Решение № 1475 от 23.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511746 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20117413 от 17.05.2021 г. на СРС, 77 с - в, по гр. д. № 233/2020 г., е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че И. П. К., с ЕГН ********** дължи на „Р.Б." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1 648. 49 лв., редовно падежирала изискуема главница за периода 15.05.2018 г. 15.07.2019 г. и сумата от 2 142. 66 лв., представляваща главниците по вноските с настъпил падеж след осчетоводяване от банката на предсрочна изискуемост до приключване на съдебното дирене пред СРС : 15.08.2019 г. - 13.04.2021 г., по Договор за потребителски кредит № 1612232001491120/04.01.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 09.08.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 867, 97 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва за периода 15.04.2018 г. 21.07.2019 г., както и сумата от 257, 80 лв. - наказателна лихва (мораторна неустойка) за периода 15.05.2018 г. - 08.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.08.2019 г. по ч. гр. д. № 46782/2019 г. на СРС, 77 с-в.

С решението искът е отхвърлен за предсрочно изискуема главница над уважения размер до предявения от 12 463. 73 лв. и страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в производството.

Решението се обжалва от ищеца „Р.Б." ЕАД, чрез процесуалния му представител в частта, в която исковете са отхвърлени над сумата от 2 142, 66 лв. - главници по вноските с настъпил падеж след осчетоводяване от банката на предсрочна изискуемост до приключване на съдебното дирене - 15.08.2019 г. - 13.04.2021 г. до размер от 12 463, 1

73 лв. Поддържа, че в тази част неоснователно СРС е приел, че длъжникът не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Сочи, че съгласно чл. 11. 8. от Договора всички уведомления и изявления се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата, или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адресите на страните, посочени в договора или в уведомлението за промяна в адреса по чл. 6. 2. от Договора. Кредитополучателят е бил длъжен писмено да информира банката, в едноседмичен срок, за настъпили промени в постоянния или настоящ адрес. Поддържа, че при неизпълнение на това задължение, изпратеното от страна на банката уведомление до първоначално посочения с договора адрес, се счита за редовно направено. Счита, че от решението не става ясно защо съдът не приема фингираното връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като клаузата в чл. 11. 8. от Договора има за цел да защити интересите на банката в случай на недобросъвестно поведение на страната, която се укрива и поставя в невъзможност другата страна да упражни права, за които е необходимо уведомяване.

Излага доводи, че волеизявлението на банката е редовно връчено на адресата, съобразно изискванията на ЗПУ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, поради което последното е породило целените правни последици и неправилно съдът е приел, че банката не е обявила надлежно предсрочна изискуемост. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство, инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ към нея, представлява факт с правно значение, който следва да бъде съобразен от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Сочи, че по този начин уведомяването е достигнало да длъжника с връчването на препис от исковата молба и приложенията. В противоречие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и константна практика на ВКС, първоинстанционният съд не е съобразил, че към датата на формиране на силата на пресъдено нещо вече е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се уважат исковете за главница над сумата от 2 142, 66 лв. до пълния размер от 12 463, 73 лв. Претендира разноски, като прави възражение по разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ответникът И. П. К., чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че законосъобразно СРС е приел, че не е бил редовно уведомен за настъпилата предстрочна изискуемост на кредита от страна на банката. Уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост не са достигнали до него, а писмата са се върнали с отбелязване, че са непотърсени. Писмата са оспорени, включително в частта относно датата и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, понеже съставлява частен документ, изходящ от страна на ищеца. Сочи, че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Позовава са на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., на ВКС 2 по тълк. дело № 4/2013 г., според която предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, като предварителната уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие. От представените доказателства не стана ясно кога банката е обявила вземането за предсрочно изискуемо и на какво основание, както и какъв е непогасения размер на вземането към датата на обявяването му за предсрочно изискуем. Позовава са на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 88/2017 г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към момента, в който се формира сила на присъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът правилно е приел, че съществуването на вземането следва да се установи към посочения момент, като искът по чл. 422, ал. 1 ГПК може да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на присъдено нещо. Поддържа доводи, че от вноските, с настъпил падеж в хода на производството, следва да се присъди само частта, съставляваща главница, съгласно погасителния план, а падежирали главници за периода 15.08.2019 г. до датата на приключване на съдебното дирене - 13.04.2021 г. също следва да се изчислят съобразно представения по делото и подписан от страните погасителен план. Според ответника над уважения от СРС размер до предявения от 12 463. 73 лв., искът законосъобразно е отхвърлен поради липса на обявена на длъжника предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.

Ищецът „Р.Б.“ ЕАД е подал и частна жалба срещу същото решение в частта, в която е върната исковата молба и е прекратено поради недопустимост производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми. Поддържа доводи, че установителният иск по чл. 422 ГПК се основава на предсрочна изискуемост, обявена преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а евентуалния осъдителен иск се основава на предсрочна изискуемост обявена с исковата молба.

Сочи, че осъдителният иск е предявен евентуално, ако съдът отхвърли изцяло или частично основния установителен иск, поради това, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Неправилно СРС е направил извод, че евентуалните искове са недопустими и ищецът няма интерес да ги предявява, понеже става въпрос за една и съща претенция. Счита, че чрез предявяване на евентуален иск може да се въведе друго основание, от което произтича вземането, различно от това, на което е издадена заповедта, като се позовава на т. 11 б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли да се отмени решението в частта, в която има характер на определение. Претендира разноски.

Ответникът И. П. К., чрез представителя си, е оспорил частната жалба в писмен 3 отговор. Излага доводи, че законосъобразно СРС е приел, че евентуалния иск не е предявен на различно от договорното правно основание. Предсрочната изискуемост е единствено част от фактическия състав, на който се позовава банката, за да упражни правото си да претендира целият дълг по договора за кредит. Настъпването на предсрочната изискуемост променя само изискуемостта на вноските по кредита, но не съставлява различно основание от това, от което произтича вземането по исковете, което е договорът за кредит. Поддържа още, че исковете са предявени на едно и също основание за абсолютно идентични вземания, като едните са установителни, а евентуалните - осъдителни, което е недопустимо, както е посочил и СРС. Моли да се остави частната жалба без уважение, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца и също претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на установените по делото факти по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.

415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуални осъдителни искове с основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основната въззивна жалба на ищеца е допустима – подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е тълкуването на закона дадено с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1 и 4.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената отхвърлителна част.

При постановяване на решението СРС е обсъдил в цялост приетите пред него доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към мотивите на СРС по този въпрос, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди основно доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.

В случая по делото не е било спорно и от писмените доказателства и неоспорената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 1612232001491120/04.01.2017 г., по който И. П.

К., като кредитополучател, е получил сумата от 15 675 лв. Според погасителния план по договора крайния срок за връщане на сумата е 15.01.2027 г. Не е спорно и от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че кредитът е напълно усвоен от ответника на 04.01.2017 г.

Съгласно чл. 5. 2 кредитът следва да се погасява на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, за периода 15.02.2017 г. 15.01.2027 г. Размерът на погасителната вноска за първите 24 месеца е 165. 87 лв. В чл.

4. 1. страните уговорили размера на възнаградителна лихва, като за първите 24 месеца тя е 4. 95 %, а след този срок - в размер на сбора от 2 компонента - променлив референтен лихвен процент, представляващ 6 месечен SOFІBOR и надбавка в размер на 5. 597 пункта. Съгласно чл. 4. 5 от Договора, при забава плащането на дължими суми кредитополучателят дължи обезщетение за забава - наказателна надбавка към 4 възнаградителната лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане.

Не е спорно и обстоятелството, че от 15.05.2018 г., когато кредитополучателят е преустановил плащанията, до 15.07.2019 г. кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни вноски, включващи главница и лихва, което е случай на неизпълнение по чл. 8. 1 и на основание чл. 9. 2 и дава право на банката да упражни правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.