като била блъсната от лек автомобил с марка и модел „..................“, рег.№ *********, управляван от водачът Н. М. Ч. движейки се по ул. ................, поради невнимателно и непредпазливо управляване на МПС.