Определение № 149 от 13.02.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Сливен, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Цв. С.

Членове:

М. Ян. Б. К.

С. Т. М. М. като разгледа докладваното от С. Т. М. М. Въззивно частно гражданско дело № 20262200500090 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, гр. С. против Определение №***** от *******г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№ 29/2024г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение, като същото е намалено от 600лв. на 507лв.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Х. М. от САК, заявява, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че правото на иск по делото било упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество, тъй като били подадени три искови молба, по които били образувани три отделни дела с идентични страни и идентично съдържание на обстоятелствена част и петитум. В тази връзка моли съда да изиска исковите молби по тези дела /гр.д. №27/2024г., гр.д. №28/2024г. и гр.д. №29/2024г. на СлРС/, ведно със списъците по чл. 80 от ГПК, за да се оцени общия икономически интерес при съпоставка с размера на присъдените/претендирани разноски по всяко от делата и в тяхната съвкупност. Сочи практика на СГС и други окръжни съдилища в страната относно калкулиране на едно общо адвокатско възнаграждение въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, което да се присъди само веднъж. Жалбоподателят счита, че тъй като исковете произтичат от едно и също правоотношение и защитават един и същ интерес, то не се 1 дължат разноски и по двете претенции, а върху общия материален интерес. На последно място изразява съображения относно размера на присъденото възнаграждение, като счита, че присъденият адвокатски хонорар бил прекомерен, необосновано завишен спрямо фактическата сложност на спора и реално извършените дейности по процесуална защита. Посочва, че справедливият размер следвало да е значително по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като откаже присъждане на разноски, а евентуално – да ги намали значително. Моли съда да уважи направените с жалбата две доказателствени искания.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – П. Й. Х., която в законоустановения срок чрез пълномощника адв. П. П. от САК е подала отговор, с който оспорва частната жалба като недопустима, евентуално като неоснователна.

Посочва, че с обжалваното определение молбата на ответника е уважена и за него липсвал правен интерес от настоящата частна жалба. На следващо място излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Неоснователни намира възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и тези за злоупотреба с право, изразяващи се в образуване на 4 вместо 1 производство.

Предметът и видът на производствата били различни, а разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение ще са еднакви, с оглед броя и размера на исковете.

Намира доказателствените искания за неоснователни. Счита искането за присъждане на едно възнаграждение по всички дела за неоснователно и противоречащо на правната рамка. Изтъква практика на ВКС по приложение правилото на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. Посочва, че адвокатският хонорар следва да е справедлив, обоснован спрямо фактическата и правна сложност на делото, като адвокатският труд не се изчерпвал само с подаване на исковата молба. Следвало да се има предвид и облагаемостта на присъденото адвокатско възнаграждение, като се имат предвид и инфлационните стойности в страната.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№29/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от П. Й. Х. чрез пълномощник адв. П. П. от САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, гр. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем Кредирект №**** от *******г., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и ЗЗП и цена на иска 2073лв. и иск за заплащане на сумата 243,43лв. /допуснато изменение на исковата претенция чрез увеличаване на размера с протоколно определение от 08.10.2024г./ недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

2

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

П. П. от САК, осъществяващ безплатна правна помощ на основание по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв.

В проведените по делото открити съдебни заседания страните не са били представлявани. Постъпили са писмени молби с изразени становища по съществото на спора. Пълномощникът на ищцата е деподирал и молби с процесуални искания – допускане и назначаване на ССчЕ с поставени въпроси към вещото лице и изменение размера на втората искова претенция.

С Решение №1223/23.12.2024г. по гр.д.№29/2024г. на СлРС са уважени изцяло предявените от П. Й. Х. против „СИТИ КЕШ“ ООД, гр. С. искове, като е прогласена нищожността на Договор за паричен заем Кредирект №***** от 13.03.2023г. и е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 243,43лв., недължимо платена по нищожен Договор за паричен заем Кредирект №*******от *********г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024г. до окончателното плащане. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 382,92лв. - д.т. и разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение на адв. П. П. от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, в размер на 600лв. за двата уважени иска.

Препис от Решението е връчено на „СИТИ КЕШ“ ООД, гр. С. на 08.01.2025г.

На 13.01.2025г. „СИТИ КЕШ“ ООД е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се отхвърли искането за присъждане на адвокатски хонорар, евентуално размера на хонорара да се намали съществено.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №*****от ******г. по гр.д.№29/2024г., СлРС е намерил молбата за основателна и е намалил присъденото адвокатско възнаграждение от 600лв. на 507лв.

Определението е връчено на „СИТИ КЕШ“ ООД на 18.11.2025г. На 21.11.2025г. е подадена частна жалба против него.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Възраженията за недопустимост на частната жалба, поради липса на правен интерес са неоснователни. В молбата по чл. 248 от ГПК пред районният съд ответното дружество е искало на първо място изцяло отхвърляне на претенцията за присъждане на разноски на ищеца и едва в условията на евентуалност - за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Поради това за жалбоподателят е налице 3 правен интерес от обжалване на определението по чл. 248 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В случая са предявени два иска /установителен по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД/, които са уважени изцяло.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора – пълно уважаване на исковите претенции, то на ищеца се следват направените по делото разноски за платена държавна такса и депозит за вещо лице изцяло. Следователно правилно и законосъобразно същите са присъдени на ищцата в пълния доказан размер.

Не е налице твърдяната от ответника злоупотреба с право при предявяването на исковите претенции. При положение, че между страните са налице сключени различни договори за кредит, т.е. няколко различни договорни отношения, всяко от които има самостоятелен и независим от другите характер, то и действията по предявяване на отделни искови претенции по различните договори са законосъобразни и изцяло предоставени на преценката на ищеца как ще защити своите права. Не е налице недопустимо процесуално поведение, нито недопустимо предявяване в отделни производства на различните по предмет искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Използваният израз в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата „интерес“ не изключва прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата. Напротив, тя визира цената на всеки отделен иск и не изключва прилагането на отделните хипотези към цената /интереса/ на всеки един от исковете поотделно. Следва да се определи адвокатско възнаграждение за всеки отделен иск, след което вече определените възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В тази насока е практиката на съдилищата и тази на ВКС.

В тази насока изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия състав и възраженията на частния жалбоподател са неоснователни.

Следва да се посочи, че съдът не приема посочената от жалбоподателя съвсем нова практика на отделни въззивни състави при окръжни съдилища в страната за определяне на едно адвокатското възнаграждение въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, присъждано само веднъж, по едно от делата и отхвърляне на претенциите за разноски по останалите дела. Според настоящия състав това процедиране не намира опора в процесуалния закон. Разпоредбата на чл.78 от ГПК касае присъждане на разноските, сторени във всяко отделно производство и съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната 4 инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно искането, направено с частната жалба за изискване на искова молба и списък с разноски по други две дела по описа на СлРС /гр.д. №27/2024г. и гр.д. №28/2024г. на СлРС/, тъй като те са изцяло ирелевантни за определянето на разноските в настоящото производство. Поради това и доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

На следващо място следва да се отбележи, че самите искове не се намират в отношение на главен и акцесорен помежду си, т.е. на главница и мораторна лихва към нея. По всеки един от тях се извършва отделно доказване, доказване на различни правнорелевантни обстоятелства. От уважаването на единия не следва автоматично уважаването на втория. Освен това, право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв процесуален ред и начин ще защити интереса си. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия не могат да бъдат определени като банкетни. Адвокатът осъществяващ процесуално представителство на ищеца е подходил компетентно и отговорно при защита на интересите му, поради което следва да му се присъди и съответното възнаграждение.

След въведените изменения с ДВ, бр.14/2025г., Наредба №1/2004г. определя вече критерии, по които се определя адвокатското възнаграждение при липса на писмен договор, както е в настоящия случай. Тези критерии са ориентировъчни и незадължителни за съда, определящ възнаграждението по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Съдът следва да се съобрази с вида на иска, характера и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от пълномощника по него. Трудът, положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА, следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани, като трудът им не бъде заплатен.