Решение № 260140 от 14.05.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№165 гр.

Бургас,14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на шестнадесети април, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия: Диляна

Йорданова при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 79 по описа на БОС за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Кианоре ЕООД, ЕИК175332423, със седалище гр.

София, ул. Георги Сава Раковски

№28, ет.2, офис 5, съдебен адрес гр. София,

***, ет.3-адв.

Х. Христов, против С. С. ООД, представлявано от Алексъндър Местечкин, ЕИК131164618, със седалище гр. Бургас, ул.

Екзарх Йосиф№24, ет.1, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност с решение№202 от 18.06.2019г. по търговско дело № 439/2018г. на БОС и В.С.С. – временен синдик на последното дружество. С исковата молба се претендира да бъде прието за установено съществуването на вземания за сумата от 9415,22 лева, представляваща главница по запис на заповед, рег.№1577/19.03.2019г. на нотариус Кремена Консулова, с нотариална заверка на подписа на издателя, издаден на 19.03.2019г. от С.

С. ООД в полза на поемателя

С. П. ЕООД и джиросан от поемателя в полза на Кеаноре ЕООД с джиро от 09.07.2019г., като бъде прието за установено, че вземането за главница подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ, да бъде прието за установено акцесорното вземане за законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното плащане, както и да бъде прието за установено, че вземането за законна лихва подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, които вземания са включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на неприетите вземания на кредиторите на С. С. ООД, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №20190812120701.

Ищецът Кианоре

ЕООД твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност по търговско дело № 439/2018г. на БОС на ответника

С. С. ООД, в хода на което е постановено решение№202 от 18.06.2019г. на БОС и обявена неплатежоспособността на длъжника.

В ТРРЮЛНЦ под 20190812120701 е публикуван списък на неприетите вземания на кредиторите на последното дружество, в който са включени процесните вземания, предявени от ищеца в срока по чл.685 ал.1 ТЗ. Ищецът заявява, че на основание чл.690, ал.1 от ТЗ е подал възражение в 7-дневен срок от обявяване на списъка. Предявява искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност на С. С. ООД и включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на неприетите вземания на кредиторите, обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №20190812120701. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Дружеството-ответник е депозирало писмен отговор, в който изразява становище за основателност на предявените искове и ги признава, както не оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба.

Временният синдик В.С. в постъпилия писмен отговор посочва, че за да включи процесните вземания в списъка на неприетите вземания е приел, че липсва информация и доказателства по отношение на основанието, въз основа на което несъстоятелното дружеството се е задължило безусловно да заплати съответната сума по записа на заповед, както и, че няма доказателства в счетоводните записвания на С. С. ООД да е включено задължение към Кианоре ЕООД в посочения размер на основание процесния запис на заповед. Липсата на счетоводна информация е довела до невъзможност синдикът да установи липса на плащане след падежа. Отделно от това според синдика съдът по несъстоятелността е приел, че не са спазени императивните изисквания на закона, даващи основание да се счита, че ценната книга действително и валидно е джиросана в полза на ищеца.

Ищецът не се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба в законоустановения срок.

С определение от 09.07.2020г. по делото като трето лице-помагач на страната на ответника на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ е конституирано Дедикейтид пропърти груп ООД, който е кредитор в производството по несъстоятелност на ответника с прието вземане по чл. 693 от ТЗ.

Третото лице-помагач Дедикейтид пропърти груп ООД изразява становище за неоснователност на предявените искове. Развива доводи, че не са спазени изискванията на чл.468, ал.1 от ТЗ относно формата на джирото като способ за прехвърляне на права върху ценната книга. Позовава се на разпоредбата на чл.537 от ТЗ, съгласно която джирото трябва да бъде написано върху записа на заповед или върху прикрепен към него лист - алонж, като наличието на алонж е изключение, предвидено в законна, в случай, че няма място на гърба на ценната книга, където да бъде поставено джирото. Намира, че такава хипотеза е възможна предвид естеството на записа на заповед като заповедна ценна книга, която може да бъде прехвърляна неограничен брой пъти. Според третото лице-помагач при липса на данни и твърдения относно извършени отбелязвания на джира или поръчителства върху ценната книга съществуването на алонж е абсолютно законово неоправдано. Поддържа, че джиросването на ценната книга върху алонж, прикрепен към нея, е в нарушение на императивното изискване за форма, намерило легално определение в чл. 484, ал.1 от ТЗ, като това води до невалидност на джирото като прехвърлителен способ и непораждане на неговото транспортно, гаранционно и легитимационно действие. Посочва, че в конкретния случай не са ангажирани доказателства алонжът да е на отделен лист, който да е трайно прикрепен към записа на заповед, респективно за съществуването на алонжа. Цитира съдебна практика – решение №133 от 12.07.2010г. по т.д. №946/2009г. на ВКС. На второ място застъпва тезата, че процесният запис на заповед е злоупотреба с право по търговска сделка по смисъла на чл. 289 от ТЗ. Счита, че издаването на запис на заповед от страна на управителя на ответното дружество след подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството и при липсата на друго каузално правоотношение между двете дружества, което ценната книга да обезпечава, представлява злоупотреба с право. Предвид това според третото лице-помагач не съществува реално задължение на издателя на записа на заповед, кореспондиращо на признато и позволено от закона субективно материално право на поемателя

С. П. ЕООД, като се цели причиняването на имуществени вреди на несъстоятелния длъжник и неговите действителни кредитори. Намира, че е налице и субективният елемент –намерение за увреждане, който може да бъде изведен от обективираните от лицата действия. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове.

По делото е постъпило становище от ищеца Кианоре

ЕООД, в което оспорва доводите на третото-лице помагач за нищожност на джирото, като излага подробни правни доводи, в това число намира цитирана съдебна практика от третото-лице помагач за неправилна и изолирана. Въвежда в предмета на спора съществуването на каузално правоотношение между С. П. ЕООД и С. С.

ООД, обезпечено от процесния запис на заповед.

Твърди, че вземането по каузалната сделка произтича от сключено споразумение между С. П. ЕООД, Елина Келебеева и С. С.

ООД, което прилага с молбата. По силата на посоченото споразумение според ищеца С. С. ООД се е задължило да върне на кредитора С. П. ЕООД заем в размер на

1956,88 евро до 30.09.2016г., както дължи и неустойка за забава в размер на 0,2 процента дневно върху заетата сума за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2018г.

Излага, че истинността на споразумението е била неуспешно оспорена от Дедикейтид пропърти груп ООД в производството по несъстоятелност, като било доказано и съществуването на вземането от приетата в това производство експертиза на вещото лице Т. Стефанов. С молбата се ангажират допълнителни доказателства.

Предявени са искове с правно основание чл. 694 ал. 2, т.1 от ТЗ, които са допустими.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от служебно извършената справка в търговския регистър с решение №202 от 18.06.2019г. по т.д. № 439/2018 г. на Окръжен съд - Бургас е обявена неплатежоспособността на С. С.

ООД, ЕИК131164618, открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника и назначен временен синдик. С решение №624 от 28.07.2020г. на БОС производството по несъстоятелност е спряно на основание 632, ал.5 вр. ал.1 от ТЗ.

С молба от 15.07.2019г. в законоустановения срок на основание чл. 685 от ТЗ кредиторът Кианоре ЕООД е предявил вземанията си срещу длъжника С. С.

ООД, както следва: 9415,22 лева, представляващи главница по запис на заповед, рег.№1577/19.03.2019г. на нотариус Кремена Консулова, с нотариална заверка на подписа на издателя, издаден на 19.03.2019г. от С. С. ООД в полза на поемателя

С. П. ЕООД и джиросан от поемателя в полза на Кеаноре ЕООД с джиро от 09.07.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното плащане.

Процесните вземания са включени от временния синдик В.С. в списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ под т.III, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.08.2019г. под № 20210208111711 в раздел „Обявени актове“ по партидата на С. С. ООД.

В законоустановения срок по чл.690, ал.1 от ТЗ кредиторът Кианоре ЕООД е подал възражение срещу неприети вземания, като е поискал да бъдат включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.08.2019г. под № 20201230142712 главница в размер на 9415,22лв., с ред на удовлетворяване 722, ал.1, т.8 от ТЗ, както законна лихва върху главницата с ред на удовлетворяване 722, ал.1, т.9 от ТЗ.

С определение №137 от 06.02.2020г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на С. С. ООД, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 12.08.2019г., като е оставил без уважение възражението на кредитора Кианоре ЕООД.

Ищецът Кианоре ЕООД се легитимира като кредитор в производството по несъстоятелност по т.д.№ 439/2018 г. на БОС със запис на заповед, издаден на 19.03.2019г. от длъжника С. С.

ООД, представляван от управителя Александър Местечкин, в полза на поемателя С. П.

ЕООД, за сумата от 9415,22лева, платима на падеж 01.04.2019г., както и джиро, съставено на 09.07.2019г. на отделен лист от ценната книга, озаглавен „алонж“, подписано от М.К.в качеството му на законен представител и едноличен собственик на капитала на С. П. ЕООД. Последното търговско дружество в качеството на джирант е прехвърлило записа на заповед и всички материализирани в него вземания на джиратаря Кианоре ЕООД.

Съдът констатира, че след подписа на издателя на записа на заповед, приложен към исковата молба, няма отбелязани джира и авали, като същевременно има място върху ценната книга и гърбът й е празен. Няма никакви вписвания на изявления след подписа на издателя в ценната книга и на гърба й, като липсват данни алонжът да е трайно прикрепен към нея. В самия менителничен ефект също не е отразено издаването на алонж.

По спорния между страните въпрос относно действителността на джирото от 09.07.2019г. БОС съобрази, че джирото е едностранно волеизявление, отразено върху гърба на менителницата, като прехвърлянето на менителничния ефект чрез джиро е строго формална сделка и съгласно чл. 468, ал.1 от ТЗ джирото трябва да бъде написано върху самата менителница или върху прикрепен към нея лист /алонж/.

Разпоредбите на чл.316, ал.1 и чл.466, ал.1 от ТЗ уреждат специален способ „джиро“ за прехвърляне на права върху ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на менителница, приложим според препращата разпоредба на чл. 537 от ТЗ и по отношение на записа на заповед. Изискванията за форма се считат спазени ако джирото е извършено с писмена бележка върху ценната книга или върху прикрепен към него допълнителен лист /алонж/. Наличието на алонж е изключение от общото правило за удостоверяване на джирото върху менителницата, като е допустимо само в хипотезата на липса на място върху ценната книга. Правната сигурност налага по-строги изисквания за форма, поради което наличието на джиро върху алонжа не е правило, а необходимост да се създаде допълнително място чрез прикрепването на нов лист към ценната книга поради липсата на място в нея. От строгите изисквания за форма на документа следва, че това прикрепване трябва да се направи по сигурен начин, който да не буди никакво съмнение, че алонжът представлява част от ценната книга.

Разпечатката съдържа 48 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78cb2330-47ac-4476-a780-aaf4f7fdb249