Определение № 1033 от 19.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1033 гр. Варна, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. като разгледа докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900399 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 581/08.01.2026 г. от „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, чрез ю.к. Б. Д., за изменение в частта за разноските на Решение № 497/17.12.2025 г., постановено по т.д. № 399 по описа за 2025 година на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение.

Излага се в молбата, че присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адв. Н. В. възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 9050 лева не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като в случая предвид съображенията, изложени в решението на СЕС по дело С438/22 г., Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа не би могла да служи дори като ориентир, а по аналогия следва да намери приложение Наредбата за заплащане на правната помощ. Сочи се, че по делото са проведени две открито съдебно заседание, като се счита определеният размер за необоснован. Отправя се искане за уважаване на молбата чрез намаляване на присъденото в полза на адв. Н. В. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ищеца Д.

Н. Д., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, до размера, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от насрещната страна не е постъпил писмен отговор на молбата.

За да се произнесе по молбата по чл. 248 от ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения:

Според чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, което насрещната страна следва да бъде осъдена да му заплати.

1

Правилата за разпределение на отговорността за разноски са уредени в чл. 78 ГПК. Според чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от иска. Това правило намира приложение и за адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената на ищеца безплатна правна помощ – то се възлага в тежест на ответника само при уважаване на иска изцяло или отчасти.

С постановеното по делото Решение № 497/17.12.2025 г. съдът е уважил изцяло предявените от Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Генерал Столипин“ № 51, ет. 3, ап. 5 срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул.

„Джеймс Баучер“ № 51, искове за заплащане на сумата от 100000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 11.06.2024 г. ПТП, както и сумата от 796.13 лв. /седемстотин деветдесет и шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 21.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С решението си настоящият съдебен състав е приел, че на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв, въззивникът „АРМЕЕЦ“ АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна адв. Н. В. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер от 9050 лева. При определяне размера на това възнаграждение съдът е използвал за ориентир правилата на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, като е определил отделно възнаграждение за всеки от двата иска за неимуществени и имуществени вреди и е присъдил общия им сбор.

Във връзка с това са неоснователни твърденията на „АРМЕЕЦ“ АД, че доколкото процесуалния представител на ищеца е оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА и се поставял в риск въобще да не получи възнаграждение при евентуално отхвърляне на исковете, то и дължимото му се при уважаването им възнаграждение следвало да бъде определено в понисък размер. Законът предвижда единствено, че възнаграждението по чл. 38 от ЗА следва да бъде определено с оглед фактическата и правна сложност на делото, като по този начин гарантира заплащането на възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, съответно на положения от него труд, без да обвързва това с други предпоставки. Оказването на безплатна правна помощ не означава съгласие на адвоката да получи по-ниско възнаграждение в случаите, когато такова му се дължи.

Неоснователно е и второто възражение на „АРМЕЕЦ“ АД, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да се определи по реда на Наредбата за правната помощ. Последната е издадена въз основа на законова делегация по Закона за правната помощ, поради което намира приложение само в случаите, които попадат в обхвата на закона, какъвто процесния не е. Случаите, когато тази наредба се прилага на друго основание са изрично посочени, като например чл. 78, ал. 8 от ГПК, като чл. 38 от ЗА не предвижда такова препращане.

2

Така определеното от съда възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, но следва да бъде намалено с оглед направеното твърдение в писмената защита на ищеца Д. Н. Д., чрез процесуалния му представител адв. Н. В., че претендираното адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е в размер на 8600 лв. /4397,11 евро/, поради което постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като на адв. Н. В. бъде присъдена посочената сума, вместо сумата от 9050 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 497/17.12.2025 г., постановено по т.д. № 399 по описа за 2025 година на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение, в частта му за разноските, като ВМЕСТО:

„ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, да заплати на адв. Н. А. В. – ВАК, с адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов“ № 44, сумата от 9050.00 лв. /девет хиляди и петдесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК“, СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, да заплати на адв. Н. А. В. – ВАК, с адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов“ № 44, сумата от 4397,11 евро /четири хиляди триста деветдесет и седем евро и единадесет евроцента/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3