Решение № 311 от 22.07.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 224/2024
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 22.07.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.179, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.44, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 311 гр. Пазарджик, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200224 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-0340-000828 о т 19.09.2023 г. на Началник РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.1 79, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на А. И. В. от гр. София, ЖК „********* за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от А. И. В., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде отменено. Сочи, че описаното в наказателното постановление не отговаря на действителната обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържат жалбата и молят да се отмени постановлението.
Ангажират доказателства. Излагат се допълнителни доводи в тази насока.
Претендират разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен 1 процесуален представител, с което се иска потвърждаване постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. на
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Н а 27.08.2023 г. около 12.30 часа в гр. В. на ул. „****** в посока на движение село С. жалбоподателят А. И. В. управлявал лек автомобил ********, като в района на гробищния парк при ляв завой и изкачване навлязъл с част от автомобила си в платното за насрещно движение, където се движил лек автомобил „*********, управляван от свидетеля М. М. М..
Последният със своя автомобил също се движил в част от платното за насрещно движение. М. бил сам вътре в автомобила си, а при жалбоподателя се возил свидетелят Б. З. К.. И двамата водачи не преценили добре разстоянието между автомобилите си и при предприетата маневра завой на ляво от жалбоподателя с предна лява част на своя автомобил блъснал предна лява част на автомобила на М.. Това довело до настъпване на ПТП между двата автомобила. След настъпването му, водачите сигнализирали за настъпилото ПТП. На място пристигнал автопатрул при РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав бил и свидетелят Е. А. П.. Полицаите констатирали, че няма употреба на алкохол от страна на двамата водачи, като приели, че вина за настъпилото ПТП имат и двамата, тъй като и двата автомобила се движили с лявата си част в платното за насрещно движение.
Полицейските служители измерили ширината на пътното платно, която била 5,50 м., като имало достатъчно разстояние двата автомобила да се разминат, ако всеки се е движил в своята лента за движение, макар и на място да липсвала хоризонтална маркировка, конкретно осева линия на пътното платно.
Пред полицейските служители първоначално и двамата водачи заявили, че са се движили към средата на платното и било възможно да не са спазили достатъчно разстояние помежду си при разминаването. Полицейските служители разчертали пътното платно, за да установят точното място на удара, като взели предвид и изместването на автомобилите след самия удар. С оглед установеното при огледа и заявеното от двамата водачи, П. съставил протокол за ПТП, в който приел, че и двамата водачи не са спазили достатъчно 2 разстояние помежду си при разминаването, с което са нарушили чл.44, ал.1 ЗДвП и имат вина за настъпилото ПТП. За посоченото нарушение П. съставил и на двамата водачи актове за установяване на административно нарушение, който АУАН е подписан и получен от жалбоподателя без възражения. В срок е постъпило писмено такова от жалбоподателя. Като приел възражението за неоснователно и въз основа на акта било издадено обжалваното постановление от АНО.
По делото са разпитани като свидетели Е. А. П., М. М. М. и Б. З. К.. В показанията си Е. А. П. и М. М. М. потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от писмените доказателства по делото и от приетите по делото снимки, имащи статут на веществени доказателствени средства. Показанията на Е. А. П. и М. М. М. са ясни, логични, взаимно се допълват и не противоречат на останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лица, които нямат никакъв интерес от изхода на делото, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. З. К. в частта, в която твърди, че В. се е движил в своето си платно, докато само М. се е движил в насрещното, не само защото противоречат на показанията на П. и М., не само защото са дадени и от лице, което може да се счита заинтересовано от изхода на делото – К. е много добър приятел на жалбоподателя, но и защото противоречат на писмените и веществени доказателства. Видно от приложените по делото снимки действително е, че след удара двата автомобила се намират в по-голямата си част в платното за движение на жалбоподателя, но на тях също така е ясно видно, че задната част на автомобила на жалбоподателя (задна дясна част) се намира на разстояние повече от един метър от края на пътното платно в посока (евентуалната) осева линия на платното, т.е. макар и предната част да е изместена след удара с другия автомобил към платното за движение на жалбоподателя, то разположението на задната част ясно показва, че автомобилът на жалбоподателя се е движил към средата на платното, поне на един метър от края на неговото платно от дясната му страна. При ширина на пътното платно от 2,75 м. и ширина на лекия автомобил ********* от 1,90 м., разстоянието от поне един метър от дясната му страна спрямо края на пътното платно сочи, че най-малко 15 см. от автомобилът му са се намирали в платното за насрещно движение. Напълно е възможно автомобилът на другия 3 водач да е бил с много по-голяма част в платното за насрещно движение, но това не означава, че жалбоподателят също няма вина за настъпилото ПТП, тъй като също се е движил с част от своя автомобил в платното за насрещно движение.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят А. И.
В . е осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.44, ал.1 ЗДвП, като на 27.08.2023 г. около 12.30 часа в гр. В. на ул. „****** в посока на движение село С. е управлявал лек автомобил ******** и при предприетата маневра завой на ляво с предна лява част на своя автомобил блъснал предна лява част на лек автомобил „*********, управляван от свидетеля М. М. М..
Съгласно чл.44, ал.1 от ЗДвП: „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“. Видно от показанията на свидетелите, протокола за ПТП и снимките, изготвени от полицейските служители, както и приложените към жалбата, на които са видни уврежданията по двата автомобила и разположението им на пътното платно след удара, с категоричност може да се заяви, че част от автомобила на жалбоподателя се е намирала в платното за насрещно движение, съгласно изложеното по-горе. Обстоятелствата по настъпилото ПТП, така както са посочени по-горе във фактическата обстановка, приета от съда, се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля-очевидец на настъпилото ПТП, а именно другия участник в него М., който не е заинтересуван по никакъв начин от изхода на делото, тъй като и самият той е наказан за случилото се и не отрича нито своята вина, нито тази на жалбоподателя. В тази насока свидетелства и полицейският служител – актосъставителя П., който също може да се счита за непредубеден. Пред полицейските служители самият жалбоподател първоначално е заявил, че е напълно възможно да се е движил с част от автомобила си в насрещното платно за движение. Това се потвърждава и от снимките, приложени по делото, от които е категорично видно, че задната част на автомобила на жалбоподателя се намира поне един метър навътре в пътното платно в посока на (евентуалната) осева линия. Ето защо съдът намира за категорично установено, че с поведението си 4 жалбоподателят е нарушил виновно чл.44, ал.1 ЗДвП, като е предприел маневрата завой на ляво и не е преценил добре къде на платното се движи автомобила му, не е оставил достатъчно разстояние спрямо насрещно движения се автомобил, като също е бил в нарушение и при маневрата с предна лява част на своя автомобил е блъснал предна лява част на автомобила „*********.
Съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни.
Те са базирани само на местоположението на двата автомобила след настъпилото ПТП и то само на предниците на автомобилите. На първо място подобни доводи не държат сметка за изместването на двата автомобила след настъпилия удар. Логично е и научно-технически обосновано, след като автомобилът „****** е по-голям, по-тежък и по-мощен от *********, а и се е движил надолу, докато ********* се е изкачвал, след удара предниците на двата автомобила да бъдат изместени повече към платното на по-лекия изкачващ се автомобил. Като се посочи нееднократно вече по-горе обаче задницата на автомобила на жалбоподателя и нейното разположение на пътното платно ясно сочи, че жалбоподателят се е движил с част от автомобила си в платното за насрещно движение. А поражения по лекия автомобил „****** са повече от лявата му страна към средата на автомобила, защото е видно също така от снимките, че след удара той се е завъртял почти напряко на пътното платно. Именно и това завъртане ясно сочи, че той се е движил както с по-висока скорост, слизайки надолу, така и че е по-тежкият автомобил, защото инерцията му след удара е по-голяма от тази на автомобила на жалбоподателя, който е по-лек и се е изкачвал с по-ниска скорост. Ето защо за съда няма съмнение, че жалбоподателят също има вина за настъпилото ПТП.
Санкционната разпоредба е точно приложена и в съответствие с описаните обстоятелства. При определяне вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението, правилно е определил на жалбоподателя наложеното наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.1 79, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП .
5
Определената глоба е в твърд размер, посочен в закона и не подлежи на корекция.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а и съгласно чл.189з от ЗДвП: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“.
В заключение - обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН реквизити, издадено е от компетентен орган. При извършената служебна проверка съдът не констатира каквито и да е процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на няколко съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен отговор.