Определение № 775 от 03.04.2018, Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№: 775 03.04.2018г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми състав

На тринадесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова като разгледа докладваното от

Румен Йосифов административно дело № 3516 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на Община Бургас, ЕИК-*********, с адрес гр.Бургас, ул.Александровска №26, против решение №РД-02-36-1333/ 12.12.2017г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 “ (ОПРР), в следните части:

„- прихваната сума в размер 85`278,01лв.(осемдесет и пет хиляди двеста седемдесет и осем лева и една стотинка), представляваща 82`704,97лв. главница и 2`573,04лв. лихва, поради регистриран дълг по установена нередност с НИН

ОПРР20/17/ЕФРР/021 и финансова корекция, определена с решение № РД-02-36-730/04.08.2017г. на РУО на ОПРР“

- т.3, с което на Община Бургас като бенефициентнт е отказано плащане на разходи в размер на 115`257,57лв. (сто и петнадесет хиляди двеста петдесет и седем лева и петдесет и седем ст.);

- т.4, с което на Община Бургас като бенефициент е отказано плащане на разходи в размер на 17`201,80лв. (седемнадесет хиляди, двеста и един лева и осемдесет стотинки), отчетени с искане за междинно плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BGI6RFOPOOI-1.004-0001-С01 на Община Бургас и писмо № BG16RFOPOO1-1.004-0001-CO 1-М075 за корекции на бенефициентнта във връзка с писмо № BG16RFOPOO1-1.004-0001-CO 1-М073 на главния директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие".

В жалбата се разглежда подробно съдържанието на решение №РД02-36-730/04.08.2017г. на РУО на ОПРР, с което е приключила проверката по сигнал за нередност №64. С него е определена финансова корекция в общ размер

434`201,06 лева, от които 82`704,97 с ДДС, представляваща верифицирана и платена безвъзмездна финансова помощ, която следва да бъде възстановена от бенефициента и 351`496,09 лева с ДДС от подлежащите на верификация разходи, които не следва да бъдат верифицирани при обработка на искания за плащане. По посоченото решение, след съдебно обжалване от Община Бургас, е постановено решение №2203/18.12.2017г. по адм.д. №2337/2017г. на Административен съд - Бургас, с което жалбата на Община Бургас е отхвърлена. Към настоящият момент постановеното решение е на производство пред ВАС.

В жалбата се разглежда подробно съдържанието и на решение №РД02-36-1295/01.12.2017г. на РУО на ОПРР, с което е приключена проверката по нередност №113. С него е определена финансова корекция по пропорционален подход в размер на 5% от допустимите разходи по пет договора (подробно идентифицирани) в общ размер на 420`193,55 лева с ДДС, която сума не следва да бъде верифицирана при обработка на следващи искания за плащания. Община Бургас е оспорила това решение, като производството по образуваното административно дело №3436/2017г. на Административен съд - Бургас е висящо към настоящия момент.

Жалбоподателят сочи, че предвид факта, че финансовите корекции са наложени преди издаване на спорното в настоящото производство решение, при това с административни актове, които не са влезли в сила, е налице неприключила процедура по налагане на финансови корекции. Излагат се и теоретични разсъждения относно разликата в понятията налагане и извършване на финансова корекция, като жалбоподателят твърди, че с частично оспореното решение се извършва финансова корекция, което засяга правата и интересите на бенефициента Община Бургас, което обуславя правния интерес от оспорването на акта.

Съдът, след като се запозна със съдържанието на решение №РД-02-36-1333/ 12.12.2017г. на РУО на ОПРР, установи, че с него е разпоредено следното:

1.Отказана е верификация и плащане на разходи в размер на 7`694,20 лева, отчетени в искане за междинно плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BGI6RFOPOOI-1.004-0001-С01 на Община Бургас и писмо №

BG16RFOPOO1-1.004-0001-CO1-М075 за корекции на бенефициента, постъпило във връзка с писмо № BG16RFOPOO1-1.004-0001-CO1-М073 на главния директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.З от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.82, ал.1, т.5 и чл.84 от Общи условия към сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (АДПБФП) № BG 16RFOPOO1-1.004-0001-С01 от 24.08.2016г. между МРРБ, УО ОПРР - Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ и бенефициента Община Бургас.

2. Отказана е верификация и плащане на разходи в размер на 719`699,57 лева, представляващи сума, с която е надхвърлен общият размер на авансови и междинни плащания 90% от размера на одобрената безвъзмездна финансова помощ на основание чл.9, ал.4 от Наредба № Н-3/08.07.2016г. и чл.26, ал.1 от АДПБФП.

3. Отказана е верификация и плащане на разходи в размер на 115`257,57 лева, отчетени в посоченото искане за междинно плащане, на основание установена нередност с НИН ОПРР20/17/ЕФРР/021 и наложена финансова корекция с решение №РД-02-36-730/04.08.2017г. на УО ОПРР, за което бенефициентът е уведомен с писмо номер №99-00-6-551(5)/04.08.2017г. и чрез модул „Комуникация“ в системата ИСУН 2020 с писмо № BG 16RFOPOO1 -1.004-0001 -СО 1-М064.

4. Отказана е верификация и плащане на разходи в размер на 17`201,80 лева отчетени в посоченото искане за междинно плащане, на основание установена нередност с НИН ОПРР20/17/ЕФРР/076 и наложена финансова корекция с решение №РД-02-36-1295/01.12.2017г. на УО ОПРР, за което бенефициентът е уведомен с писмо номер №99-00-6-752(5)/01.12.2017г. и чрез модул „Комуникация“ в системата ИСУН 2020 с писмо № BG 16RFOPOO1 -1.004-0001 -СО 1-М076.

В случая не се установява твърдяното прихващане на сума в размер 85`278,01 лева, както се сочи в жалбата на Община Бургас. В отговор на разпореждане №379/19.01.2018г. на настоящия съдебен състав за уточняване петитума на жалбата поради установени нередовности в същата, жалбоподателят Община Бургас е представил уточнение вх. №1525/05.02.2018г. (л.258), в което отново сочи че оспорва прихващане на сума в размер 85`278,01 лева, представляваща главница и лихви поради регистриран дълг по установена нередност с НИН ОПРР20/17/ЕФРР/021 и финансова корекция, определена с решение №РД-02-36-730/04.08.2017г. на РУО на ОПРР, като пак се препредава съдържанието на решение №РД02-36-730/04.08.2017г. на РУО на ОПРР, при обжалването на което съдът вече посочи, че е постановено решение по адм.д. №2337/2017г. на Административен съд - Бургас).

В съдебно заседание на 13.03.2018г., в пледоарията по същество на спора процесуалният представител на жалбоподателя – юрисконсулт К.Г. сочи, че неоснователно е твърдението на органа, че не е наложена санкция в размер на 82`704,97 лева, тъй като тя вече е верифицирана и заплатена; както и че неоснователно е твърдението, че в процесното решение няма текст, с който да се отказва плащане на тази сума тъй като това е т.3 от решението. Видно от вече изложеното, подобна сума не се установява в решението, още повече, че в първоначалната жалба се сочи, че сумата е различна от сумата по т.3. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя е поискал съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение №РД02-36-730/04.08.2017г. на РУО на ОПРР като неправилно и незаконосъобразно, както и да задължи административния орган да възстанови платената от възложителя и верифицирана прихваната сума в размер на 85`278,01 лева, а също така и да верифицира неверифицираните разходи.

В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че искането на жалбоподателя във връзка със сумата в размер на 85`278,01 лева остава неуточнено, защото за плащането на такава сума не е отказвана верификация.

Съдът намира за необходимо да уточни, че сумата

85`278,01 лева е посочена единствено и само в писмо изх.

№99-00-6-1346/23/12.12.2017г. на РУО на ОПРР, с което кметът на Община Бургас е уведомен за приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 5 (междинно) по договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-1.004-0001-С01 по ОПРР. В писмото се сочи, че се верифицира обща сума на допустимите разходи в размер на 3`376`581`05 лева и се отказва верификация на сума в размер 859`853,14 лева, като мотиви за това са изложени в решение №РД-02-36-1333 12.12.2017г. Бенефициентът е уведомен, че в негова полза ще бъде извършено плащане в размер на 2`431`449,90 лева, тъй като на основание чл.75, ал.1 във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, от подаденото междинно искане за плащане е прихваната сума в размер на 85`278,01 лева, представляваща 82`704,97 лева главница и 2`573,04 лева лихва, начислена за периода 23.08.2017г. - 12.12.2017г., поради регистриран дълг по установена нередност с НИН ОПРР20/17/ЕФРР/021 и наложена финансова корекция с решение №РД-02-36-730/04.08.2017г. на РУО на ОПРР, за което бенефициентът е уведомен с писмо номер №99-00-6-55(5)/04.08.2017г. и чрез модул „Комуникации“ в системата ИСУН 2020 с писмо № BG16RFOP001-1.004-0001-C01-M064. Следва изрично да се подчертае, че това писмо не е част от оспореното решение и не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.

Ответникът – заместник-министър на регионалното развитие и РУО на ОПРР, чрез процесуалните си представители адвокат Б. Б., САК и адвокат К. Т., САК, пледират за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата, а при условията на алтернативност искат отхвърляне на жалбата като неоснователна. Представят писмено становище и претендират разноски в размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат.

В писменото становище се излагат съждения във връзка с вече посочените актове на РУО на ОПРР – решение №РД02-36-730/04.08.2017г. и решение №РД02-36-1295/01.12.2017г., като се сочи, че това са административни актове по чл.73, ал.1 във връзка с чл.69 от ЗУСЕСИФ, постановени след приключване пред административния орган на процедура по администриране на нередност и с тях е определена финансова корекция по основание и по размер. Сочи се още, че след постановяване на посочените две решения на административния орган и преди влизането им в сила, от бенефициента Община Бургас, на който са наложени вече описаните корекции, е постъпило чрез ИСУН 2020 искане №5/01.11.2017г. за междинно плащане по същия административен договор. Именно като отговор на това искане, т.е. след постановяване на горните две решения по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ, е издаден частично обжалвания по настоящото дело административен акт – решение №РД-02-36-1333/12.12.2017г. Излагат се доводи във връзка с цялото съдържание на акта – че с т.1 и с т.2, които не са обжалвани по делото, разходите не се верифицират поради налагане на корекции със самия акт; а с т.3 и т.4, които са предмет на това съдебно оспорване, отказът за верификация и плащане е поради вече предходно наложена за същите разходи финансова корекция, с цитираните решения от 04.08.2017г. и от 01.12.2017г. В становището се сочи още, че на практика жалбоподателят оспорва писмо изх. №99-00-6-1346/23/12.12.2017г. на РУО на ОПРР, което е уведомително по своя характер и не представлява годен предмет на съдебно обжалване. Аналогично, оспорените части на решението също имат уведомителен характер, тъй като т.3 и т.4 не създават права или задължения за жалбоподателя, нито засягат негови законни интереси. Именно по тази причина, жалбата срещу решението в частта по т.3 и т.4 е недопустима. На следващо място се твърди, че дори съдът да възприеме доводите на жалбоподателя, че поради обжалването на финансовите корекции, наложени с предходните две решения, е налице неприключила процедура по администриране на нередности, то отново би се стигнало до извод за недопустимост на настоящата жалба, тъй като с изменението на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ (доп. ДВ, бр.85/24.10.2017г. – приложим към датата на издаването на решението 12.12.2017г.) е посочено, че в случай че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл.63 от ЗУСЕСИФ или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Представени са разсъждения върху практиката на административните съдилища и на ВАС, като е посочено, че същата утвърждава правилото, че доколкото процедурите по верификация на разходите и по налагане на финансова корекции са отделни процедури, то решенията, постановени във връзка с верификация на разходите при междинни и окончателни плащания подлежат на оспорване по реда на АПК, въпреки липсата на изрична правна уредба. Тази съдебна практика касае успоредното развиване на процедурата по верификация и по налагане на финансова корекция, но същата е постановена при старата редакция на разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Предвид настъпилата законодателна промяна според ответника следва да се приеме, че решението за отказ от верификация, в случаите на започната процедура по администриране на нередност, има единствено уведомителен характер, целящ да оповести на бенефициента резултата от направеното искане за междинно плащане защото отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващо искане. Следователно според ответника, отказът от верификация след посочените изменения на ЗУСЕСИФ не води до засягане или ограничаване на правата и законните интереси на бенефициента, който не губи възможността да включи тези разходи в последващо искане, тъй като действителното засягане на правата на бенефициента в този случай е последица единствено от акта, с който се налага финансова корекция.