Решение № 307 от 02.05.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1298/2025
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 02.05.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.73, ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 3 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
- чл. 3, т. 1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
Мотиви към Решение № 307/02.05.2025 г. по АНД № 1298/2025 г. по описа на Районен съд – Б., LI наказателен състав
Производството е по реда на глава XXVIII от НПК и е образувано по внесено от Районна прокуратура - Б. постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на С. П. Н., ЕГН: **********, като се предлага налагане на административно наказание, за това, че на 31.03.2025 г., в гр. Б., ж.к. „З.“ бл. 30, пред вх. ..., без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 1 и ал 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: коноп с общо нето тегло от 4.901 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол от 24,50 %, на стойност 98,02 лв., съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, установено по надлежния ред с физико-химична експертиза с протокол № 402/02.04.2025 г. на сектор БНТЛ при ОД МВР - Б., като извършеното представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Б. поддържа предложението и моли за налагане на минимално наказание.
Защитникът на обвиняемия моли за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК или наказание в минимален размер.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемия С. П. Н. е роден на ..., с ЕГН: **********.
На 31.03.2025 г. е получена оперативна информация, че обв. С. Н. държи в себе си наркотични вещества. На същата дата, в гр. Б., в ж.к. З., бл. 30, пред вх. ..., полицейски служители извършили обиск на обв. С. Н. и открили у него стъклен буркан, съдържащ суха зелена тревиста маса. При извършен полеви тест тя реагирала на марихуана и обв. С. Н. бил задържан.
От изготвената химическа експертиза действително се установило, че това е марихуана с нетно тегло от 4.901 гр. и със съдържание на тетрахидроканабинол - 24.50 %.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал: справката за съдимост, заповед за задържане, от показанията на св. И..... Ж., протокол за обиск, както и от химическата експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж..., тъй като същите са 1 последователни и логични, и се подкрепят от останалите доказателства.
Съдът кредитира изготвената експертиза, като обоснована, компетентна и неоспорена от страните по делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната доказателствена стойност.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в "държане" на наркотични вещества. Държането представлява фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и субективна страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху наркотичните вещества, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи именно наркотични вещества, а в настоящия случай безспорно се установи, че подсъдимият е съзнавал последното обстоятелство. От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката е намерено наркотичното вещество. Това води до закономерния извод, че наркотикът се е намирал във владение на обвиняемия и той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си обвиняемият е "държал" високорискови наркотични вещества, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.
Видно от заключението на приобщената химическа експертиза веществото, които е държал обвиняемият е коноп /марихуана/ с общо нетно тегло от 4.901 гр. на обща стойност 98.02 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Марихуаната подлежи на контрол съгласно ЗКНВП, включена е в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП. Обвиняемият не е имал разрешително за държане на марихуаната.
Съдът счита, че деянието носи всички признаци на "маловажен случай". В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на 2 закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (ТР № 23/1981 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай квалификацията на деянието на подсъдимия по чл.
354а, ал. 5, вр. чл. 93, т. 9 от НК, е обусловена от вида на самото държано от обвиняемия наркотично вещество - от ниските общо нетно тегло и обща стойност на това наркотично вещество. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият не е осъждан. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството на наркотика, държано от обвиняемия сочи на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на "маловажния случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - както бе посочено по-горе, същият е съзнавал, че държи високорискови наркотични вещества, без да има надлежно разрешително за това, като от волева страна е искал именно това упражняване на фактическа власт.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на него са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; 2. към процесната дата е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 3. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние; не са налице множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
3
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл.
78а, ал. 1 от НК, а именно глоба в размер на 1000 лв., тъй като предвиденото наказание в чл. 354а, ал. 5 от НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл.
78а от НК не може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление. Наказанието глоба в размер на 1000 лв. в най-голяма степен би постигнало целите заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 о т НПК, когато съдът намери подсъдимия/обвиняемия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото са сторени разноски в размер на 73.89 лв., поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОД МВР - Б.. На основание чл. 190, ал. 2 о т НПК, за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 5 лв. по сметка на РС - Б. за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Вещественото доказателство стъклен буркан, с червена винтова капачка и надпис „Олинеза конфитюр малини“ и „Малини 2020“, поставени в кафяв хартиен плик, запечатан със стикер за изследвано ВД № Е 402/2005 и надпис „Опаковки“, съдът постанови да бъде унищожено след влизане в сила на решението, като вещ без стойност. А по отношение на наркотичните вещества „коноп“ с общо нето тегло от 4.901 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол от 24,50 %, да се отнемат в полза на държавата след което да се унищожат, тъй като притежаването му е забранено.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
----- следващ документ -----