Решение № 2256 от 14.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2256 гр. Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110114013 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба с правно основание по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, от страна на М. В. Х., с ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Р. Д. от АК Варна, против ответната страна „К.И.И.БГ" ЕАД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З.Н.Д., А.Б.Б., М.А.Г., с процесуален представител юрисконсулт Н.В..

В исковата молба се твърди, че на 25.01.2011 г. срещу ищеца е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК - ч.гр.д. № *** по описа за *** на Варненски районен съд, по което била издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. С въпросната заповед било постановено ищецът да заплати на „Б ДСК" ЕАД следните суми: сумата от 9 572,49 лв., дължима на основание договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2006 г., допълнително споразумение от 24.09.2009 г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на „Б ДСК" ЕАД към 25.01.2011 г., от която 8070,74 лв. представлявали неиздължена главница за периода от 06.10.2006 г. до 25.01.2011 г.; 1093,41 лв. представлявали договорна лихва за периода от 02.12.2010 г. до 25.01.2011 г.; 408,34 лв. - такса за закъснение за периода от 02.12.2010 г.-25.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.01.2011 г. до окончателното и изплащане; както и сумата от 618,61 лв. за направени по делото разноски. По молба на „Б ДСК" ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител на 29.06.2011 г. било образувано изпълнително дело № *** на ЧСИ М.П.. През 2015 г. делото било предадено за продължаване на изпълнението на ЧСИ Н.Д., с район на действие 1

Варненски окръжен съд, където било образувано под № ***. На 20.07.2023 г. по изпълнителното дело постъпила молба от „К.И.И.БГ" ЕАД, с която дружеството уведомило частния съдебен изпълнител, че въз основа на сключен договор за цесия, е придобило вземането на „Б ДСК" ЕАД по изпълнителния лист. С разпореждане на съдебния изпълнител от 03.08.2013 г. „К.И.И.БГ" ЕАД било конституирано като взискател по делото.

Ищецът счита, че възможността ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. №*** по описа за *** на ВРС, е погасена по давност. Твърди, че на 12.05.2015 г. взискателят отправил искане до съдебния изпълнител за предприемане на принудително изпълнение срещу длъжника, без уточнение на способите на изпълнение. След тази дата липсвали искания и принудителни действия спрямо ищеца. Поради това ищцовата страна счита, че е налице перемпция по изпълнителното дело /по хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/, тъй като от 26.06.2015 г. /датата на постановяване на TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до 26.06.2017 г., не били извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника. Сочи, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, както и, че не представляват изпълнителни действия, прекъсващи давността следните действия: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа. Предвид тези обстоятелства, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено, че той не дължи на ответника сумата от 9 572,49 лв., постановена за плащане на основание договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2006 г., допълнително споразумение от 24.09.2009 г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на „Б ДСК" ЕАД към 25.01.2011 г., от която:

8070,74 лв. - неиздължена главница за периода от 06.10.2006 г. до 25.01.2011 г.; 1093,41 лв. договорна лихва за периода от 02.12.2010 г. до 25.01.2011 г.; 408,34 лв. - такса за закъснение за периода от 02.12.2010 г. - 25.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.01.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 618,61 лв. за направени по делото разноски, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *** по описа за *** на Варненски районен съд, предмет на образувано изпълнително дело№ *** по описа за 2015 г. на ЧСИ Н.Д., с район на действие Варненски окръжен съд.

От ответната страна е постъпил отговор, в който страната, чрез представителя си, заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен. Заявява, че вземането по изпълнителния лист ответникът придобил по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на *** г. между „ОТП Ф.Б." ЕАД, с универсален правоприемник „Б ДСК" АД и „К.И.". Заявява също, че ищецът следва да се счита за уведомен за извършената цесия. Не оспорва, че въз основа на изпълнителен лист на 28.06.2011 г. е било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ М.П. по искане на „Б ДСК" ЕАД. Твърди, че с молбата си за образуване предишният взискател възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ 2 и счита, че на тази дата е прекъсната погасителната давност, по аргумент от TP № 2/2013 от 26.06.2015 г., като с молбата било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия. По изпълнителното дело били извършени следните действия: на 13.07.2011 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до ищеца; на 13.07.2011 г. била наложена възбрана на дворно място, ведно със сграда в *** на 17.10.2011 г. била депозирана молба за опис и оценка на възбранения имот; на 10.11.2011 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца; на 16.08.2012 г. вземането било прехвърлено на „ОТП Ф.Б." ЕАД, в резултат на сключен договор за цесия между „ОТП Ф.Б." ЕАД и Б ДСК АД. След предаването на делото за продължаване на изпълнението от ЧСИ Н.Д., където делото получило нов номер - изп. дело № *** г., по него през 2015 г. била подадена молба за справка НОИ и запор на трудово възнаграждение. На 20.11.2018 г. била подадена молба за справка БНБ, с искане за налагане на запор на банкови сметки; на 12.12.2018 г. било изпратено запорно съобщение до „ПИБ АД”, по отношение на ищеца; на 13.12.2019 г. била депозирана молба за опис на движими вещи, въз основа на която до ищеца била изпратена призовка за принудително изпълнение на 16.12.2019 г., като опис на движими вещи бил насрочен за 24.01.2020 г. На 18.12.2020 г. била подадена молба за указване на способ за изпълнителни действия; на 11.01.2021 г. било издадено запорно съобщение до „Р.

(България)” ЕАД, по отношение на ищеца; на 01.11.2021 г. била подадена молба за указване на способ за изпълнителни действия; на 15.12.2021 г. било изпратено запорно съобщение до „Т.Б.А.Б.” ЕАД, отново по отношение на ищеца; на 15.12.2021 г. била изпратена и призовка за принудително изпълнение до ищеца и насрочен опис за 14.01.2022 г. Ответната страна сочи, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност. След това на 19.07.2022 г. била депозирана отново молба за указване на способ за изпълнителни действия, което довело до изпращането на запорно съобщение до „И.” АД на 29.07.2022 г. На 03.08.2023 г. последвало и депозирането на молба за конституиране на ответната страна като взискател, което действие отново прекъснало течащата относно вземането погасителна давност.

Изброявайки горепосочените действия, ответната страна счита, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането, както и всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали давността. Затова смята, че погасителната давност относно процесиите вземания не е изтекла и същите са дължими от ищеца. Изтъква, че от образуване на изпълнителното дело на 28.06.2011 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла /предвид ППВС №3/18.11.1980 г./, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Счита, че началният момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. постановяването на TP № 2/26.06.2015. Смята, че следва да се вземе предвид и двумесечният период, в който погасителната давност е спряна въз основа на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.05.2020 г. и за преодоляване на последиците; както и периодът съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето. В случая, обаче доколкото след 26.06.2015 г. имало извършени 3 редица изпълнителни действия по изпълнителното дело, които прекъсвали погасителния давностен срок, то и вземанията не били погасени по давност. Предвид това ответната страна моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да й присъди направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно са доказани по делото следните факти: На 27.01.2011 е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №*** г. на Районен съд – В., с която ищецът и още две лица са осъдени да заплатят солидарно на „Б ДСК” ЕАД сумата от 9 572,49 лв., дължима на основание договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2006 г., допълнително споразумение от 24.09.2009 г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на „Б ДСК" ЕАД към 25.01.2011 г., от която 8070,74 лв. представлявали неиздължена главница за периода от 06.10.2006 г. до 25.01.2011 г.; 1093,41 лв. представлявали договорна лихва за периода от 02.12.2010 г. до 25.01.2011 г.; 408,34 лв. - такса за закъснение за периода от 02.12.2010 г.25.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.01.2011 г. до окончателното и изплащане; както и сумата от 618,61 лв. за направени по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист от 07.02.2011 г.

На 28.06.2011 г. от страна на „Б ДСК” ЕАД е подадена молба до ЧСИ М.П., с район на действие ОС – Варна, за образуване на изпълнително дело спрямо ищеца и другите две лица, въз основа на която молба е било образувано изпълнително дело №*** г. С подадената от банката молба на частния съдебен изпълнител са възложени всички действия по чл.18 от ЧСИ - да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, и да извършва всички необходими изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки, вземания към трети лица, върху дружествени дялове, върху ценни книги, върху парични влогове, върху моторни превозни средства, върху други движими вещи и възбрани върху недвижими имоти.

На 12.07.2011 г. от ЧСИ е разпоредено изпращане на запорно съобщение по месторабота на ищеца, налагане на възбрана върху недвижим имот на ищеца и изпращане до него на покана за доброволно изпълнение. Молбата за вписване е изпратена до Служба вписвания – Варна на 13.07.2011 г. и на 19.07.2011 г. е вписана възбрана върху недвижимия имот на ищеца. Запор върху трудово възнаграждение не е бил наложен, тъй като е било установено, че установеният чрез справка трудов договор на ищеца е прекратен.

На 17.10.2011 г. до ЧСИ е подадена молба от взискателя по изпълнителното дело „Б ДСК” ЕАД, с която е отправено искане за извършване на опис и оценка на възбранения имот на ищеца.

С молба от 20.12.2012 г. от „ОТП Ф.Б." ЕАД до ЧСИ П. е направено изявление, че по силата на сключен договор за цесия от 16.08.2012 г. между „Б ДСК” ЕАД и „ОТП Ф.Б." 4

ЕАД, е прехвърлено вземането спрямо длъжника М. В. Х., както и спрямо останалите длъжници по делото, от досегашния взискател на „ОТП Ф.Б." ЕАД, и е направено искане новият кредитор да бъде конституиран като взискател по делото.