Присъда № 122 от 05.08.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 122 от 05.08.2025г. по НОХД № 1336/2024г. на РС-Сливен, изготвени на 08.08.2025г.

Настоящото производство е образувано въз основа внесен от РП-К. обвинителен акт против подсъдимия Ж. М. Ж. за извършени от него престъпления по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, по чл. 343в, ал.

3, вр. ал. 1 от НК, по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

РС-К. се е произнесъл с присъда, която е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В резултат на това всички състави от РС-К. съд са се отвели и с определение на ВКС е определено делото да бъде разгледано в РС-Сливен.

Настоящото производство е образувано след постановяване на Решение № 213/29.10.2024г. по ВНОХД № 156/2024г. по описа на ОС-Сливен, с което е отменена присъдата, постановена по НОХД № 874/2021г. по описа на РССливен и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

С влязло в сила протоколно определение от 13.09.2023г., постановено по НОХД № 874/2021г. по описа на РС-Сливен, на осн. чл. 279, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство водено против подс. Ж. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл.

342, ал. 1 от НК.

С влязла в сила присъда № 189, постановена по НОХД № 874/2021г. по описа на РС-Сливен подс. Ж. е оправдан за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

С влязло в сила протоколно определение от 02.06.2025г., постановено по НОХД № 1336/2024г. по описа на РС-Сливен, на осн. чл. 289, ал.1, вр. с чл. 24, ал.1 т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство водено спрямо подс. Ж., за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл.

130, ал. 1 от НК. Поради изложеното настоящето производство продължава по отношение на повдигнатото с цитирания обвинителен акт на РП-К. обвинение спрямо подс. Ж. по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание

РП-К.,

1 редовно призована, не изпраща представител. Представител изпраща РП-Сливен, който поддържа обвинението по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, така както е предявено.

Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при приложение на чл.

55 от НК, а именно „Пробация“ , изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от девет месеца с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца.

Подсъдимият редовно призован, не се явява в съдебно заседание , като делото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК .

Служебният защитник на подсъдимия изразява съгласие с предложеното от представителя на обвинението наказание, като заявява, че наказанието „Пробация“ ще доведе до постигане целите на наказанието предвидени в НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.03.2017г. в гр. К., около обяд подс. Ж. управлявал лекия си автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № СТ 1447 АХ. по бул.

„Освобождение“, движейки се в посока север - юг в лявата от двете еднопосочни западни ленти. Към него момент той бил с временно отнето свидетелство за управление на МПС. Денят бил светъл, видимостта била нормална, а пътният участък равнинен - асфалтът бил стар, дребнозърнест с неравности. Подсъдимият управлявал автомобила с неразрешена скорост и на около 100 м. от дом № 60 (на същия булевард) загубил контрол върху управлението на автомобила си и предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие между неговия автомобил и лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № СТ 4994 ВТ, собственост на ТД „Арсенал“ АДК., управляван от св. Я. З.. След настъпване на пътнотранспортното произшествие подс. Ж. излязъл от автомобила си и отишъл при другия водач св. З. като започнал безпричинно да му нанася удари. Действията на подс. Ж. били прекратени от намесата на св. Д. Н.. В този момент на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители на РУ-К. - свидетелите Г. Г. и П. Н., които били изпратени от дежурния в ОДЧ при РУ-К. във връзка с постъпил сигнал за настъпило пътнотранспортното произшествие и нанесен побой. Свидетелят Д. Н. им разказал за нанесения над св. З. побой от подс. Ж..

В резултат на това полицейските служители отишли при подс. Ж., който в този момент говорел по телефона. Свидетелят Г. се представил и поискал подс. Ж. да представи за проверка на полицейските служители личните си документи, 2 но подсъдимият му казал да си гледа работата. Свидетелят Г. предупредил подсъдимия, че трябва да му изпълнява разпорежданията, но подсъдимият отказал да му предаде документите си и го напсувал с думите „еби си майката!“ Свидетелят Г. го предупредил, че ще бъде арестуван, но подсъдимият отново го напсувал, тръгнал срещу него с глава и опитал да го блъсне. Това наложило полицейски служители да използват физическа сила и помощни средства, за да го задържат. Въпреки това подс. Ж. продължавал да крещи „Пуснете ме, боклуци! Г., ще ти еба майката, пусни ме!“. Продължавал да псува и обижда полицейските служители, при което въпреки съпротивата му бил вкаран в патрулния автомобил от полицейските служители М. И. и Д.

И., които били пристигнали на местопроизшествието непосредствено след полицейските служители - свидетелите Н. и Г., и също от своя страна станали свидетели на част от обидите, псувните и заканите, отправени от обвиняемия спрямо техните колеги.

Горната фактическа обстановка съдът съд приема за безспорно установена след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. З., Г. Г., П. Н. и П. И., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези на Д. Н., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК. Същите са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират изцяло с всички останали събрани по делото доказателства. Свидетелите Г. и Н., полицейски служители в РУ-К., които били изпратени от дежурния в ОДЧ при РУ-К. във връзка с постъпил сигнал за настъпило пътнотранспортното произшествие и нанесен побой установяват, че при поискване от подсъдимия на документи за проверка същият отказвал да ги предостави, държал се грубо, арогантно, отправял към тях обиди, закани и псувни, а именно: „Кви документи, я си еби майката“, „еби си майката, айде да видим как ще ми ги вземеш и тебе ще ритам глупак такъв“, „пуснете ме боклуци“, „Г. ще ти еба майката, пуснете ме!“. Освен това подсъдимият оказвал съпротива срещу полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения. Показанията на тези двама свидетели напълно кореспондират с показанията на св. Я. З., който е очевидец и е възприел пряко и непосредствено поведението на подсъдимия.

Макар и да даде вяра на показанията на св. И., то същите не допринесоха за изясняване на факти и обстоятелства, относими към повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение.

Съдът дава вяра и на писмените доказателства, присъединени към 3 доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подс. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК затова, че на 04.03.2017г. в гр. К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправяне на закани и обиди именно: „Кви документи, я си еби майката“, „еби си майката, айде да видим как ще ми ги вземеш и тебе ще ритам глупак такъв“, „пуснете ме боклуци“, „Г. ще ти еба майката, пуснете ме!“ към служители на група „Пътен контрол“ при РУ на МВР- К.- младши контрольори Г. Д. Г. и П.

Н. Н. като деянието е съпроводено със съпротива срещу тях като органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред и деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм.

Съгласно Постановление № 2/29.11.1974г. по н. д. № 4/1974г. на Пленум на ВС обект на престъплението хулиганство е редът, установен в страната и общественото спокойствие.

Под обществен ред, като обект на престъплението хулиганство, следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Съгласно трайно установената съдебна практика, за да е осъществен съставът на престъплението хулиганство, е необходимо деецът: да е извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; действията да са умишлени и да нарушават грубо обществения ред, и да изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. Тези обективни и субективни признаци от състава на престъплението трябва да бъдат реализирани винаги едновременно.

Разграничението на дребното хулиганство от престъплението хулиганство по чл. 325 от НК се съдържа в обществената опасност на деянията, както и посочените в УБДХ и НК признаци. Престъплението по чл.

325 от НК се различава от дребното хулиганство по по-високата степен на обществена опасност. Разпоредбата на чл. 325, ал.1 от НК, изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други 4 непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващи се в грубо нарушение на обществения ред.

Съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.11.197г. н.д. № 4/1974г. основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението „Хулиганство" по чл. 325, ал. 1 от НК са „непристойните действия" - това са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи обществото.

Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това противообщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.

Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака са осъществени.

Хулиганството съдържа един характерен за това престъпление признак специален мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът показва, че не се смята обвързан от съществуващите социални норми на поведение - стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.

Съгласно т. 2 от раздел II от ППВС № 2/29.11.1974г. по н. д. № 4/1974г. хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувствата на гражданите. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство или тежко оскърбление. Така, за да е осъществен престъпния състав на чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по който е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните обективни и субективни признаци:

5 деецът е извършил деянието си чрез действия, които нарушават грубо обществения ред, изразяват явно неуважение към обществото; умишлени са, деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт и то се отличава с изключителен цинизъм или дързост.