Решение № 537 от 31.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Ивета Антонова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20221100504406 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от К. М. К.- длъжник по изп.дело № 20198600400663 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 срещу разпореждането от 27.01.2022г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник за прекратяване на изпълнителното производство, на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Жалбоподателят-длъжник в изпълнителното производство заявява искане за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно, като твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години след датата 07.04.2019г. Поддържа, че молбата от 09.12.2019г. за насрочване на описа на адреса в гр.София, ул.“******* не следва да се счита за валидно извършено изпълнително действие, доколкото от материалите по изпълнителното дело е видно, че длъжникът не обитава този адрес към датата на образуване на изпълнителното производство и съответно- на адреса не се намират вещи – негова собственост към датата на искания опис. В тази връзка жалбоподателят – длъжник моли съда да зачете представеното с жалбата писмено доказателство- справка от Службата по вписванията с изх.№ 189702/16.02.2022г., от която е видно, че се е разпоредил с имота на горепосочения адрес още на 13.00.2007г.- преди образуване на изпълнителното дело.

Поддържа също така, че исканият опис не е и изпълнен от ЧСИ , поради което не следва да се приеме, че с него е прекъсната давността.

Жалбоподателят- длъжник твърди, че не

1 представляват валидно извършени изпълнителни действия , годни да прекъснат давността, подадената от взискателя молба от 18.11.2020г.- за извършване на справки от ЧСИ , както и изпратените запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ на 19.11.2021г. /доколкото в нея той няма открити сметки/ и до „ЦКБ“ АД, /доколкото със запорното съобщение е наложен втори запор на банковата сметка в тази банка след първоначално наложения със запорно съобщение от 07.04.2019г./ и до „Общинска банка“ АД, / в която няма разкрити банкови сметки/. С изложените доводи жалбоподателят обосновава основателността на искането си за отмяна на атакуваното постановление на ЧСИ като незаконосъобразно и неправилно и прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Насрещните страни по жалбата- взискатели в изпълнителното производство „И. 07“ ЕООД /в качеството на частен правоприемник на „Б.Е.

ООД/ и НАП – не заявяват становище по жалбата и не депозират отговори на същата в законоустановения срок.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М. с № 860 на КЧСИ, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство К. М.

К. е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20198600400663 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ е образувано по молба от 29.03.2019г. с вх.№ 17155, подадена от ,,Б.Е.“ ООД / в качеството на частен правоприемник на“ А1 България“ ЕАД/ срещу К. М. К. – за събиране на вземанията по изп.лист издаден по гр.дело № 50682/2010г. на СРС, които са му прехвърлени от „А1 България“ ЕАД с договори за цесия от 21.12.2017г. и 13.12.2018г.

С молбата за образуване на изпълнителното производство по чл.426 ГПК – за образуване на изпълнително производство, взискателят „Б.Е.“ ООД е посочил като изпълнителни способи- запор върху банковите сметки на длъжника и депозираното от него в банков сейф, запор върху трудовото му възнаграждение, възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти.

На 07.04.2019г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до посочен като работодател на длъжника - „АСТ Б.“ ЕООД – за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение до размера на дълга от 1 616,39лв. и при спазване правилата на чл.446 от ГПК.

На същата дата 07.04.2019г. са изпратени запорни съобщения от ЧСИ до следните банки : „УниКредит Булбанк“ АД, „ЦКБ“ АД; „ОББ“ АД; за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Н а 06.08.2019г. е изпратено запорно съобщение до посоченото като работодател на длъжника дружество „Е.Т.“ ЕООД – за налагане на запор 2 върху трудовото му възнаграждение при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.

С молба от 09.12.2019г. пълномощникът на взискателя „Б.Е.“ ООД е заявил искане до ЧСИ за насрочване и извършване на опис на движимите вещи-собственост на длъжника.

С молба от 18.11.2020г. от пълномощника на взискателя „Б.Е.“ ООД е заявено искане до ЧСИ за извършване на справка за трудовите договори на длъжника , както и за разкритите от него банкови сметки и при открито наличие на такива- да бъде наложен запор върху тях.

С молба от същата дата 18.11.2020г. от пълномощника на взискателя „Б.Е.“ ООД е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

На 19.11.2020г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С молба от 26.01.2021г. с вх.№ 5200 дружеството „И. 07“ ЕООД е заявило искане до ЧСИ за конституирането му като взискател в изпълнителното производство на мястото на „Б.Е.“ ООД, поради придобиване на вземанията- предмет на принудително събиране по изпълнителното дело с договор за цесия, сключен между него и „Б.Е.“ ООД на 04.01.2021г. Към молбата е приложен договорът за цесия и приложение № 1 към него. С молбата дружеството –молител е заявило искане към ЧСИ за връчване на съобщението за цесия на длъжника, на основание чл.18,ал.5 от ЗЧСИ.

С разпореждане на ЧСИ от 26.01.2021г. като взискател в изпълнителното производство е конституиран на основание чл.429,ал.1 от ГПК- „И. 07“ ООД в качеството му на цесионер по договор за цесия , сключен с „Б.Е.“ ООД.

С молба от 12.02.2021г. от пълномощника на взискателя „И. 07“ ЕООД е заявено искане до ЧСИ за извършване на справка за налични трудови договори на длъжника, притежавани МПС, налични банкови сметки и при установено наличие на такова- налагане на запор върху същите.

С молба от 05.01.2022г. от пълномощника на взискателя „И. 07“ ООД е заявено искане до ЧСИ за извършване на справка в регистъра на БНБ за новооткрити банкови сметки на длъжника, както и справка за актуални трудови договори /пенсия и при наличие на такива- за налагане на запор върху тях.

С отделна молба от същата дата 05.01.2022. от пълномощника на взискателя е заявено искане до ЧСИ за извършване на справка за сключени трудовид договор от длъжника и при наличие на такива- за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

Въз основа на получените отговори от БНБ по регистъра на банковите сметки и сейфове /л.127-л.128 от изп.дело/ и от НАП относно регистрирани трудови договори от длъжника /л.130 от изп.дело/, на 05.1.2022г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД – за налагане на 3 запор върху банковите сметки на длъжника.

С молба от 27.01.2022г. с вх.№ 4934 от пълномощника на длъжника К.

М. К.- адв.Венета Тенева, е заявено искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по настоящото изпълнително дело, на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, с довод, че след датата 07.04.2019г. в продължение на повече от 2 години.

С обжалваното разпореждане от 28.01.2022г. искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основанието чл.433,ал.1, т.8 от ГПК е оставено без уважение.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването настъпва по силата на самата норма на ГПК, като с постановлението само се констатира настъпилото прекратяване към момента на изтичане на нормативно установения 2 годишен срок.

Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право. Както е прието с константната съдебна практика- постановеното по реда на чл.290 от ГПК- решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.дело № 1747/2020г. на ІV ГО на ВКС- „ двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане“.

4

В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело, подробно обсъдени по-горе в мотивите , се установява, че не е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Първото изпълнително действие, предприето от ЧСИ по възлагането на взискателя с молбата по 426 ,ал.2 от ГПК е извършено на 07.04.2019г., с изпратените запорни съобщения до горепосочените банки налагането и изпратеното запорно съобщение до работодателя на длъжника на 06.08.2019г. , като след този момент от взискателя са заявявани искания за извършване на изпълнителни действия, съответно- такива са предприемани от ЧСИ, /подробно описаните по-горе в мотивите запори и искания за опис/.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя- длъжник, че с направеното от взискателя искане с молбата му от 19.11.2021г.- за налагане на запор върху банковата му сметка /на длъжника/ в „Ти Би Ай България“ АД не е прекъснат 2 годишния срок по ч.433,ал.1,т.8 от ГПК, което твърдение е обосновано с довода, че няма сметка в тази банка. От правно значение за прекъсването на законоустановения 2 годишен срок за перемиране на изпълнителното производство, е поведението на взискателя, свързано със заявени от него искания за извършване на изпълнителни действия, а не фактът дали тези изпълнителни действия са приключили успешно или неуспешно /както би било в хипотезата на липса на банкови сметки в посочена от взискателя банка или липса на парични средства по налична банкова сметка/.

От датата на последните молби, подадени от взискателя – 05.01.2022г., с които е заявено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и запор върху банковите му сметки - до датата на подаване на молбата на длъжника – жалбоподател по настоящото дело за прекратяване на изпълнителното производство /19.01.2022г./, респ.- към датата на постановяване на обжалваното постановление /27.01.2022г./ не е изтекъл нормативно установеният 2 годишен срок по т.8 на чл.433,ал.1 от ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното от жалбоподателя бездействие на взискателя в продължение на две години, за да се приеме, че е настъпила по силата на самия закон „перемпция“. Като последица от това, законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното постановление от 27.01.2022г. – за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.