Решение № 1183 от 18.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Бургас, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120102700 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Г. Я. Я., ЕГН:**********, адрес: гр. Б. ***, чрез пълномощника си адв. К. И. Т. от БАК, адрес: гр. Б. *** против Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Б. ***.

От съда се иска да се приеме за установено, че Д. Г. Г., ЕГН ********** дължи на Г. Я. Я., ЕГН:**********, следните суми: 1000 лв. (хиляда лева), по силата на сключен между тях на 19.12.2019 г. договор за правна защита и съдействие, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение, договорено за защита по НОХД №5240/20219г. по описа на БРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство, както и по същото дело разноски.

Представят се доказателства. Отправят се доказателствени искания.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от особен представител на ответната страна. Оспорва се иска, като се оспорва и Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2019г., като се излагат твърдения са наличие на два договора с различни дати и различни подписи от този представен по настоящото дело и този по НОХД №5240/20219г. по описа на БРС.Иска се представяне на договора в оригинал с оглед оспорването му по реда на чл.193 ГПК.

1

Предявените искове са с правно основание чл. 36, ал.1 и 2, във връзка с чл.37 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и във връзка с чл. 422 от ГПК

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 8477/2024г. по описа на Бургаски районен съд, по което е издадена заповед № 4263 от 11.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми, като съобразно дадените указания съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен на 19.12.2019 г. се констатира, че ответникът Д. Г. и ищецът адвокат Г. Я. са сключили този договор с предмет защита на клиента Д. Г. по НОХД 5240 по описа на БРС за 2019г. Установява се също, че е уговорено клиентът Д. Г. да заплати на адвоката сумата от 1000 лева /хиляда лева/ за защита по НОХД 5240 по описа на БРС за 2019г. Посочено е, че при заплащане на задължението за ползваната адвокатска защита и съдействие адвокатът ще издаде разписка за получената сума.

Съгласно приложените по делото разпореждане за насрочване на разпоредително заседание по посоченото наказателно дело и протокол от проведеното разпоредително заседание се установява, че ищецът се е явил и осъществил защита на клиента си.

Видно от приложената по делото разписка за приета пратка от „Български пощи“ ЕАД е, че адвокат Я. е изпратил покана до ответника за доброволно плащане на възнаграждението за адвокатска защита.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са установителни искове за съществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 4263/11.12.2024 г. по ч. гр. д. № 8477/2024 г. по описа на БРС.

От събраните писмени доказателства по делото съдът приема за 2 установено, че на 19.12.2019 г. между страните е сключен валиден писмен договор за правна защита и съдействие, подписан от тях и с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което е останало неизплатено. На следващо място, съдът приема за установено, че ищецът е изпълнил задълженията, които е поел с договора, а именно – да осигури защита на ответника по НОХД № 5240 от 2019г. по описа на БРС. Върху ищеца не пада тежестта да доказва отрицателния факт на неплащане на уговореното, а и противното не беше установено по делото от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че за ищеца е възникнало право да получи уговореното и неизплатено адвокатско възнаграждение. Това право произтича от разпоредбите на Закона за адвокатурата (ЗАдв.), като съгл. чл.

36, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно чл. 37 от ЗАдв. за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. Това обстоятелство обуславя основателността на предявените установителни искове за съществуване на вземания за сумата от 1000 лв. главница, ведно със законната лихва от 10.12.2024 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4263/11.12.2024 г. по ч. гр. д. № 8477/2024 г. по описа на БРС и тяхното уважаване, на осн. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗАдв.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България „В съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в посочения закон“. Ето защо всички уважени или отхвърлени суми в настоящия съдебен акт ще бъдат автоматично превалутирани от съда в евро посредством онлайн евро конвертор, като в същата валута следва да бъдат присъдени и разноските в настоящото и в заповедното производства.

С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят поисканите от него разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 204,52 евро (400 лева), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. съд

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен 3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на Г. Я. Я., ЕГН:**********, адрес: гр. Б. *** - адвокат в АК Бургас, против Д. Г.

Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. *** за сумата от 511,29 евро (1000 лв.) главница, ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до изплащане на задължението, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2019 г., подписан от страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4263/11.12.2024 г. по ч. гр. д. № 8477/2024 г. по описа на БРС, на осн. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. ***, да заплати на Г. Я. Я., ЕГН:**********, адрес: гр. Б. *** - адвокат в АК Бургас, разноските в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (400 лева), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4